Решение № 163 от 18.12.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Разград, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20243330200586 по описа за 2024 година

Постъпила е жалба от

М. М. Ю. от гр. Разград срещу Наказателно постановление №398 от 20.09.2024г. на Директора на Регионална дирекция по горите Русе, с което на жалбоподателя на основание чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите и за нарушение на чл.257, ал.1, т.1 във вр. с чл.108, ал.3 от Закона за горите, чл.12 «б», ал.1, т.2, 5 и т.7 от Наредба №1/30.01.12г. за контрол и опазване на горските територии, във връзка с чл.35,т.2 от Наредба №8/05.08.2012г. за условията и реда за защита на горските територии от пожари му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени изцяло.

В съдебното заседание на РРС жалбоподателят лично и чрез повереника си поддържа жалбата.

Представителят на наказващия орган счита жалбата за неоснователна.

За Разградска районна прокуратура не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.

С обжалваното Наказателно постановление №398 от 20.09.2024г. на Директора на Регионална дирекция по горите Русе на жалбоподателя на основание чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите и за нарушение на чл.257, ал.1, т.1 във вр. с чл.108, ал.3 от Закона за горите, чл.12 «б», ал.1, т.2, 5 и т.7 от Наредба №1/30.01.12г. за контрол и опазване на горските територии, във връзка с чл.35,т.2 от Наредба №8/05.08.2012г. за условията и реда за защита 1 на горските територии от пожари му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия ГООА №000714/05.09.2024г., съставен на жалбоподателя от горски инспектор при РДГ Русе. В НП се сочи, че жалбоподателят „ в качеството си на лице по чл.108, ал.2 от Закона за горите, а именно лице получило позволително за сеч №0775107 от 07.06.2024г. за подотдел 60 „к“ горска територияобщинска собственост в землището на с. Езерче, община Цар Калоян, не е упражнил контрол, като е допуснал сеч на немаркирани дървета, започване на сечта при неотбелязани извозни пътища в подотдела и неспазването на противопожарните норми и мерки за добива на дървесина съгласно разпоредбите на чл.35,т.2 от Наредбата за условията и реда за защита на горските територии от пожари, изразяващо се в това, че обекта за добив на дървесина /сечището/ не е оборудван с : 2 броя лопати, 1 бр.брадва, 1 бр.кирка, 2 броя тупалки и 1 бр. желязно гребло. Нарушението е извършено на 15.08.2024г. в с. Езерче, подотдел 60 „к“, община Цар Калоян, обл. Разград, в териториалния обхват на ДГС Разград.

Пред РРС е разпитан като свидетел актосъставителя Й. С., който сочи, че работил по съставени доклади, установено било, че е била допусната сеч на немаркирани дървета, не били отбелязани превозни пътища за извозване на отсечените дървета. Не може да посочи, какво количество дървесина било отсечено или извозено.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:

Съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като при съставянето му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не е ясно конкретно в какво качество се наказва жалбоподателя – в НП се сочи че бил лице, получило разрешение за сеч, но от приложената документация се установява, че е служител на ОП «РАЗГРАДЛЕС» гр. Разград и явно в тази връзка му се вменява задължение за упражняване на контрол, което не бил изпълнил. Никъде в НП обаче не се визира някакво длъжностно качество на жалбоподателя, та да се преценява на какво задължение е носител. В акта и НП фактически е отразено общо, че жалбоподателят не упражнил контрол, като на първо място допуснал сеч на немаркирани дървета /визира се допустителство/. Не е ясно обаче каква сеч е извършена, ако реално е извършена, какво количество дървета са отсечени, продължавала ли е сечта при проверката или вече била приключила.

Поради това съдът намира, че в НП не са отразени фактическите обстоятелства, които наказващата администрация е имала предвид. Всъщност изобщо не е ясно какво е констатирано – какви лица са вършили сеч, кога точно, под чие ръководство. На следващо място се сочи, че сечта започнала при неотбелязване на извозни пътища и освен това се сочи липса на противопожарно оборудване. Отново не е ясно обаче какво конкретно е установено, тъй като повече обстоятелства в НП не се съдържат – имало ли е например някакво извозване на дървесина или готовност за това и изобщо кога и как е започнала сечта, та да се преценява момента от който важат тези изисквания. Тези непълноти в НП от своя страна осуетяват възможността на жалбоподателя да разбере какво му се вменява от фактическа страна, а съдът не е в състояние да провери констатациите на наказващия орган.

2

Освен това във фактическата обстановка на НП всъщност са очертани три нарушения допуснал сеч на немаркирани дървета, след това допуснал започване на сечта без отбелязани извозни пътища и на края не осигурил противопожарно оборудване. Всичко това е подведено под разпоредбата на чл.257, ал.1,т.1 ЗГ, санкционираща неизпълнени задължения. Този начин на санкциониране обаче противоречи на разпоредбата на чл.18 ЗАНН, поради което и в крайна сметка остава неясно кое от изброените деяния е санкционирано, а това само по себе си се явява още една незаконосъобразност. Тези процесуални пороци водят до незаконосъобразност на наказателното постановление и налагат отмяната му на формално основание без същото да бъде разглеждано по същество.

В случая от страна на жалбоподателя се претендират разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.63д от ЗАНН намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в претендирания и доказан размер от 500 лв, която сума наказващия орган следва да бъде осъден да му заплати.

Съдът не намира, че същото възнаграждение е прекомерно с оглед характера на настоящото дело.

Водим от горното Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №398 от 20.09.2024г. на Директора на Регионална дирекция по горите Русе, с което на жалбоподателя М. М. Ю. от гр. Разград на основание чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите и за нарушение на чл.257, ал.1, т.1 във вр. с чл.108, ал.3 от Закона за горите, чл.12 «б», ал.1, т.2, 5 и т.7 от Наредба №1/30.01.12г. за контрол и опазване на горските територии, във връзка с чл.35,т.2 от Наредба №8/05.08.2012г. за условията и реда за защита на горските територии от пожари му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.

Осъжда Регионална Дирекция по горите– гр. Русе да заплати на М. М. Ю. от гр.

Разград ЕГН ********** сумата от 500 лв за деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

3