Определение № 590 от 24.09.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 590 гр. Кюстендил, 24.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20241500500451 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. № 10244/05.09.2024 г., подадена от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника му гл. юрк. Наталия Лозанова, срещу определение № 1103/13.08.2024 г., постановено по гр. д. № 2379/2023 г., по описа на РС - Кюстендил, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молба от жалбоподателя за изменение на решение № 620/15.06.2024 г. в частта му за разноските като присъдените такива за адвокатски хонорар бъдат намалени до размера от 100 лева.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон. Поддържа се, че размерът на адвокатското възнаграждение, което на основание чл. 38 ЗА ответникът е осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата – адв. А. Д., е завишен. Сочи се, че размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, чиято стойност се определя съобразно фактическата и правна сложност на делото. Допълва се, че той може да бъде и по-нисък от посочения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) с оглед тълкуването дадено от СЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съгласно което, ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в наредбата минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Поддържа се, че в конкретния случай определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на 869,38 лв. не зачита общия интерес на всички участници в производството и не е 1 справедливо, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, исковата молба е еднотипна с други депозирани от същия адвокат срещу ответника и не са извършени допълнителни процесуални действия. По изложените съображения се отправя искане съдът да отмени обжалваното определение и да намали разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на ответника, до размера от 100 лв.

Ответникът по частната жалба В.М., чрез пълномощника си адв. А. Д., оспорва същата като неоснователна и моли тя да бъде оставена без уважение. По същество изразява становище, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение е справедлив и пропорционален на предоставената услуга.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. Разгледана по същество същата е частично основателна.

Производството по гр. д. № 2379/2023 г., по описа на РС – Кюстендил е образувано по подадена от В.Р.М. срещу „Профи кредит България“ ЕООД искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 40014912102 е нищожен поради противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит № 40014912102, в частта относно таксите „Фаст“ и „Флекси“, е нищожна като противоречаща на чл. 10, ал. 2 и чл. 19, ал. 5 ЗПК.

С решение № 620/15.06.2024 г., постановено по горепосоченото дело, РС – Кюстендил е уважил предявения главен иск, като е прогласил нищожността на Договор за потребителски кредит № 40014912102, сключен между страните и е осъдил на основание чл.

78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА ответното дружество да заплати на адв. А. Д. сумата от 869,38 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство и защита по разгледания иск.

С обжалваното в настоящото производство определение № 1103/13.08.2024 г. съдът е оставил без уважение молбата подадена от ответното дружество за изменение на решението в частта за разноските, като е приел, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ и съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Претенцията за присъждане на сторените по делото разноски е своевременно заявена от ищцата - с подаването на исковата молба. Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК определя, че при уважаване на иска, заплатените от ищеца такси, разноски и възнаграждение за един адвокат, се заплащат от ответника, ако това е поискано. Същевременно разпоредбата на чл.

38, ал. 2 ЗА въвежда задължение за съда да определи адвокатско възнаграждение при представителство, осъществявано безплатно при условията на ал. 1 на същия текст, като съгласно препращащата норма на чл. 38, ал. 2 ЗА, то следва да е в размер не по-малък от 2 предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА.

Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Въпреки че чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА препраща към размерите, определени съобразно НМРАВ, настоящият съдебен състав приема, че определените по правилата на Наредбата възнаграждения, само в зависимост от защитавания интерес, невинаги са справедливи и обосновани, ако не се отчита фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа.

По въпроса обвързан ли е съдът от предвидените в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения е постановено решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., с което е прието, че чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл че, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което цитираното следва да бъде съобразено и от настоящия състав като се приеме, че предвидените в наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, а могат да служат единствено като ориентир при определяне на справедлив размер на адвокатското възнаграждение. Водещи при преценката налице ли е прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, при отправено от насрещната страна искане за присъждане на такова на по-ниска стойност, са действителната правна и фактическа сложност на делото (чл. 78, ал. 5 ГПК). В съответствие със задължителните указания, съдържащи се в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, за да прецени основателността на искането за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, настоящият съд следва да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси.

В конкретния случай настоящата съдебна инстанция съобразява, че действията на процесуалния представител на ищцата в хода на първоинстанционното производство се ограничават с изготвянето на исковата молба, инициирала самото дело, на молба за освобождаване от държавна такса, както и на писмено становище по отговора на исковата молба и на молба за разглеждане на делото в отсъствие на процесуалния представител на ищцата, като последните, обаче, видно от текста им не са изготвени конкретно за целите на гр. д. № 2379/2023 г., по описа на РС - Кюстендил, доколкото не отговарят на фактическата обстановка по същото. Първоинстанционното дело е приключило в едно съдебно заседание, без участие на страните или техните процесуални представители. За установяване на 3 релевантните факти по спора не са събирани доказателства извън представените с исковата молба и отговора писмени такива. Делото не представлява трудност от правна страна свежда се до приложение на разпоредби от Закона за потребителския кредит съобразно константната съдебна практика. Ето защо съдът достига до извода, че процесният случай не се отличава с правна или фактическа сложност, като процесуалните усилия на адвоката на ищцата се свеждат до минимално необходимото за образуване и провеждане на исковия процес (изготвяне на искова молба и на молба за освобождаване от държавна такса).

Съобразявайки тези обстоятелства, съдебният състав намира, че справедливият и обоснован размер на адвокатско възнаграждение би бил в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.

Отделно, на основание § 2а от ДР на НМРАВ към възнаграждението следва да бъде добавено и ДДС, доколкото според цитираната разпоредба дължимият ДДС за регистрираните по ЗДДС адвокати се начислява върху възнагражденията и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Следва да се прибавят 20 % ДДС, включително и в процесния казус - при оказана безплатна услуга, при която адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. В подкрепа на този извод са Определение № 50093/11.05.2023 г. по т. д. № 1638/2021 г., II ТО на ВКС, Определение № 50088/10.05.2023 г. по т. д. № 1445/2021 г., II ТО на ВКС и др. По делото е представено доказателство, от което е видно, че адв. А. Д. е регистриран по ЗДДС субект. По изложените съображения възнаграждението в конкретния случай трябва да включва ДДС като с него дължимата сума се равнява на 540 лв.

С оглед гореизложеното определение № 1103/13.08.2024 г., постановено по гр. д. № 2379/2023 г., по описа на РС – Кюстендил следва да бъде отменено като предвид частичната основателност на въззивната частна жалба размерът на възложеното в тежест на ответника адвокатско възнаграждение следва да бъде намален до сумата от 540 лв. с ДДС.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1103/13.08.2024 г., постановено по гр. д. № 2379/2023 г., по описа на РС - Кюстендил, с което е оставена без уважение молба с вх. № 8285/10.07.2024 г., депозирана от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: ********* чрез пълномощника му юрк. Мария Драгомирова за изменение на решение № 620/15.06.2024 г. в частта му за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 620/15.06.2024 г., постановено по гр. д. № 2379/2023 г., по описа на РС – Кюстендил, в частта за разноските, КАТО:

ОСЪЖДА основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на адв. А. Д., член на САК, с личен номер: 1000768210, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата пред първата инстанция в размер на 540 лв. (петстотин и четиридесет лева) с ДДС .

Определението не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5