Решение № 129 от 21.10.2024, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Белоградчик, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20241310100232 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.

422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за установяване съществуване на вземане в размер на общо 1 455.49 лв. – главница и лихви, както и по чл. 86 ЗЗД – законни лихви.

В исковата молба ищеца „АПС БЕТА България“ ЕООД сочи, че на 17.12.2018 г. ответницата В. А. К. е сключила Договор за кредит № 1187699 с „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, по силата на който й е отпуснат кредит в размер на 600.00 лв. Твърди се, че ответника – заемател се е съгласила да върне кредита на 5 броя месечни вноски, всяка по 132.65 лв., с краен срок на издължаване 10.05.2019 г., на която дата е падежирала и последната месечна вноска съгласно Погасителния план, неразделна част от Договора за кредит.

Ищецът сочи, че съгласно ОУ, заемателя – ответник се е съгласила да заплати договорна и законна лихви върху главницата. Твърди се също, че на 17.12.2018 г., длъжника В. К. е сключила Договор за предоставяне на поръчителство с „АЙ Тръст“ ЕООД, по силата на който дружеството се е 1 задължило да сключи договор с трето за процеса лице и да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД, солидарно с ответницата – заемател В. А. К. за всички нейни задължения по Договора за кредит, сключен с „Кредисимо“.

Поръчителят се е задължил да плати на „Кредисимо“ ЕАД всички изискуеми задължения на ответника – заемател по Договора, в случай на поискване от тяхна страна. В исковата молба се излага, че тъй като ответника не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, „Кредисимо“ ЕАД е поканило „Ай Тръст“ ЕООД да плати всички изискуеми вземания на заемателя В. К. по Договора за кредит от 17.12.2018 г. Ищецът твърди, че на 23.02.2021 г. поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД е погасило задълженията на длъжника В. К. към „Кредисимо“ ЕАД, за което същата е уведомена. Сочи се, че по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., „Кредисимо“ като цедент е прехвърлило вземането си към ответницата В. К., на цесионера – ищеца «АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ» ЕООД.

Поради допуснато неизпълнение на задълженията по Договора за кредит, ищеца е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК, по което е образувано ч. гр.д. № 109/ 2024 г. по описа на РС – Белоградчик и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 65 от 26.02.2024 г. Тъй като заповедта е връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, съдът е указал на заявителя, че следва да предяви положителен установителен иск, който е предявен от ищеца в законния срок и с който се иска установяване съществуването на вземането им спрямо ответницата.

Предвид гореизложеното ищеца моли, съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че вземането им за сумата от 1 455.49 лв., съществува, представляваща: 600.00 лв. – главница по Договор за кредит № 1187699, сключен на 17.12.2018 г. между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 – заемодател – от една страна и длъжника – заемател – от друга страна, обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство от 17.12.2018 г. между „Ай Тръст“ ЕООД – поръчител – от една страна и длъжника – потребител – от друга страна, 316.45 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 63.25 лв. – договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора за кредит за периода 17.12.2018 г. – 10.05.2019 г., 319.64 лв. – законна лихва за забава по договора за кредит за периода 17.12.2018 г. до 22.02.2024 г., 156.15 лв. – законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство за периода 17.12.2018 г. – 22.02.2024 г., 2 ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2024 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й изплащане, както и направените по заповедното и исковото производства разноски.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

При опит да бъдат връчени съдебните книжа на ответницата, същата не е намерен, поради което след проведена процедура по реда на чл. 47 ГПК, й е назначен особен представител – адв. В. К. от ВАК. В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от особения представител на ответника, в който не оспорва предявения иск.

Към делото е приложено ч. гр. д. № 109/ 2024 г. по описа на РС – Белоградчик.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :

Съобразно разпределената с доклада по делото доказателствена тежест, съдът вмени на ищеца да докаже следните обстоятелства: наличието на сключен между ответницата В. А. К. и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, Договор за кредит № 1187699 по силата на който й е отпуснат кредит в размер на 600.00 лв.; че ищеца в качеството си на заемодател е предоставил на ответника – заемател сумата от 600 лв. – представляваща заем.; че ответницата В. К. е сключила Договор за предоставяне на поръчителство с „АЙ Тръст“ ЕООД, по силата на който дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице и да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД, солидарно с ответницата – заемател В. А. К. за всички нейни задължения по Договора за кредит, сключен с „Кредисимо“.; неизпълнение от страна на ответника – че не е изпълнил задължението да върне кредита на падежа.; че поръчителят „АЙ Тръст“ ЕООД е заплатил на заемодателя „Кредисимо“ всички задължения на ответницата произтичащи от Договора за кредит.; размера на неизплатения кредит.; че ответника е изпаднала в забава в плащанията.; размера на мораторните и законни лихви за забава, произтичащи от Договора за кредит.; че вземането спрямо ответника по Договор за кредит от 02.03.2021 г. е прехвърлено /цедирано/ на ищеца по делото „АПС БЕТА“ ЕООД.; че за извършените цесии на вземането срещу ответника, същия е бил уведомен.

Съдът, при преценка на така представените по делото писмени доказателства, намира, че ищеца е доказал наличието на съществували между 3

„Кредисимо“ ЕАД и ответника валидни облигационни правоотношения.

Представен е Договор за потребителски кредит № 1187699 от 17.12.2018 г., по силата на който на ответницата е отпуснат кредит в размерна 600 лв. Съгласно Приложение № 1 към Договора, срока на издължаване на кредита е 5 месеца, брой погасителни вноски – 5 броя, всяка от които в размер на 132.65 лв.

Падежът на последната месечна вноска е бил 10.05.2019 г. Сумата, представляваща кредит е преведена на ответницата в деня на сключване на Договора за кредит, видно от Разписка за извършено плащане № 2000000167479694 от 17.12.2018 г. – л. 37 от делото.

На същата дата 17.12.2018 г. длъжника В. К. е сключила Договор за предоставяне на поръчителство с „АЙ Тръст“ ЕООД, по силата на който дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице и да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД, солидарно с ответницата – заемател В. А. К. за всички нейни задължения по Договора за кредит, сключен с „Кредисимо“.

Поръчителят се е задължил да плати на „Кредисимо“ ЕАД всички изискуеми задължения на ответника – заемател по Договора, в случай на поискване от тяхна страна.

И тъй като ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит и не е издължила заема на падежа , „Кредисимо“ ЕАД е поканило „Ай Тръст“ ЕООД да плати всички изискуеми вземания на заемателя В. К. по Договора за кредит от 17.12.2018 г. На 23.02.2021 г. поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД е погасило задълженията на длъжника В. К. към „Кредисимо“ ЕАД, за което същата е уведомена.

Съдът намира, че с исковата молба са представени надлежни писмени доказателства удостоверяващи съществуването на договорни правоотношения между страните. С представените писмени доказателства, доказано се явява обстоятелството, че „Кредисимо“ е предоставило на ответницата сумата от 600 лв., представляваща заем. Установи се в процеса неизпълнение от страна на ответника по така сключения договор. Ответницата не е погасила заема си на падежа. По никакъв начин не се доказа от страна на ответника да е извършено плащане на дължимите суми.

И тъй като ответницата не е изпълнила задължението си, заема е бил върнат на кредитора от поръчителя по него „Ай Тръст“ ЕООД в пълния му размер, който поръчител се е суброгирал в правата на кредитор на 4 ответницата.

С Договор за цесия между „Кредисимо“ ЕАД – цедент и „АПС Бета България“ ЕООД – цесионер, е прехвърлено вземането спрямо ответницата съгласно Приложение № 1 от 23.02.2021 г. С уведомление за цесия ответницата е била уведомена за извършеното прехвърляне на вземането й по Договор за кредит № 1187699 от 17.12.2018 г. в изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Предвид горното, съдът приема, че е налице неизпълнение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, от страна на ответника по Договора за кредит от 17.12.2018 г., цедирано на ищеца. Искът се доказа по основание и размер.

Нещо повече – особения представител на ответника не опори иска и не възразява, че ответника е неизправна страна в договорните отношения с ищеца.

При горните мотиви, съдът приема, че се доказаха всички вменени в тежест на доказване на ищцовата страна обстоятелства, поради което и така предявения иск е основателен по основание и размер. Съдът счита, че ищеца проведе пълно и главно доказване на така предявения иск, поради което приема, че същия има съществуващо спрямо ответника вземане в претендирания размер.

По иска за законни лихви.

Предвид на това, че съдът уважава главният иск, то основателен се явява и акцесорния такъв по чл. 86 ЗЗД – за законните лихви за забава върху главницата. Налице е доказана забава в плащанията. Моментът, от който ответника е изпаднал в забава в плащанията си, е от датата на депозиране на Заявлението подадено по реда на чл. 410 ГПК – на 23.02.2023 г., по което е образувано ч. гр.д. № 109/ 2023 на РС – Белоградчик. С депозирането на заявлението, от страна на ищеца е отправена покана към ответника за плащане на сумата, поради което и от този момент същия изпада в забава и дължи законни лихви до окончателното изплащане на главницата.

По разноските :

Предвид изхода на делото – съдът уважи изцяло предявения иск, то ответника е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест направените от ищеца разноски по заповедното производство и в настоящия исков процес, а именно: 29.11 лв. – държавна такса по заповедното 5 производство, 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство (ч.гр.д. № 109/ 2023 г.), 50.00 лв. – държавна такса по настоящото исково производство, 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, както и 445.55 лв. – разноски за възнаграждение за особен представител на ответника в настоящия процес, внесени от ищеца.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено по предявения от „АПС БЕТА България” ЕООД, ЕИК 203374133, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1404, район Триадица, бул. „България“ № 81В, представлявано от Христо Маринов и Петр Валента – Управители, чрез юрк. Добринка Братанова, против В. А. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес – гр. Б., общ.

Б., обл. В., ул. „..........................“ № ..., представлявана от адв. В. К. от АК – Видин – особен представител, ИСК по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 З З Д , ЧЕ

ВЗЕМАНЕТО н а „АПС БЕТА България“ ЕООД,

СЪЩЕСТВУВА, за сумите: 600.00 лв. – главница по Договор за кредит № 1187699, сключен на 17.12.2018 г. между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 – заемодател – от една страна и длъжника – заемател – от друга страна, обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство от 17.12.2018 г. между „Ай Тръст“ ЕООД – поръчител – от една страна и длъжника – потребител – от друга страна, 316.45 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 63.25 лв. – договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора за кредит за периода 17.12.2018 г. – 10.05.2019 г., 319.64 лв. – законна лихва за забава по договора за кредит за периода 17.12.2018 г. до 22.02.2024 г., 156.15 лв. – законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство за периода 17.12.2018 г. – 22.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.202 3 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 109/ 2023 г., до окончателното й изплащане .