Решение № 587 от 14.06.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. П., 14.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20251720100030 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са установителен иск и осъдителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове от „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** чрез пълномощника си ю.к. К., срещу В. В. П., ЕГН **********, с адрес: ***, както следва:

- установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, вр. чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, следните суми: сумата в размер на 435,92 лева, представляваща главница за периода от *** г. до 15.06.2020 г. по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., изменен с *** към Договор за потребителски кредит от 09.05.2017 г. и *** към Договор за потребителски кредит от 09.05.2017 г.; сумата в размер на 418,01 лева - договорно възнаграждение за периода от *** г. до 15.06.2020 г.; сумата от 385,76 лева - лихва за забава за периода от 15.06.2020 г. до 27.11.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 1

28.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 4252 от 29.11.2024 г. по ч. гр. д. № 06706/2024 г. по описа на ПРС и

- осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.10а от ЗПК, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., възнаграждение за закупен пакет допълнителна услуга в размер на 365,83 лева, за периода от *** г. до 15.06.2020 г., ведно със законната лихва до изплащане на вземането.

Моли да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответникът В. В. П. не е подала отговор на исковата молба и не е взела становище по иска.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирани писмена молба чрез ю.к. Антонов, заявява че поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответницата в съдебно заседание се явява лично и заявява че е безработна и повече от 100,00 лева не може да плаща.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са искове по реда на чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № 4252 от 29.11.2024 г. по ч. гр. д. № 06706/2024 г., връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК на ответницата, вследствие на което на заявителя са дадени указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за предявяване на иск. Искът е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, поради което и съдът намира, че установителните искове са допустими, и следва да бъдат разгледани от съда.

С разпореждането, с което е постановено издаване на заповед за изпълнение, сумите предмет на осъдителния иск са отхвърлени, и за тях не е издавана заповед за изпълнение, поради което съдът намира, че осъдителния иск също е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността:

2

От приложения Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № *** от *** г., се установява, че на *** г. страните по делото са постигнали съгласие ищецът, в качеството му на кредитодател, да предостави на ответника, в качеството му на кредитополучател, заем в размер на 2500,00 лева, срещу задължението на последния да върне сума в общ размер от 4391,64 лева, за срок от 36 месеца, с падеж на първата вноска съгласно представен погасителен план на 15.01.2017 г., и падеж на последна погасителна вноска на *** г., при годишен лихвен процент от 41,17 % и годишен процент на разходите от 49,89 %, и лихвен процент на ден от 0,11 %.

В договора страните са постигнали съгласие да бъде закупен и допълнителна услуга, за което кредитополучателя дължи на кредитора възнаграждение в размер на 1948,32 лева, и общо задължение по кредита и по пакета допълни услуги от 6339,96 лева.

Няма спор, че по силата на процесния договор са рефинансирани сумите от 924,26 лева и 1360,00 лева, които суми ответника е получил от кредитора, като остатъка от кредита също е получен от ответника.

По делото ищеца не е представил сочените в исковата молба ***, за който твърди, че са сключени между страните. Представени са Анекс *** към Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № *** от *** г.

Видно от съдържанието на *** към Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № *** от *** г., с него страните са уговорили отлагане на вноски по сключения по между им Договор за потребителски кредит, като са постигнали и съгласие да бъде намален ГПР на 41,17 %. При така постигнатото между страните съгласие в ***, се е променил крайния срок на договор, като последната погасителна вноска по същия е следвало да бъде извършена на 15.04.2020 г. Видно от приложения към анекса погасителен план, размерът на уговорената месечна вноска не е променян.

Видно от съдържанието на *** към Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № *** от *** г., с него страните са уговорили отлагане на вноски по сключения по между им Договор за потребителски кредит, като са постигнали и съгласие да бъде намален ГПР на 37,78 %. При така постигнатото между страните съгласие в ***, се е променил крайния срок на договор, като последната погасителна вноска по същия е следвало да бъде извършена на 15.06.2020 г. Видно от приложения към анекса погасителен 3 план, размерът на уговорената месечна вноска не е променян.

Към исковата молба е приложено извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № *** от *** г., съгласно което ответника е извършил плащания по процесния договор за потребителски кредит в общ размер на 5899,02 лева. Няма спор между страните, че в периода от 18.01.2017 г. до 13.05.2022 г. сумата от 5899,02 лева е платена от ответника по процесния договор за кредит.

Ищецът „***" ЕООД на 28.03.2024 г. е подал до ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника В. В. П., ЕГН ********** за дължими суми по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 06706/2024 г. на ПРС. В рамките на образуваното заповедно производство, в полза на заявителя - ищец, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 4252 от 29.11.2024 г. против длъжника и настоящ ответник, като с разпореждане № 19092 от 29.11.2024 г. по ч.гр.д. № 06706/2024 г. на ПРС, съдът е отхвърлено заявлението за сумата от 365,83 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителна услуга, и сумата от 400,00 лева, представляваща незаплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.

По основателността на предявения установителен иск:

Предявения установителен иск е по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, и е с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Искът е за установяване на вземания по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която е подадено възражение в срок от длъжника, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяването им.

При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че между ищеца и ответника е сключен договор за кредит с твърдяното съдържание, по който е изправна страна, и по силата на който за ответника в качеството му на кредитополучател, е възникнало задължение за връщане на заетата сума заедно с възнаграждение за ползването й в посочения размер.

Кредиторът „***“ ЕООД е финансова институция по смисъла на чл.3, 4 ал.1, т.3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответницата е физическо лице, което при сключване на договора за паричен заем, е действала извън рамките на своята професионална дейност.

Следователно страните имат качество, съответно на кредитор и на потребител по смисъла на чл.9, ал.4 и ал.3 от ЗПК. Сключеният между тях договор, е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК и следва да отговаря както на общите изисквания за действителност, така и на специалните такива, предвидени в ЗПК.

Както вече бе посочено, от предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит. В тази връзка с определението за насрочване, съдът изрично е указал на страните, че служебно следи за неравноправни клаузи в процесния договор.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Ответника не е оспорил сключването на процесния договор за потребителски кредит, като не е оспорил и положения от него подпис, и не се твърди да не го е подписвал, поради което и следва да се приеме, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** от *** г. В тази връзка съдът намира, че страните са обвързани от наличие на облигационно правоотношение по между им, възникнало на основание процесния Договор за кредит.

В определението за насрочване на делото съдът е указал на страните, че служебно следи за неравноправни клаузи в договори, сключени между търговец и потребител, както и че следи за нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния 5 спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК. В тази връзка съдът служебно дължи проверка за нищожност на клаузи от процесния Договор за потребителски кредит, с оглед на това, че ответникът по процесния договор има качеството на потребител т.е. по-слаба страна по същия. При такова положение на послаба страна член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО предвижда, че неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя. С оглед на това и съдът служебно следи за неравноправни клаузи в договора.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, задължителна част от съдържанието на договора за потребителски кредит е посочването на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК регламентира, че разходите, които се включват в ГПР са настоящи или бъдещи разходи, представляващи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. В тази връзка и следва извода, че възнагражденията, уговорени за закупен пакет от допълнителни услуги представляват разход, който следва да бъде включен в ГПР съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, тъй като макар и уговорени като възнаграждения за допълнителни услуги, по съществото си, последните представляват част от съществените особености на договорите за кредит, предоставяни от финансови институции – бързина при отпускането им, респ. възможност за предоговаряне на клаузите им.