Решение № 55 от 23.06.2020, Районен съд - Мездра

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

23.06.2020

Град

М.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Мездренски районен съд

І-ви наказателен състав

На

Двадесет и втори юни

Година

2020

В публичното заседание в следния състав:

Председател

АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА

Секретар

Е.Г.

Прокурор като разгледа докладваното от

Съдия

ДИМИТРОВА

АНХ

Дело номер

85 по описа за

2020 година

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0300-000416/27.12.2019 год. на Началник Група РУ гр.М. към ОД на МВР гр.В., упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи, с което на нарушителя Г.П.Г. ***, са наложени АДМИНИСТРАТИВНИ НАКАЗАНИЯ – ГЛОБА в размер на 2 000 /ДВЕ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА и

Лишаване от право ДА УПРАВЛЯВА

МПС за срок от 24 /ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 20 /ДВАДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ:

Г.П.Г. *** е обжалвал в срок Наказателно постановление № 19-0300-000416/27.12.2019 год. на Началник Група РУ гр.М. към ОД на МВР гр.В..

Жалбоподателят се явява лично и поддържа така депозираната по делото жалба. С последната се акцентува, че атакуваното Наказателно постановление е издадено в противоречие с материалния закон, като са нарушени съществено и административнопроизводствените правила.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. Видно от приложеното в оригинал НП същото е връчено лично на жалбоподателя на 16.02.2020 год., съответно жалбата е депозирана пред ответника на 18.02.2020 год., т.е. безспорно същата е в срок.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Акт за установяване на административно нарушение № 54912/15.12.2019 год. е съставен на жалбоподателят затова, че на 15.12.2019 год. в 00.35 часа в гр.М., на ул.”С.П.Е.” пред № 35, е управлявал лек автомобил „С.” с рег.№ ХХХ, собственост на Б.Д.П. – б.ж. на с.Л.Б., като е отказал да изпълни разпореждане на контролен орган и да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр.№ ARDN0014 за употреба на алкохол. Издаден е Талон за медицинско изследване № 0008623, а при направена справка с ОДЧ при РУ гр.М. се е установило, че водача управлява с изтекъл срок на валидност на СУМПС.

С това е прието, че са нарушени разпоредбите на чл.150а ал.1 от ЗДвП и чл.174 ал.3 от ЗДвП. Въз основа на така съставеният акт било издадено и атакуваното Наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: ведно с НП № 19-0300-000416/27.12.2019 г., АУАН № 54912/15.12.2019 г., Талон за изследване № 0008623/15.12.2019 г., Докладна записка от 15.12.2019 г., Заповед под рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи и Справка за нарушител/водач.Съответно са разпитани свидетелите Б.В., Г.Г. и Д.Г. и тримата служители в РУ гр.М.. От показанията на посочените свидетели по един безспорен, категоричен и непротиворечив начин се установява така отразената в акта фактическа обстановка. От показанията на свидетеля Б.В., който работи като мл.автоконтрольор в РУ гр.М. и съответно е актосъставител по категоричен, безспорен и непротиворечив начин се установява, че на 14/15.12.2019 г. същият е бил на работа с колегите си – свидетелите Г.Г. и Д.Г. като са били нощна смяна. Свидетелите са били разделени на два екипа, като от своя страна свидетеля В. е бил в екип с колегата си Г.Т.. Около 00.30 часа на 15.12.2019 г. ОДЧ при РУ гр.М. изпратил свидетеля В. и колегата му Г.Т. да окажат съдействие на другия екип в състав свидетелите Г. и Г.,***. Отивайки на място свидетеля В. и Г.Т. констатирали, че свидетелите Г. и Г. били спрели за проверка жалбоподателя, който преди това бил управлявал лек автомобил, подробно описан в акта. Съдействието, което свидетеля В. следвало да осъществи се изразявало в това да изпробва водача за употреба на алкохол и да провери, дали има документи. При извършената документална проверка се установило, че жалбоподателя няма валидно СУМПС. Същото било с изтекъл срок на валидност.

Жалбоподателят, в качеството му на водач бил поканен да бъде изпробван за потреба на алкохол, но той отказал да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер”. Свидетелите са категорични, че жалбоподателя е имал признаци за употреба на алкохол, а именно миришел е на алкохол и е имал завален говор.

Пред служителите на реда жалбоподателя признал, че преди това е изпил около два литра бира. Свидетелят Б.В. съставил акт за жалбоподателя по ЗДвП, затова, че отказва да изпълни разпореждане на контролен орган да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, както и че управлява същото с изтекъл срок на валидност на СУМПС На жалбоподателя бил издаден Талон за медицинско изследване, който той отказал да подпише. При извършена впоследствие справка се установило, че жалбоподателя не се е явил да даде кръв за лабораторно изследване.

Процесният акт бил съставен в присъствието на жалбоподателя. Същият се запознал със съдържанието му и го подписал. Докато бил съставян акта на жалбоподателя последния се обадил на вече бившия жител на с.Л.Б., а именно Б.П., който бил собственик на процесното МПС, управлявано от жалбоподателя. На лицето Б.П. също бил съставен акт, този път от лицето Г.Т., тъй като последния е преотстъпил своето МПС на жалбоподателя. Към гласните доказателствени средства, в лицето на разпитания по делото свидетел Б.В. се присъединяват и тези на свидетелите Г.Г. и Д.Г.. Последните са свидетели при констатиране на нарушението и при съставяне на акта, като конкретизират, че поводът да бъде извършена проверка на жалбоподателя е затова, че знаят че същия управлява с отнето СУМПС и че няма такова. И двамата свидетели са категорични, че лекия автомобил, който е управлявал жалбоподателя се е движел по ул.”П.Е.” и е бил спрян от служителите на реда със светлинен и звуков сигнал. Към писмените доказателства по делото, подкрепящи и гласните такива е и изготвената Докладна записка от 15.12.2019 г.

Анализирайки събраните по делото доказателства съдебния състав намира от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това орган. В тази насока, по делото е приложена Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед на Министъра на вътрешните работи, на Началник Група на съответното РУ гр.М. са делегирани права на административнонаказващ орган по смисъла на чл.47 ал.2 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано въз основа на АУАН № 54912/15.12.2019 год., съставен съгласно императивното изискване на чл.37 ал.1 б.”а” от ЗАНН, във връзка с чл.189 ал.1 от ЗДвП от компетентно длъжностно лице на служба за контрол по чл.165 от ЗДвП – мл.автоконтрольор при РУ гр.М. и отговаря на всички изисквания по чл.42 и чл.43 от ЗАНН. При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в Наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.174 ал.3 от ЗДвП и по чл.150а ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. С оглед на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, разгледана по същество за констатираните нарушения от Наказателното постановление.

Относно наложеното наказание Глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, съдът счита, че в жалбата неоснователно се твърди, че нарушението не е извършено. Съгласно чл.174 ал.3 от ЗДвП “Водач на МПС ..., който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява МПС,... за срок от 24 месеца и глоба 2 000 лева”. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че от обективна страна са налице всички елементи на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП.

Безспорно е качеството “полицейски орган” на полицаите – актосъставител и свидетели по делото, които към момента на проверката са били нощна работна смяна. Установи се, че актосъставителя е мл.автоконтрольор и като такъв има правомощия да следи за спазване правилата за движение по пътищата, в това число да извършва проверка на водачите с техническо средство за употреба на алкохол.

В случая е ирелевантен факта жалбоподателя употребил ли е алкохол. Независимо от него, той е длъжен при покана да съдейства и извърши необходимото да бъде проверен с техническо средство и да изпълни предписанието за медицинско изследване. Безспорно е установено, че жалбоподателя е управлявал МПС. В този смисъл, той към момента на поканата да бъде проверен с техническо средство за употребен алкохол, е притежавал качеството водач на МПС. Въпреки, че са налице основателни съмнения, че водачът е употребил алкохол и това налага проверката му, тези безспорно доказани обстоятелства не са част от фактическия състав на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Законът не поставя тези условия. Достатъчно е към водача да бъде отправена ясна и конкретна покана от контролните органи да бъде проверен с техническо средство за употребен алкохол и да изпълни предписанието за медицинско изследване. Тези правомощия законът е предоставил на контролните органи да упражняват по тяхна преценка за целесъобразност.

Установи се от свидетелските показания, че жалбоподателя ясно е бил поканен да бъде проверен и той е отказал. Бил му е издаден и Талон за медицинско изследван, който той е отказал да подпише и получи, което обстоятелство надлежно е удостоверено с подписа на свидетелката Д.Г.. По този начин е осъществил изпълнителното деяние на нарушението.

При така събраните доказателства за съда остава доказано по категоричен и несъмнен начин, че жалбоподателя е осъществил състава на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП. От субективна страна деянието е извършено виновно, под формата на пряк умисъл, тъй като от всички събрани доказателства се установява, че жалбоподателя е съзнавал противоправния характер на поведението си и с него е целял настъпването на противоправния резултат – да не му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство и чрез медицинско изследване. В конкретния случай административнонаказващия орган правилно е установил, че описаното административно нарушение е извършено от лицето, което е посочено за нарушител и това лице може да бъде административнонаказателно отговорно по смисъла на чл.26 ал.1 и чл.6 ал.1 от ЗАНН. С оглед на това съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителя и свидетели по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Б.В., Г.Г. и Д.Г., които са очевидци на нарушението, възприели са движението на автомобила, управляван от жалбоподателя и събитията до и след спирането му за проверка. Няма данни по делото, които да създават съмнения, относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил. Дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелите са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства, във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателят и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма на вината пряк умисъл е осъществил състава на административно нарушение, визиран в чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, поради факта, че като водач на МПС е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол от компетентните контролни органи. Съдът намира, че за извършеното административно нарушение законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. При определяне на наказанията наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането им и е наложил единствените предвидени в закона наказания за това нарушение.