Определение № 3108 от 26.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3108 гр. София, 26.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Частно касационно търговско дело № 20248003901756 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частни касационни жалби на Ф. Ю. Щ. и Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ), чрез процесуалните им пълномощници, срещу определение № 18 от 15.01.2024 г. по в. ч. гр. д. № 468/2023 г. по описа на Бургаски апелативен съд.

Ищецът Ф. Ю. Щ. обжалва въззивното определение в частта, с която е оставена без уважение частната му жалба против определение № 2114 от 18.08.2023 г., постановено по гр. д. № 357/2023 г. на Бургаския окръжен съд, с което на основание чл. 130 ГПК е прекратено производството по предявения от него против НББАЗ иск за сумата от 26 000 лв., частичен иск от 160 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.08.2020 г. на автомагистрала Б27 във Федерална република Германия, причинено от Андрей – Богдан Янку, поради липса на процесуална легитимация на ответника.

Ответникът НББАЗ обжалва въззивното определение в частта, с която е оставена без уважение частната му жалба против определение № 2517 от 10.10.2023 г. по гр. д. № 357/2023 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлена молбата на НББАЗ по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на постановеното по делото прекратително определение № 2114 от 18.08.2023 г. в частта, касаеща сторените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение над присъдените 3 276 лв. с ДДС до пълния претендиран размер от 13 260 лв. с ДДС.

В частната касационна жалба на Ф. Щ. се излага, че въззивното определение в обжалваната от него част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила 1 и необоснованост; и се моли за отмяната му. Твърди се, че към исковата молба са представени доказателства за отправени претенции както до кореспондента на застрахователя на сочения за виновен водач („Дженерали застраховане“ АД), така и до НББАЗ, като предвидените в чл. 515, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 516, ал.

2 КЗ срокове са изтекли. Поддържа се, че са налице предпоставките на чл. 515 КЗ за ангажиране отговорността на ответника, тъй като не е представен мотивиран отговор от представителя на застрахователя, а отделно от това в продължение на два месеца от настъпване на застрахователното събитие не е можело да се определи застрахователят на виновния водач. Излагат се доводи, че въззивният съд е постановил акта си, без да обсъди всички доказателства и данни по делото в тяхната съвкупност, всички защитни позиции на ищеца и изложените от него доводи за липса на представен мотивиран отговор от кореспондента на застрахователя и за неоснователност на отказа на НББАЗ, както и без да се произнесе по наведеното в частната въззивна жалба възражение, че е налице хипотеза за ангажиране отговорността на НББАЗ по чл. 515, ал. 3, т. 2 КЗ.

Искането за допускане на касационно обжалване е по следните въпроси, разрешени според жалбоподателя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС, вкл. задължителна такава, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:

1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства, възражения и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка? Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка? и 2. Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи в частната въззивна жалба?

Допълнителният селективен критерий за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се обосновава с твърдяното произнасяне на въззивния съд в противоречие с приетото от ВКС в следната съдебна практика: т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 15 от 30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, I г. о., решение № 97 от 02.05.2019 г. по гр. д. № 3457/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 151 от 30.07.2019 г. по гр. д. № 3044/2018 г. на ВКС, III г. о., решение № 45 от 25.06.2019 г. по гр. д. № 1466/2018 г. на ВКС, III г. о. и решение № 146 от 13.11.2015 г. по т. д. № 2687/2014 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос № 1 и решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г. о. и решение № 1116 от 01.10.2008 г. по гр. д. № 4876/2007 г. на ВКС, V г. о. – по въпрос № 2.

Поддържа се и наличие на самостоятелното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, изведено от твърдяното несъответствие на фактическите и правни изводи на съда с данните по делото 2 и основните начала на гражданския процес; грубо нарушаване на правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на закона, нарушение на императивни правни норми и основни принципи, засягащи търсената от ищеца защита; противоречие между изложените в исковата молба твърдения и очертания от съда предмет, както и между фактите и приложената от съда правна норма (правната квалификация).

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, чрез процесуален пълномощник, депозира отговор, с който излага съображения против допускането на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата по същество.

В частната касационна жалба на НББАЗ се твърди неправилност на обжалваното определение в съответната част на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че платеното от страната адвокатско възнаграждение е в минималния размер съгласно чл. 2, ал. 7 във вр. с чл. 7, ал.

2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ). Излагат се аргументи, че при предявен частичен иск материалният интерес по делото се изразява в пълния размер на вземането, посочен в исковата молба. Навеждат се и доводи, че платеното възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, тъй като то касае специализирана правна материя с международен елемент, изискваща детайлно познаване на застрахователното, деликтното, съюзното и международното частно право и на относимата практика на СЕС, както и боравене с чужда национална правна система и съответно – с правни източници, юриспруденция и документи на чужд език.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси, които според този жалбоподател са обусловили решаващата правна воля на въззивния съд за изхода на спора, а именно: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават, и доказателствата за тях?; 2. Прекратяването на производството в ранната му фаза, след депозиране на отговор на исковата молба, може ли да служи като критерий за определяне размера на дължимото на ответната страна възнаграждение за процесуално представителство?; 3. При прекратяване на производството в ранната му фаза, след депозиране на отговор на исковата молба, следва ли размерът на дължимото на ответната страна възнаграждение за процесуално представителство да бъде определен въз основа на предявения частичен иск, а не върху пълния размер на вземането? и 4. При предявяване на иска като частичен, разноски (по смисъла на чл. 78 ГПК) само върху предявената част от иска ли се дължат или върху пълния посочен размер?

В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК НББАЗ се позовава на следната съдебна практика, в противоречие с разрешенията по която счита, че се е произнесъл въззивният съд: т. 19 от Тълкувателно 3 решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., решение № 222 от 27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ВКС, II т. о., решение № 8 от 19.01.2018 г. по т. д. № 2435/2016 г. на ВКС, II т. о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 17 от 23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 111 от 03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 136 от 06.11.2015 г. по т. д. № 2483/2014 г. на ВКС, II т. о., решение№ 180 от 11.01.2016 г. по т. д. № 1618/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 94 от 13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г. на ВКС, II т. о. и решение № 161 от 04.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос № 1 и определение № 60094 от 13.09.2021 г. по ч. гр. д. № 1652/2021 г. на ВКС, II г. о., определение № 670 от 19.10.2015 г. по ч. гр. д. № 3982/2015 г. на ВКС, IV г. о., определение № 332 от 19.07.2019 г. по ч. т. д. № 1432/2019 г. на ВКС, I т. о., определение № 498 от 19.07.2019 г. по ч. т. д. № 1586/2019 г. на ВКС, II т. о., определение № 162 от 02.04.2019 г. по ч. гр. д. № 2377/2018 г. на ВКС, IV г. о. и определение № 832 от 30.12.2014 г. по ч. т. д. № 3418/2014 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос № 2.

По останалите формулирани въпроси с №№ 3 и 4 се сочи наличието на допълнителната селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото засягат съотношението между цената на иска и материалния интерес по делото при предявен частичен иск, като липсва съдебна практика, която да им дава отговор.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се навежда и самостоятелното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение, като постановено при допуснато нарушение на приложима материалноправна норма – чл. 2, ал. 7 НМРАВ и доколкото въззивният съд правилно е приел, че наредбата се прилага при уреждане на въпроса относно дължимите между страните разноски при прекратяване на производството по делото, но не е приложил същата в цялост, вкл. посочената разпоредба.

Срещу частната касационна жалба е депозиран писмен отговор от Ф. Ю.

Щ., чрез процесуален пълномощник, с който се заявява становище за липса на релевираните от НББАЗ основания за допускане на касационно обжалване и за правилност на въззивното определение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение констатира, че частните касационни жалби са подадени от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

За да потвърди първоинстанционното определение № 2114 от 18.08.2023 г., като е съобразил оплакванията в частната жалба, мотивите на Бургаския окръжен съд и нормативната уредба, включително разпоредбата на чл. 515, ал.

3 КЗ, въззивният съд е изложил следното: Производството по делото е 4 образувано по искова молба на Ф. Щ. против НББАЗ за сумата от 26 000 лв., частичен иск от 160 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.08.2020 г. на автомагистрала Б27 във Федерална Република Германия, причинено от Андрей – Богдан Янку с лек автомобил „Фолксваген „Пасат“, с посочен регистрационен номер, застрахован при „HUG – Coburg“;

На 26.08.2021 г. ищецът е предявил първоначално претенция за заплащане на застрахователно обезщетение пред ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ в качеството му на кореспондент на „HUG – Coburg“, който в отговор е уведомил пострадалия, че посоченият в щетата автомобил не съответства на този с регистрационен номер, застрахован при тях, тъй като е друга марка и модел, и на това основание е отказал застрахователно обезщетение; На 02.02.2022 г. ищецът се е обърнал към НББАЗ, което в отговор от 18.05.2022 г. го е уведомило, че според информация от германския компенсационен орган л. а. „Фолксваген „Пасат“, с рама (VIN) № WVWZZZ3BZYP433762 притежава peг. № KS-K 1185 и е имал застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при германския застраховател Generali Versicherung AG, чийто представител за уреждане на претенции в Р. България е „Дженерали застраховане“ АД; На 23.05.2022 г. ищецът е отправил претенция до „Дженерали застраховане“ АД за плащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от получените при ПТП телесни увреждания; На 17.08.2022 г. „Дженерали застраховане“ АД е уведомило ищеца, че застрахователният договор относно процесния автомобил е изтекъл на 02.07.2020 г., т. е. преди ПТП от 30.08.2020 г., но според информация от германския компенсационен орган последният застраховател на автомобила следва да заплати за нанесените щети, в случай че бъде доказана вината на застрахования, поради което „Дженерали застраховане“ АД е поело обработката на щетата като представител за уреждане на претенции на германския застраховател Generali Versicherung AG; В писмото е посочено, че до момента не е изяснено кой от шестимата души в автомобила е бил водач към момента на ПТП, отделно – всички са били под въздействието на алкохол, без поставени предпазни колани и са знаели, че водачът също е бил под въздействието на алкохол и че автомобилът е без валидни peгистрационни табели и без сключена застраховка; По тази причина, на база наличната към този момент информация, от „Дженерали застраховане“ АД са отказали плащането на обезщетение за претендираните вреди; На 02.12.2022 г. ищецът е отправил претенция до НББАЗ, отново базирайки се на обстоятелството, че л. а. „Фолксваген „Пасат“ е бил без peгистрационен номер и без застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; С писмо от 05.12.2022 г.