Решение № 654 от 11.12.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 911/2023
- Вид
- Решение № 654
- Подписан
- 11.12.2023
- Състав
- Надя Узунова, Миглена Йовкова, Крум Динев
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 129, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 130 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 132, ал.1, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 654 гр. Благоевград, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Надя Узунова
Членове:
Миглена Йовкова
Крум Динев при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20231200500911 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по две жалби.
Въззивна жалба с вх. №501604/24.07.2023г. е подадена от В. А. Ш., ЕГН ********** и А. Г. Ш., ЕГН **********, и двамата от *, чрез адв. П.С. срещу Решение №500477/06.07.2023г. по гр.д. №1001/2020г. по описа на РС-Разлог в осъдителната му част. Изложени са обстойни доводи за неправилност на същото, резултат от неотчитане на липсата на кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорност от деликт, като деяние и противоправност на същото. Ето защо е направено искане за отмяната на съдебния акт в частта, в която искът за обезщетение е уважен частично, както и за присъждане на разноски за двете инстанции.
Втората въззивна жалба с вх. №501649/01.08.2023г. е от В. Г. Ш., ЕГН **********, чрез адв. Р. К., с адрес: *, против отхвърлителната част на Решение №500477/06.07.2023г. по гр.д. №1001/2020г. по описа на РС-Разлог.
В нея се изтъква, че за да определи справедливия размер на обезщетението, съдът не е съобразил всички наведени обстоятелства в делото и 1 доказателствата, които ги установяват. Поради това счита, че правилната оценка на доказателствата налага извод за основателност на иска за обезщетение в пълен размер.
По двете въззивни жалби са постъпили отговори от насрещните страни, в които се изразява несъгласие с възраженията в тях.
В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл.
266 от ГПК.
Решаващият състав, като обсъди доказателствения материал в делото, установи от фактическа страна следното:
Видно е от Медицинско свидетелство от 04.09.2015г. , издадено от д-р Б., че е констатирал по горната и долната устна на ищеца две разкъсно – контузни рани с големина 0,5см./0,8см. и 0,4см./0,5см., както кръвонасядане с оток на челото с големина 3,5см./4см. и 2,5см./2см. и кръвонасядане с оток на носа. Описано е също и охлузване и кръвонасядане с големина 3,5см. и други.
Установява се, че и ответникът В. А. Ш. се е снабдил с медицинско свидетелство на 09.09.2015г., издадено от д-р Б..
Като свидетелите на ищеца са разпитани С. Ш. и П. Б., чиито показания съдът кредитира при условията на чл.172 ГПК.
От показанията на първата се установява, че на процесната дата 04.09.2015г. съпругът й се прибирал от работа сутринта, когато видяла от прозореца на кухнята, че ищецът разговаря с племенника си В. А. Ш., последният бил до микробуса си и докато разговаряли ответникът В. А. Ш. се хванал за вратата на микробуса и изритал ищецът. Последният паднал, а тя извикала дъщеря си и й казала да повика полиция и зет им П. Б.. Сочи че се е притекла на помощ на съпруга си, но била повалена на земята от ответниците.
След това отишла при съпруга си видяла, че носът му бил отекъл, устната разцепена и целият е в кръв. Твърди, че в този момент лично е видяла, че В.
А. Ш. е притиснал В. Г. Ш. в гаражната врата и започнал да му нанася удари с юмруци в лицето, главата и цялото тяло, а ответникът А. Ш. му нанесъл удари с ритници. Твърди, че всичко е приключило докато пристигнали полицаите и св. Б..
Категорична е, че след случилото се съпругът й се чувствал зле, изпитвал e срам и дълго не е можел да спи. В изложената част показанията на 2 св. Ш. са непротиворечиви, логични и кореспондиращи с писмените доказателства в делото, поради което съдът им дава вяра. Останалата част от показанията на същата свидетелка са неотносими към същността на правния спор, поради което не следва да бъдат обсъждани
От показанията на св.Б. се установява, че на процесната дата бил повикан по телефона от дъщерята на ищеца, тъй като по думите й ответниците биели баща й. Сочи, че когато отишъл на място, конфликтът бил приключил, но видял че по лицето на В. Г. Ш. имало кръв, носът му е бил подут, имал е и цепка на долната устна от дясната страна. Свидетелят е придружил ищеца при прегледа при личния му лекар, след което по препоръка на последния го е откарал за прегледи и рентген в гр. Разлог.
Свидетелят твърди, че ищецът е имал синини под очите, чувствал се некомфортно и трудно дишал, тъй като носът му бил отекъл.
Възпроизведените показания на свидетеля следва да бъдат кредитирани, тъй като изложените от него факти се потвърждават от писмените доказателства и СМЕ.
Ангажирани от ответниците са свидетелите А. К. и П. П., като в показанията си и двете сочат, че знаят за влошените отношения между страните и в тази част съдът ги кредитира.
По отношение на описанието на конфликта между страните, дадено от първата свидителка, съдът счита, че е необективно и повлияно от положението и на работник при ответника В. А. Ш.. Същата твърди, че ищецът сам се е спънал и паднал назад върху колелото си и така са му причинени нараняванията, но липсват обективни данни той да има такива по задната част на главата и гърба си. Ето защо тези показания безспорно са неверни.
Заедно с това, останалата част от показанията на св. Пендева, не са за непосредствени впечатления от инцидента, а пресъздават разкази на майката на В. А. Ш., която й е приятелка. Ето защо са неясни, заинтересовани и неотносими към подлежащите на установяване факти в делото. Това мотивира съда да ги игнорира изцяло.
По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза, чието заключение съдът възприема изцяло. Вещото лице е описало в обстоятелствената част на експертизата, че при преглед на 04.09.2015г. на В.
3
Г. Ш. са установени следните травматични увреждания - разкъсно-контузна рана 0,5 /0,8 см. по горната устна, разкъсно-контузна рана 04./0.5 см. на долната устна; контузия с травматичен оток кръвонасядане на челото 2,5/2см., контузия с травматичен оток и кръвонасядане 1/1,5см. на носа; охлузване и кръвонасядане съответно 3,5 см. и 0,5 см. в лявата лицева половина. На ищеца са причинени мекотъканни увреждания на челото, носа, устните и лявата лицева половина, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота. Страданията на пострадалия са продължили около две три седмици. Няма данни за възникнали усложнения. Травмите са причинени като контактни увреждания от действие с неголяма травмираща сила на твърди или тъпи предмети. Контузиите на челото и носа са от удар от / удари с или върху такива предмети с ограничена контактна повърхност и могат да се причинят от отделни удари. С отделно травматично въздействие на удар могат да се обяснят и травмите на устата. За травмата на лявата лицева половина е налице съчетаване на травматично въздействие от удар и допирателно, тагенциално въздействие. Такава травма може да се обясни с описаното падане и контакт с терена.
С присъда № 500036 от 05.01.2021 г. по НЧХД № 748/2017г. на Районен съд - Разлог ищецът в настоящото дело В. Г. Ш. е признат за виновен в това, че на 04.09.2015г., около 08.00 часа, в гр. * на ул. "*" чрез нанасяне на удари с ръце и дърво е причинил на В. А. Ш. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на ляв горен крайник - изкълчване на лява раменна става като деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия и на основание чл. 132, ал.1, т. 2 вр. чл. 129, ал.1 НК и чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Със същия съдебен акт В. Г. Ш. е осъден да заплати на гражданския ищец и частен тъжител В. А. Ш. и сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увредата до окончателното й изплащане.
С решение № 188 от 15.10.2021 г. по ВНЧХД № 114/2021 г. На БлОС е отменена атакуваната присъда, като въззивният състав е прекратил производството по делото в наказателната му част, поради изтекла давност, изменил я относно разноските и я потвърдил в останалата й част. С Решение № 68 от 27.04.2022г. по нак.дело № 214/2022г. по описа на ВКС, е оставено в 4 сила решение № 188 от 15.10.2021 г. по ВНЧХД № 114/2021 г. по описа на Окръжен съд Благоевград.
Въз основа на изложеното, въззивният състав извежда следните правни изводи :
Правната квалификация на предявените искове против В. Анг. Ш. и А.
Г. Ш. е чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 53 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. По силата на първата норма, пострадалият В. Г. Ш. следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу ответниците, т.е. да докаже наличие на елементите от фактическият състав на непозволеното увреждане. Тези елементи са деяние, което може да бъде във формата на действие или бездействие, противоправност на деянието, претърпени имуществени и/или неимуществени вреди от ищеца, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и проявено субективно отношение от извърителите под формата на вина. Първите четири елемента следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване от ищеца. Тъй като за вината е уредена оборима законова презумпция в чл. 45, ал.2 от ЗЗД, оборването й е в тежест на ответиците.
В настоящият казус деянието което е реализирано чрез действия – нанасяне на удари от ответниците по главата и тялото на ищеца е доказано от показанията на свидетелите на ищеца. Съдът изложи същите по – горе и обоснова защо им дава вяра и извежда от тях фактическите си констатации, поради което е безпредметно да ги повтаря.
На следващо място, деянието - нанасяне на удари и причиняване на временно разстройство на здравето неопасно за живота, както е квалифицирано в медицинското свидетелство и СМЕ е противорправно, тъй като за такива деяние е уреден състав на престъпление в чл. 130 от НК.
Заедно с това подробно са изложени в медиц. свидетелство от 04.09.2015г. от д-р Б., какви травматични увреждания е претърпял ищецът, като експертът по СМЕ категорично заключава, че те могат да се получат по механизма описан от свидетелите, т.е. че е налице причинно – следствена връзка между ударите от ответниците и травмите на ищеца.
Неимуществени вреди в резултат на деянието, изразяващи се в болки и страдания ищецът е търпял в момента на нанасянето на ударите, които е житейски логично да са били с голям интензитет, поради разкъсването на 5 тъкани на лицето. Изложеното се установява от показанията на свид. Б., който твърди, че цялото лице на В. Г. Ш. е било окървавено и не е можел да диша от отока на носа, както и че личния лекар му е предписал болкоуспокояващи лекарства.
Следва да се отбележи, че с ангажираните от ищеца доказателства не са доказани твърденията му в ИМ, че е изпитвал срам от случката и че тя му е създала емоционално неудобство. Не се установиха и факти за промяна в начина на живот на ищеца, породена от процесния инцидент.
Относно размера на обезщетението, което дължат ответниците за изживените от ищеца неимуществени вреди, под формата на физически болки и емоционален дискомфорт, съдът приема, че справедливият такъв е 2 000 лв.
С оглед кратката продължителността на душевните страдания и не големия им интензите, съдът счита, че е справедливо обезщетението за тях да е в посочения размер. Същите следва да бъдат репарирани по справедливост, която се преценява с оглед възрастта на увредения, който е в пенсионна и вече не активна възраст. Травмите са препятствали пълноценния му живот за много кратък период.
По изложените съображения съдът счита, че претендираният размер на обезщетението в пълния размер е необосновано и завишено, поради което за сумата над 2000лв. първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Наложилата се практика в последините година на ВКС е в смисъл, че не е в тежест на пострадалия да доказва отделните си негативни изживявания.
Според ВКС, доказани ли са увреждащите действия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер като съобрази продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания. Заедно с това, ищецът доказа с ангажираните от него гласни доказателства, че действително ги е изживял.