Решение № 1641 от 07.08.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 4222/2023
- Вид
- Решение № 1641
- Подписан
- 07.08.2024
- В сила
- 13.09.2024
- Състав
- ДИАНА ИВАНОВА АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 - 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 - 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 - 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 - 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 - 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 5 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1641 гр. Бургас, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20232120104222 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, против Ю. С. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Б., за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу ответницата СЪЩЕСТВУВА вземане за сумата от 4500 лева – частично претендирана главница, цялата в размер на 6679, 63 лева, дължима по силата на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *** от 30.10.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 08.02.2023 г. до окончателното изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1012 от 04.04.2023 г. по ч. гр. д. № 1999/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас. Претендират се и разноските в заповедното и в исковото производство.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 30.10.2018 г. е бил сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с номер *** между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България в качеството на кредитор, и Ю. С. Д., в качеството й на кредитополучател, по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 8000 лв., а кредитополучателят се е задължил да погасява задължението си по кредита на 36 месечни вноски в размер на 406, 68 лв. всяка, в периода от 20.12.2018 г. до 20.11.2021 г. съгласно 1 инкорпорирания в договора погасителен план. Твърди се, че длъжникът не е плащал редовно месечните си вноски, като непогасено е задължение по кредита в размер на 10245,05 лв., от които 6679, 63 лв. за главница и 3565, 42 лв. за договорна лихва. Сочи се, че по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.04.2022 г. цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България е прехвърлил на ищеца „ЕОС Матрикс” Е О ОД вземанията си срещу ответницата, произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с номер *** от 30.10.2018 г. Поддържа се, че ответницата следва да се счита за надлежно уведомена за извършена цесия с връчване на уведомлението, приложено към исковата молба. Правният си интерес ищецът обосновава с това, че за процесните вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1012 от 04.04.2023 г. по ч. гр. д. № 1999/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, срещу която е постъпило възражение от длъжника по чл. 414 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата, чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адвокат К., който оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му. Поддържа се, че цесията е опорочена и че няма действие спрямо ответницата, тъй като тя е била лишена от възможността да узнае за цесията и да изложи евентуалните си възражения. В тази връзка счита за неравноправни клаузите на чл. 9 и чл. 26 от договора за кредит.
Правната квалификация на предявения положителен установителен иск е чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
По допустимостта на иска:
От приложеното ч. гр. д № 1999/2023 г. по описа Районен съд – Бургас се установява, че по него е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1012 от 04.04.2023 г., с която е разпоредено длъжникът Ю. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., да заплати на кредитора „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” 4-6, представляван от управителя Р.И.М-Т., сумата от 4500 лева, представляваща частично претендирана главница, цялата в размер на 6679,63 лева, дължима по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *** от 30.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението – 08.02.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 500 лева - частично претендирана договорна лихва, цялата в размер на 3565,42 лева, дължима за периода от 01.02.2020 г. до 20.11.2021г., както и съдебно-деловодни разноски от 100 лева за заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
В едномесечен срок от връчване на заповедта на длъжника по делото е постъпило възражение по образец по чл. 414 ГПК, в което не са посочени конкретни доводи за недължимост на сумите по заповедта.
В изпълнение на дадените от заповедния съд указания в едномесечен срок от 2 съобщението заявителят е предявил против длъжника настоящия установителен иск за сумата от 4500 лева, която е част от предмета на издадената заповед за изпълнение. В частта по отношение на сумата от 500 лева заповедта подлежи на обезсилване от заповедния съд на основание чл. 415, ал. 5 ГПК поради непредявяване на установителен иск за дължимостта й в указания едномесечен срок.
Въз основа на изложеното съдът приема, че предявеният положителен установителен иск е процесуално допустим, поради което подлежи на разглеждане по същество.
По основателността на иска:
За уважаване на предявения положителен установителен иск с правна квалификация чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1. Действителен договор за кредит, по силата на който ответникът дължи процесната сума, чиято изискуемост е настъпила, включително липсата на основания за недействителност на договора и реалното получаване на заемната сума от ответницата; 2. Действителен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията по процесния договор за потребителски кредит, както и уведомяване на ответника за извършената цесия от цедента. 3. Неизпълнение на задълженията на длъжника по процесния договор за потребителски кредит.
По отношение на действителността на договора:
Представен е по делото подписан от страните Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *** от 30.10.2018г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ като кредитор и ответницата Ю. С. Д. като кредитополучател, при следните параметри и условия: размер на кредита за потребителски цели – 8000 лева; размер на кредита за покупка на застраховка „защита на плащанията“ – 0, 00 лева; застрахователна премия – 1612, 80 лева; общ размер на кредита – 8000 лева; такса ангажимент – 280 лева; брой погасителни вноски – 36 броя; месечна погасителна вноска – 406, 68 лева; обща стойност на плащанията –14 640, 48 лева; годишен процент на разходите – 42, 94 %; лихвен процент – 33., 53 %. В договора е обективиран и погасителен план и към него са приложени „Условия по договора“ с характер на Общи условия. Съгласно чл. 2 от ОУ размерът на предоставения с договора заем е равен на сумата, посочена в поле „общ размер на кредита“; размерът на кредита за покупка на застраховка „защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат; посочената сума в поле „застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“;
Не се спори по делото, а и видно от самия договор, че ответницата има качеството на „потребител“ съгласно легалната дефиниция на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Ето защо и на основание чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК съдът следва служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, сключен с потребител. Освен това съдът дължи 3 и служебна проверка за съответствието на договора за потребителски кредит с императивните правила на ЗПК.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин.
Прочитът на договора следва да не буди никаква неяснота относно основния предмет на договора. Процесният договор за потребителски кредит не отговаря на тези законови изисквания. В неговите параметри е посочено, че размерът на кредита за покупка на застраховка „защита на плащанията“ е 0, 00 лева, но същевременно тълкуването на чл. 2 от Общите условия към договора за потребителски кредит налага извода, че сумата от 1612, 80 лева за застрахователна премия е разделена на 36 броя равни вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска в размер на 406, 68 лева, т. е. не става ясно дали сумата от 1612, 80 лева е част от размера на кредита. По изложените съображения съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като съществените условия на договора за потребителски кредит не са посочени в него по ясен и разбираем начин.
На основание чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая от тълкуването на параметрите на процесния договор за потребителски кредит, ведно с клаузата на чл. 2 от ОУ към него, може да се направи обоснован извод, че сключването на застраховка „защита на плащанията“ е предвидено като задължително условие за сключването на договора за потребителски кредит. С оглед на това и при горепосочените параметри на договора съдът намира, че е налице неяснота и относно действителния размер на ГПР.
Прието е в т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В конкретния случай с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, 4 за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. С оглед дадените от СЕС разяснения посочването на неправилен размер на ГПР следва да се приравни по правни последици на непосочването му. Следователно кредиторът не е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Разпечатката съдържа 26 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1978fd6a-3ad6-4de6-9c7e-449707b01543