Определение № 609 от 19.10.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 475/2026
- Вид
- Определение № 609
- Подписан
- 19.10.2026
- В сила
- 19.10.2026
- Състав
- Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова
Цитирани разпоредби
- чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.233 · Закон за задълженията и договорите
- чл.36, ал.2 · Закон за особените залози
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 609 гр. Варна, 19.10.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Г. Йовчев
Членове:
Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Г. Йовчев Въззивно частно търговско дело № 20263001000475 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Постъпили са частни жалби от З. П. Г. от гр.Варна и „НОВАКТИС“ АД – в открито производство по несъстоятелост, със седалище гр.Силистра срещу определение №467/31.07.2026 г., постановено по т.д.№572/2026 год. по описа на ОС – Силистра, с което на осн. чл.129, ал.3 и чл.130 от ГПК, съдът е прекратил производството по делото.
Жалбоподателите твърдят, че актът на съда е незаконосъобразен, тъй вещите чието връщане се претендира са индивидуализирани в достатъчна степен, като обстоятелствата за които производството е оставено без движение е следвало да се установят в хода на съдебното производство. По отношение второто основание за прекратяване на производство се сочи, че съдът е допуснал смесване между процесуалната и материалноправната легтимация, като наличието на последната е въпрос по съществото на делото.
Частните жалби са депозирани в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Тъй като се обжалва определение, с което производството по делото е било прекратено, всяка от страните по него е легитимирана да го обжалва. На посоченото основание жалбите са процесуално допустими.
Разгледани по същество, частните жалби са основателни по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на З. П.
Г. от гр.Варна срещу „НОВАКТИС“ АД, със седалище гр.Силистра, с която е предявен иск с правно основание чл.233 от ЗЗД за осъждане на ответника да предаде на ищеца държането на подробно описани машини и оборудване, поради едностранно прекратяване на договор за наем, сключен между страните от 26.04.2021 г.
Ищецът излага в искова молба, че е сключил с ответника договор наем на машини и оборудване за срок от 5 години срещу месечна наемна цена от 9500 лв. Твърди, че е предоставил на ответника описаните в договора машини и оборудване, но в уговорения срок е настъпило предвиденото в чл.5, ал.2 основание за едностранно прекратяване на договора, което право е упражнено с писмено предизвестие от 07.03.2024 г. Тъй като в дадения срок след прекратяване, наемателят не е върнал вещите предмет на договора моли съда да го осъди да ги предаде.
С оглед възражение на ответника в отговора на исковата молба, съдът с определение 1
№291/15.05.2026 г. е оставил производството без движение, като е дал указания на ищеца да уточни и индивидуализира машините и оборудването, които твърди, че са предмет на прекратеното наемно правоотношение.
За постановения от съда акт, ищецът е бил уведомен надлежно на 09.06.202 6 г. В дадения едноседмичен срок е постъпила уточнителна молба, в която ищецът е посочил всички индивидуализиращи белези, които са му били известни, като уточнил и причините, поради които не може да посочи серийните номера на машините. С молбата са представени и допълнителни доказателства, в които според ищеца се съдържат данни за вида и произхода на вещите.
В обжалваното определение съдът е приел, че ищецът не е изпълнил дадените указания, тъй като не е посочил всички индивидуализиращи признаци – марка, модел, фабричен или сериен номер, инвентарен номер, година на производство, технически характеристики или други белези, които позволяват тяхното безспорно разграничаване от други вещи от същия вид. Наред с това е приел, че е налице и допълнително основание за прекратяване на производството, тъй като след предявяване на иска е открито производство по несъстоятелност по отношение на ответника, в което вземането на ищеца за заплащане на наемна цена по същия договор е било оспорено от друг кредитор, упражнил заложно право по силата на договор за особен залог, като е заявил, че вещите са собственост на длъжника и представляват предмет на особения залог. С оглед това възражение направено в производството по несъстоятелност, първоинстанционният съд е приел, че е налице спор относно принадлежността на процесните активи към имуществото на длъжника, разрешаването който не може да стане в исковото производство, което води до недопустимост на иска.
Изтичането на определения по реда на чл.129, ал.2 от ГПК срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба не може да доведе до връщането й по реда на чл.129, ал.3 от ГПК, респективно до прекратяване на производството, дори да не са отстранени посочените недостатъци, ако констатацията на съда за съществуването им е неправилна.
Затова при обжалването на определението за прекратяване на производството по реда на чл.129, ал.3 от ГПК, въззивният съд трябва да провери дали са налице трите кумулативно дадени предпоставки за това, а именно да са налице действителни нередовности на молбата, да е даден срок за отстраняването на същите и този срок да е изтекъл без да са отстранени.
Ищецът е длъжен в исковата си молба да посочи фактическите обстоятелства, на които се основава иска и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него субективно право или правоотношение, чиято защита претендира. Задължение на съда е да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум.
Видно от данните по делото, в исковата и уточнителната молба, ищецът в достатъчна степен е очертал предмета на спора, излагайки твърдения относно наличието на наемно правоотношене за конкретно изброени машини и съоръжения, които са били предадени на ответника Изложил е основания довели до прекратяване на договора, както и твърдения за неизпълнено задължение от страна на наемателя да върне наетите вещи. В уточнаващата си молба е посочил и други индивидуализиращи белези на наетите вещи, както и придобивото основание, в което същите са били описани по начин съответстващ на този в договора и исковата молба.
С оглед на горното настоящият състав на съда намира, че ищецът е изпълнил в цялост дадените от първоинстанционния съд указания, като въз основа на всички тези заявени обстоятелства, дадената правна квалификация и събраните в хода на производството доказателства, съдът разглеждащ спора по същество, следва да даде отговор с решението си, дали твърдяното спорно материално право принадлежи на ищеца и дали са налице всички материалноправни предпоставки за уважаване на предявения иск.
Що се отнася до сочените от първоинстанционния съд основания за недопустимост на иска, на първо място следва да се посочи, че спорът относно собствеността на вещите, не 2 води до недопустимост на иска, още повече, че предмет на договор за наем може да са и вещи, които не са собственост на ищеца. Оспорването на предявено от ищеца вземане за заплащане на наемна цана по договора за наем, по никакъв начин не препятства възможността от разглеждане на настоящия иск, чиито предмет е връщане на вещите в резултат на прекратяване на наемното правоотношение, а не за заплащане на наемна цена.
От друга страна, възразилият в производството по несъстоятелност кредитор е трето лице, което не е страна по спора за връщане на дадените на облигационно основание вещи, поради което не би могло да се приеме, че евентуалното положително решение по иска с правно основание чл.233 от ЗЗД, би се отразило на твърдяното в производството по несъстоятелност заложно право, тъй като силата на пресъдено нещо на решението по настоящото дело ще се разпростре единствено върху страните по него. Дори да са налице предприети по реда на ЗОЗ изпълнителни действия, то нормата на чл.36, ал.2 ЗОЗ регламентира исков път за защита на третото лице, чието право е засегнато от изпълнението, осъществено по реда на посочения закон в две алтернативно предвидени хипотези: когато то твърди, че особеният залог му е непротивопоставим на някое от основанията, посочени в закона или за установяване, че имуществото, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи на залогодателя. Въпреки, че в уточнителната си молба ищецът изрично е посочил, че вещите предмет на договора за наем, не са част от договора за особен залог, за което обстоятелство заложният кредитор е бил уведомен, то за ищецът в настоящото производство ще е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск при условията на втората хипотеза на чл.36, ал.2 ЗОЗ в случай, че изпълнението е насочено върху имуществото предмет на договора за наем, за което се твърди, че не е собствено на заложния длъжник, при наличието на общите предпоставки за допустимост на такъв иск. В ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни права върху един и същ обект, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Разбира се наличието на висящо производство по чл.36, ал.2 ЗОЗ, би било преюдициално по отношение на настоящия спор, но това само по себе си не води до недопустимост на иска, а представлява единствено временна пречка за движение на делото.
С оглед на горното съдът намира за допустимо самостоятелното водене на иск по чл.233 от ЗЗД срещу длъжника, при твърдения, че наетите вещи чието връщане се иска не са предмет на особен залог, сключен между ответника и трето лице, което от своя страна е пристъпило към изпълнение по реда на ЗОЗ.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че определението на СОС следва да бъде отменено и делото бъде върнато, за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №467/31.07.2026 г., постановено по т.д.№572/2026 год. по описа на ОС – Силистра, с което на осн. чл.129, ал.3 и чл.130 от ГПК, съдът е прекратил производството и ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Силистра, за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4