Решение № 1496 от 28.10.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

Номер 149628.10.2020 г.Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - София6-ти търговски

На 28.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:Иван Иванов

Членове:Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20201001002240 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 472 от 10.03.2020 г., постановено по т. дело № 486/2019 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-21-ви състав е отхвърлил предявения от „Снабдяване и търговия- МО“ЕООД срещу „У. С.“ЕООД иск с правно основание чл.82 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 127 269,65 лв. за вредите, изразяващи се в направени разходи за съхранение на боеприпаси, претърпени в причинна връзка с неизпълнението на задължението на ответника, в качеството му на купувач по договор ДПП№64/12/2016 от 20.12.2016 г. да получи закупените стоки по договора от склада на продавача в с.Долно Камарци за периода 30.11.2017 г. до 31.07.2018 г.

Със същото решение СГС е осъдил „Снабдяване и търговия- МО“ЕООД да заплати на „У. С.“ЕООД на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД сумата от 150 933,96 лв., представляваща платена на отпаднало основание цена по договор ДПП№64/12/2016 от 20.12.2016 г., който е развален, както и на основание чл.78, ал.1 и 3 ГПК сумата от 12 734,51 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като е отхвърлил иска по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за връщане на платения по разваления договор ДПП№64/12/2016 от 20.12.2016 г. депозит от 12 580 лв.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от „Снабдяване и търговия-МО“ЕООД срещу Решение на Софийски градски съд, ТО, 21с-в от 10.03.2020г. по търг.дело № 486/2019год.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна „У. С.“ЕООД и от третото лице помагач Съвместно командване на 1 силите.

Постъпила е в срока по чл.263, ал.1 ГПК срещу решението от „У. С.“ЕООД в частта, с която е отхвърлен предявеният от него насрещен иск.

Постъпил е и писмен отговор по жалбата на „У. С.“ЕООД от насрещната страна „Снабдяване и търговия-МО“ЕООД и от трето лице помагач Съвместно командване на силите.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът „Снабдяване и търговия- МО“ЕООД е сключил с ответника „У. С.“ЕООД договор за покупко-продажба ДПП№64/12/2016 от 20.12.2016 г., като купувачът не изпълнил задължението си за изтегляне на закупените стоки в уговорения срок и в продължения такъв, поради което и на осн. чл.10.3.2 от договора дължи обезщетение за направените разходи за съхранение на стоките , изчислима на база тяхното тегло и продължителността на съхранението им от военно формирование В 22780 – Долно Камарци за периода 30.11.2017 г. – 31.07.2018 г.

В отговора си ответникът „У. С.“ЕООД е оспорил основателността на иска. Не оспорва сключването на договора с ищеца с твърдяното съдържание, както и твърдението, че не е изпълнил задължението си да изтегли закупените боеприпаси. Твърди, че първоначално уговорения срок за изтегляне на стоките бил продължаван на два пъти до 30.11.2017 г. със споразумения №1/11.07.2017 г. и № 3/20.09.2017 г. и след заплащане от ответника на неустойка и разходите за съхранение за продължените срокове. След това обаче въз основа на искане на купувача продавачът изпратил съгласие, с което е предоставил нов срок за изпълнение, а не продължение на срока, поради което и ответникът –купувач счита, че за този нов срок не е в неизпълнение на задължението за получаване на стоките. Евентуално оспорва вземанията по размер, тъй като страните не са уговорили начина на определяне на разходите за съхранение, а клаузата на т.4.3 от договора е 2 нищожна, тъй като предоставя право на продавача да и определи едностранно. Оспорва начина на изчисление, като оспорва закупените от него стоки да отговарят на теглото, което твърди продавача, както и оспорва изчислението на разходите за съхранение на тон да са в твърдения от ищеца размер. На следващо място твърди, че не дължи никакво обезщетение, тъй като с писмо изх.№ И-617/25.09.2018 г. продавачът развалил договора, поради което и с обратна сила отпадат всички последици от него, включително задълженията да заплаща стоките и разходите за съхранението им по време на действие на договора. Въз основа на факта на развалянето счита, че следва да му бъдат върнати платените суми за депозит за сключване на договора и авансово платената цена на стоките, за които суми е предявил насрещен иск, тъй като основанието за плащането им е отпаднало с развалянето, а не съществува и основание за задържането им като неустойка поради нищожност на клаузата на т.10.5 изр.2-ро от договора поради противоречие с добрите нрави.

Първоначалният ищец и ответник по насрещния иск не е оспорил твърденията на ответника за заплащане на депозита и цената на стоките по договора, както и че е договорът е развален. Счита е, че развалянето на договора не е пречка да получи обезщетение за вредите от неизпълнението му, като оспорва разменените изявления между страните да имат характер на предоставяне на нов срок за изтегляне на стоките, тъй като това било възможно едва следа заплащане на разходите за съхранението им и уговорената неустойка. Оспорва доводите за липса на съгласие относно начина на определяне на разходите за съхранение, като сочи, че ответникът е заплащал такива, уговорени с допълнителните споразумения.Не оспорва извършените от ответника плащания за депозит и цена на стоките , но счита, че сумите следва да бъдат задържани като неустойка по силата на т.10.5 , изр.2-ро от договора, която клауза е действителна, уговорена е при разваляне на договора по вина на купувача и отчита както функциите на неустойката, така и спецификата на стоките, които са със специално предназначение.

В производството е встъпило като трето лице помагач на страната на ищеца Съвместно командване на силите, което поддържа становище за основателност н първоначалния иск и оспорва насрещните.

От фактическа страна съдът приема следното :

Не са спорни и не се нуждаят от доказване обстоятелствата, че между страните е бил сключен договор за покупко - продажба на техническо оборудване/боеприпаси/, че е платена сумата от 16 3513,96 лв., от които 12 580 лв. като депозит за сключване на договора и гаранция за добро изпълнение и 150 993,96 лв. – авансово платена цена на стоките, неизпълнение на задължението на купувача да изтегли закупените стоки в първоначално уговорения срок и след това, както и че договорът е развален от продавача.

Не се спори, а и се установява, че със сключения между страните договор ДПП №64/12/2016 от 20.12.2016 г. ищецът, в качеството си на продавач, се задължил да продаде на ответника, в качеството му на продавач, описаните в приложение № 1 към договора стоки 3 срещу цена от 125 778,30 лв. без ДДС, която цена купувачът следва да заплати авансово в срок от 10 дни от сключването на договора. В т.2.4 е посочено, че направеният депозит от 12 580 лв. не се възстановява, а се трансформира в гаранция за добро изпълнение на договора и подлежи на възстановяване в срок от 1 месец след подписване на „приключвателния протокол“, че договорът е изпълнен и страните по него нямат претенции.

Не е спорно, а и се установява, че в т.2.6 е предвидено, че в случай че цената не бъде заплатена в уговорения 10-дневен срок, купувачът дължи неустойка в размер на 0,5 % върху стойността на неплатената част за всеки просрочен ден, но не повече от 15 %. Ако в срок от 1 месец от датата на сключване на договора не се извърши плащане, договорът се счита прекратен, като гаранцията за добро изпълнение се задържа от продавача, а купувачът няма да има претенции за връщането й. В т.2.7 е предвидено, че ако купувачът заплати цитираната в т.2.1 сума в уговорения срок, но не изпълни останалите си задължения по договора точно и в договорения срок, гаранцията за добро изпълнение на договора се задържа от продавача, като купувачът се отказва да има претенции за връщането й.

В т.4.1 е предвидено, че собствеността върху стоката и рискът от погиването й преминават върху купувача в момента на заплащането на стойността й, като за времето от заплащане на стойността на стоката до изтичане на срока по т.10.1 на действие на договора стоките се съхраняват безвъзмездно от продавача, а след изтичането му купувачът заплаща разходите за ползване на склада и за съхранението на стоката.

Не се спори, а и се установява, че срокът на действие на договора, уговорен в т.10.1 е шест месеца, считано от датата на издаване на нареждане за движение на активи, в който срок купувачът е длъжен да изтегли стоките от склада на продавача /т.10.2/.

Не е спорно, а и се установява, че в чл.10.3.2 е предвидено, че при забава за изпълнение на задължението за изтегляне на стоки купувачът дължи стойността с ДДС на обичайните разходи за ползване на склада и съхранение на стоката съгласно т.4.3 /10.3.2/.

Предвидена е възможност по т.10.4 за продължаване на срока на действие на договора преди изтичането му и при условие, че купувачът заплати на продавача уговорените неустойка и разходи за съхранение в т.10.3.1 и 10.3.2.

Съгласно т.10.5, ако след изтичане на първоначално уговорения срок на действие по т.10.1 или продължения срок по т.10.4 купувачът не е изпълнил задължението си за изнасяне на вещите от складовете или е изнесъл само част от тях, договорът за покупко-продажба се разваля за неизтегленото количество от продавача, в който случай купувачът дължи неустойка за разваляне на договора в размера на договорената продажна цена за неизтегленото количество вещи, като платените до момента неустойки не се възстановяват.

Не се спори, а и се установява, че по искане на купувача срокът на действие на 4 договора е продължаван на два пъти до 30.11.2017 г., за което са сключени две допълнителни споразумения от 11.07.2017 г. и 20.09.2017 г.

Не се спори, а и се установява, че с писма изх.№И-132/26.02.2018 г. и изх.№И- 73/24.04.2018 г. на ищеца на ответника са предоставени допълнителни срокове за изтегляне на боеприпасите, съответно до 30.04.2018 г. и 30.07.2018 г., като с второто писмо ответникът е уведомен, че при неизпълнение на задължението му да изтегли стоките до определения нов краен срок, ищецът ще счита договора за развален, считано от 31.07.2018 г.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани допуснати нови доказателства.

При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.

269 ГПК, настоящият съд достигна до следните правни изводи:

Установява се по делото, че между въззивника ищец „Снабдяване и търговия- МО“ЕООД, като продавач и въззиваемия „У. С.“ЕООД, като купувач, е бил сключен процесният договор за продажба на боеприпаси от 20.12.2016г., по който договор купувачът е изпълнил само частично задълженията си да заплати авансово продажната цена, но не и второто главно задължение по договора- да изтегли закупените вещи, съобразно уговорения срок/чл. 10.2/.

Този срок е относително определен- шест месеца от датата на издаване на нареждане за движение на активи форма ПД-243, който документ не е спорно, че е издаден от ищеца.

Не е спорно, че въпреки извършеното авансово плащане на цената, ответното дружество не е имало готовност да изтегли стоките в предвидения в договора срок, поради което е била активирана клаузата по т.10.4 от договора- за продължаване на срока, като за целта между страните са били сключени две допълнителни споразумения - №1/11.07.2017г. и № 3/20.09.2017г., с които срокът за изтегляне на стоката е бил продължен до 30.11.2017г./ изявление на ответника в отговора на исковата молба на л.38 от делото/.

При това положение след удължаване на срока за изтегляне, купувачът дължи разходите за ползване на склада и за съхранение на стоката, съгл. чл.10.3.2 във вр. с чл. 4.3 от договора.