Решение № 3318 от 23.03.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3318

Пловдив, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - V Състав, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

При секретар БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ административно дело № 20267180700340 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба на Б. З. И. против Заповед за прилагане на ПАМ № 26-6207-000007 от 22.01.2026 г. на Мл.автоконтрольор към ОД на МВР Пловдив, РУ Труд.

В жалбата се излагат аргументи за липса на извършено нарушение и незаконосъобразност на издадената ЗППАМ. Излага се фактология на събитята, които жалбоподателят счита че са се случили. Иска се отмяна на оспорената ПАМ.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, не се представлява.

Ответната страна се явява лично в съдебно заседание. Взема становище по делото, като иска потвърждаване на издадената ЗППАМ и излага аргументи за това.

Пловдивският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган – Мл. автоконтрольор към ОД на МВР Пловдив, РУ Труд. Волеизявлението за налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171 т. 1,б.“з“ дд от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е осъществил нарушенията по чл. 175, ал. 4, чл. 175а, ал. 1, чл. 176, ал. 2 за срок от 12 месеца.

От събраните в хода на делото доказателства се установява, че на 22.01.2026 г., около 02.26 часа е установено, че в [населено място], об.Пловдив, на [улица]кръстовището с [улица]Б. З. И. е управлявал МПС „Фолксваген Голф“ с рег.№ [рег. номер],, лична собственост, като рязко подавал газ и умишлено изваждал МПС извън контрол, като си служи с ръчната спирачка и завърта МПС около оста си на 180 градуса на пътното платно при мокра и заснежена настилка. С оглед установеното на 22.01.2026 г. бил съставен АУАН спрямо Б. И. за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП от мл.автоконтрольор към ОД на МВР Пловдив, РУ Труд. Съставения АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и последната следва да съдържа фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на база съставения АУАН № GA3336161/22.01.2026 г. и същата е издадена от мл.автоконтрольор към ОД на МВР Пловдив, РУ Труд.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване и при правилно приложение на материалния закон. Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е мл.автоконтрольор към ОД на МВР Пловдив, РУ Труд, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки със заповед рег.№ 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР Пловдив.

Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава за констатирано управление на МПС от водач, който е управлявал МПС, като не е ползвал пътя по предназначение. Описаните факти отговарят на тези по АУАН, като нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП се санкционира с предвидената санкция по чл.175а, ал.1 от ЗДвП. Ето защи и попада в приложното поле на разпоредбата на чл.171, т.1, б. „З“ дд от ЗДвП. Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка.

В случая направеното оспорване от жалбоподателят на установените факти не е подкрепено с каквито и да било доказателства.

Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171 ал. 1 изр. 1 от АПК имат доказателствена сила в настоящия процес, но тази презумпция е оборима. От събраните в хода на делото доказателства може да се приеме по категоричен начин за доказано, че към момента на съставяне на ЗПАМ е имало данни за управление на МПС по начин, несъотстващ на предназначението на пътищата отворени за обществено ползване.

С оглед на посоченото дотук, съдът счита че е налице основание да се приеме, че по делото не е доказано отпадане на условието за прилагане на принудителна административна мярка на посоченото основание, поради което, съдът приема, че са били налице обстоятелствата за издаване на процесната заповед в тежест на настоящия жалбоподател. ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички нормативноустановени за това условия. В конкретния случай обаче е налице правопораждащ фактически състав, доколкото са установени факти, че жалбоподателят е извършвал дрифт, за което му е бил съставен надлежно АУАН.

С оглед на това и ще следва да се отхвърли подадената жалба срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 26-6207-000007 от 22.01.2026 г. на Мл.автоконтрольор към ОД на МВР Пловдив, РУ Труд.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба на Б. З. И. срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 26-6207-000007 от 22.01.2026 г. на Мл.автоконтрольор към ОД на МВР Пловдив, РУ Труд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП.

Съдия: