Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 102 от 10.04.2020, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 509/2018
Вид
Решение № 102
Подписан
10.04.2020
В сила
25.11.2021
Състав
АНТОАНЕТА ДРАГАНОВА АНДОНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.211 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 107 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 309а · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.286 · Търговски закон
  • чл.309а · Търговски закон
  • чл.485 · Търговски закон

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 28 Година 2020,10.04. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд граждански състав на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:

Председател: Антоанета Андонова-Парашкевова

Членове: ………………………………………..

………………………………………

Секретар: Цветанка

Арнаудова

Прокурор:………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 509 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата К.М.А. с посочен адрес: ***, чрез пълномощника адв. Снежана Енчева с адрес на кантората: гр.Ямбол, ул.

,,Ж.Папазов“ №14, стая №403, е предявила обективно и субективно съединени искове за установяване, че ответниците Г.О.П., ЕГН **********, с адрес: ***, като издател, и ,,ПОПОВ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. ,,Иван Шишман“ № 41, ет. 5, като авалист по запис на заповед от 23.05.2017 год. за сумата от 50000 лв. й дължат солидарно сумата от 30000 лева, представляваща част от главницата от 50000 лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, за които са били издадени заповед за изпълнение № 2453 от 27.06.2018 год. и изпълнителен лист от 28.06.2018 год. по ч.гр.д.№ 4619 по описа за 2018 год. на Районен съд Бургас. Твърди, че на 25.05.2017г. е сключила договор за заем с Г.О.П., като в изпълнение на поетите задължения е предоставила, сумата от 50000 лева, като я е превела по негова сметка ,,Уникредит булбанк“ АД. Посочва, че като обезпечение по договора за заем,

П. е подписал запис на заповед за същата сума с падеж 16.06.2017г. и място на плащане - ***, като в качеството си на управител на „Попов“ ООД и от името на дружеството е и авалирал ценната книга. Заявява, че на 28.07.2017г., с платежно нареждане, Г.П. й е върнал сумата от 20000 лева по договора за заем от 23.05.2017г., като до момента, остатъкът от 30000лв. не е погасен, въпреки отправените към него покани. Предвид договорното неизпълнение сочи, че е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК пред БРС против Г.О.П.и „Попов“ ООД. Твърди, че по образуваното ч.гр.д.№4619/2018г. е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и въз основа на тях е било образувано изпълнително дело №1600/2018г. по описа на ЧСИ Гергана Грозева. Намира, че не е ясно дали ответниците са получили поканите за доброволно изпълнение и дали подадените възражения са били депозирани в законовия срок, тъй като по изпълнителното дело липсвали доказателства в тази насока. Счита, че горните обстоятелства водят до недопустимост на подадените възражения от двамата длъжници.

Заявява, че в случай, че възраженията са подадени в срока по чл.414 от ГПК, за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящите искови претенции. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство. Представя доказателства.

Предявените искове са с правни основания в чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.538 и чл.485 от ТЗ и чл.309а от ТЗ.

Ответникът Г.П. е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва предявения иск, като го счита за недопустим и неоснователен. Признава сключването на твърдения договор за заем, но се позовава на разпоредба от него, съгласно която ако до 16.06.2017г. не постъпела договорената сума по чл.1.3, то заемната сума се считала за авансова по договора за строителство между страните. Твърди, че сумата по т.1.3 е постъпила на следните дати: 19.06.2017г. и 13.07.2017г., т.е. по – късно от уговореното, като счита, че условието по т.1.4 се е сбъднало -правоотношението се новирало и заемната сума се счита за авансова по договора за заем. Заявява, че записът на заповед е бил издаден с оглед първоначалното правоотношение - договор за заем, а не новираното такова- аванс по договор за строителство. Предвид изложеното намира, че липсва каузално правоотношение-записът на заповед обезпечава договор за заем, липсва и изискуемо задължение от физическото лице Г.П., защото първоначалното правоотношение се е прекратило, а на негово място замадалския производител А. има правоотношение с търговското дружество-втори ответник. Представя доказателства.

Ответникът „Попов“ ООД не е представил писмен отговор, но в срока за подаване на такъв е депозирал насрещен иск, с който претендира осъждане на ЗП К.М.А., да му заплати като ищец по насрещния иск, сумата от общо 47090.26лева(41090.26лв. с вкл. ДДС, дължима по фактура №543/05.05.2017г.; сумата от 6000лева- лихва за забава, считано от 05.05.2017г. до предявяване на насрещния иск); законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на насрещния иск до окончателното й изплащане. В насрещната искова молба се преповтарят доводите за липса на каузално правоотношение, изложени с отговора на първия ответник. Твърди, че на 20.07.2016г., ЗП К.М.А. (възложител) и „Попов“ ООД (изпълнител), са сключили договор за строителство, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши на свой риск, със своя работна сила, механизация и организация, срещу възнаграждение и съгласно одобрени и съгласувани технически проекти, надлежно издадено строително разрешение и съпътстващи документи, складове за селскостопанска техника и амбалаж и битова сграда в ПИ 000737, в землището на ***, на база на приложение 1, представляващо описание на необходимите СМР по вид, количество и цени, неразделна част от договора.

Посочва, че по този договор е изправна страна. Пояснява, че съгласно чл.13 от договора, за извършените строително- ремонтни работи, поетапно са издавани фактури. Твърди, че възложителят не е изпълнил частично задължението си за плащане на цена по фактура №543/05.05.2017г. за извършени СМР – изкопни работи и багер с чук, издадена въз основа на протокол обр. 19, №5/05.05.2017г. Претендира се изискуемото вземане по цитирания договор (съгласно фактура №543/05.05.2017г.) в размер на 41090.26 лева - главница. Излага, че съгласно трайната практика на ВКС, кредиторът разполагал с правото да избере дали да претендира уговорената в договора неустойка за забава или обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Заявява, че претендира лихва за забава вместо уговорената между страните неустойка. Представя и ангажира доказателства. Претендира разноски.

Предявените насрещни искове са с правни основания в чл.286 от ТЗ вр. с чл.79 от ЗЗД вр.чл.266 от ЗЗД и чл.309а от ТЗ.

Ищцата К.М.А. с посочен адрес: ***, чрез пълномощника адв. Снежана Енчева не е подава допълнителна искова молба. В законовия срок за представяне на такава, като ответница по насрещния иск е депозирала писмен отговор по него, с който възразява срещу наведените твърдения за липса на каузално правоотношение по отношение на записа на заповед, както и за липса на изискуемо задължение. Твърди, че с Г.П. постигнали договореност да му бъде предоставен заем, който той следвало да върне. Признава, че с ,,ПОПОВ“ ООД са имали сключен договор за строителство на складове за селскостопанска техника и амбалаж и битова сграда в ПИ 000737, в землището на ***, но пояснява, че този договор е бил свързан с договор за безвъзмездна помощ №20/04/1/0/02493 между ЗП К.М.А.и Държавен фонд ,,Земеделие“, както и с договор за кредит, който тя е сключила със ,,СИБАНК“ЕАД. Подчертава, че всички разплащания по строителството са били извършвани чрез средствата, получавани по кредита, а последните са били обвързани с етапите на извършване на строителните работи и с документите, които П. е издавал за тях. Сочи, че ответното дружество е изпаднало в забава по изпълнение на възложението, като в периода на забавата са били блокирани и сметките му от НАП за незаплатени задължения. Заявява, че това е наложило по предложение на търговеца, с оглед довършване на обекта, страните да сключат договора за заем в размер на 50000 лева (23.05.2017г.), като връщането на сумата е било обвързано с плащането на сума по договора за строителство чрез разрешения кредит. Изпълнителят гарантирал, че до 16.06.2017г. ще извърши договорените строително - монтажни работи.

Посочва, че плащането на ориентировъчната дата 16.06.2017 год. се е забавило отново по вина на дружеството. Твърди, че въпреки представените със закъснение протоколи обр.19 с еднакъв номер и различни дати, е заплатила сума в размер от 20000лева на 19.06.2017г. по фактура №550 от 08.06.2017г. и в размер от 95864.72лв. по същата фактура. Пояснява, че прихващания от фактурираните суми със тази, предоставена като заем, не са били извършвани. Признава, че на 28.07.2017г., с платежно нареждане, Г.О.П. върнал първата част от заетата сума – 20000лева. Навежда доводи във връзка с договорното неизпълнение на ,,ПОПОВ“ ООД и неоснователност на насрещния иск.

Излага подробни съображения във връзка с изпълнението на договора за строителство от всяка от страните по него. Посочва, че протокол обр.19, №5 от 05.05.2017г., на който основава насрещния си иск търговското дружество, не бил подписван от нея, не е приложен към насрещния иск, както и че липсват доказателства за извършена такава строителна дейност - изкопни работи с багер и чук за сумата от 41090.26лева. Излага подробни съображения в тази насока. Счита, че всички извършени изкопни работи са заплатени, тъй като са залегнали във вече разплатените протоколи и фактури, изготвени съгласно представената от ,,ПОПОВ“ ООД оферта. Заявява, че не е била уведомявана за необходимост от извършване на допълнителни изкопни работи с багер и чук, извън договорените. За неизвършване на описаните във фактурата работи черпи аргументи и от съпоставката на номера и датата на вписания в нея протокол и състоянието на обекта и документацията към същия момент. Намира за неоснователен и акцесорния иск за заплащане на лихва.

С депозирания по делото допълнителен отговор на искова молба, ответникът Г.О.П., оспорва наведените доводи и твърдения от ищцата по първоначалния иск.

Цитира чл.4 от договора за заем, като прави извод за волята на страните - записът на заповед да обезпечава заемното правоотношение. Преповтаря аргументите от писмения отговор, че заемното правоотношение е погасено, като счита, че е възниквало ново такова между ,,ПОПОВ“ ООД и ЗП К.М.А., но не и срещу него като физическо лице. Претендира разноски. Не представя допълнителни доказателсва.

В законовия срок, на основание чл. 373 вр.с чл.211 от ГПК, по делото е постъпил документ, вх. №18617/28.12.2018г., наименуван ,,Допълнителен отговор на искова молба, допълнителна насрещна искова молба“ от ответника ,,ПОПОВ“ ООД.

В него се преповтарят доводите относно липса на каузално правоотношение, изложени в първоначалния отговор на исковата молба. Във връзка с насрещния иск заявява, че при започване на строителните изкопни работи, поради липсата на хидрогеоложки доклад (задължение на проектанта), е установено несъответствие между съществуващите количества и вид на земните маси (скална вместо земна маса). С оглед изпълнение на договорните задължения сочи, че е осигурил тежка техника - багер с чук и самосвали за извозване на скална маса, което е довело до допълнителни разходи и забавяне изпълнението на нулев цикъл. За целта твърди, че е бил изготвен анекс, протоколи за извършени СМР и фактура, всичките, изпратени за подпис преди повече от година до възложителя. Признава, че горните книжа до момента са останали неподписани от ищцата.

Подчертава, че стойността по фактура №543/05.05.2017г. на стойност 41090.26 лева, остава незаплатена. Прилага снимков материал.

В допълнителния писмен отговор на допълнителната насрещна искова молба, ищцата- ответник излага становище относно наведените твърдения за липса на каузални правоотношения. Твърди, че страните не изразявали воля за прекратяване договора за заем и отпадане на обезпеченията, свързани с него. Счита, че частичното погасяване на заема от страна на ,,ПОПОВ“ ООД на 28.07.2017г., неприспадането на сумата от 50000 лв. като авансово платена по договора за строителство от ответното дружество и липсата на каквито и да било изявления или действия от двете страни, свързани с евентуално извършване на промяна на основанието на задължението от 50000 лева и погасяване на договорното заемно отношение, сочат на съществуване на договора за заем помежду им и след 16.06.2017 год. както и до сега. Намира, че след изплащане на сумата по договора за строителство в размер на 115864.72 лева, ,,ПОПОВ“ ООД следва да върне предоставения заем. Оспорва твърденията, че при започване на изкопните работи липсвал хидроложки доклад.