Определение № 161 от 04.08.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит
- Съд
- Апелативен съд - София - АСНС закрит
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 311/2021
- Вид
- Определение № 161
- Подписан
- 04.08.2021
- В сила
- 04.08.2021
- Състав
- Даниела Росенова, Красимира Пенева Костова, Магдалена Атанасова Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл.321 · Наказателен кодекс
- чл.354а · Наказателен кодекс
- чл.354а, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.20 · Наказателен кодекс
- чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 161 гр. гр. София , 03.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Даниела Росенова
Красимира П. Костова
Магдалена Ат. Лазарова като разгледа докладваното от Красимира П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20211010600311 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.345 вр. с чл.249, ал.3 вр. с чл.248 от НПК.
С протоколно определение от 13.07.2021 г. по НОХД № 2059/2021 г., Специализираният наказателен съд, XV състав, произнасяйки се по въпросите по чл.248 от НПК, е приел, че в досъдебната фаза и в частност при изготвяне на обвинителния акт са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на подсъдимия Е. М. Т., поради което е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на прокурора.
Против определението е постъпил частен протест от прокурор при Специализираната прокуратура с оплаквания за неправилност, изразяваща се в незаконосъобразност. В протеста се възразява, че обвинителният акт отговаря на изискванията за съдържание по чл.246 от НПК, че вменените престъпления са достатъчно обосновани с факти, както и че аргументите за връщане, изтъкнати от СНС не попадат в кръга по чл.249, ал.4 от НПК. В тази връзка се иска, определението да бъде отменено, за да продължи съдебното разглеждане на делото.
Въззивният съд, след като се запозна с протеста и с материалите по делото, счита, че същият е процесуално допустим, а разгледан по същество е частично основателен.
НОХД № 2059/2021 г. на СНС е образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Е. М. Т., за осем престъпления, а именно: за участие в 1 организирана престъпна група по чл.321, ал.3, т.2 вр. с ал.2 от НК и за седем вторични деяния по чл.354а, ал.2 от НК, изразяващи се в държане, без надлежно разрешително на високорискови наркотични вещества и прекурсори на различни места в гр.София и областта.
Касае се за втори по ред обвинителен акт, внесен в СНС срещу същото лице, като образуваното по-рано производство пред първата инстанция е било прекратено, а делото – върнато на досъдебна фаза за отстраняване на идентични съществени процесуални пропуски, като констатираните и понастоящем. Връщането тогава обаче, не е било атакувано от прокурора.
За да процедира аналогично, първата инстанция е приела, че нарушенията не са били санирани, като по мнението й, те се изразяват в недостатъчна фактологична обосновка на инкриминираните деяния, водеща до неяснота на обвинението, а от тук и до нарушаване правото на подсъдимия да узнае за какво точно е ангажирана наказателната му отговорност.
Въззивната инстанция не споделя този извод по отношение на първичното престъпление, за което подс.Т. е предаден на съд, но го намира за напълно коректен, досежно описанието на всички останали вторични престъпления.
Изложените (макар и не съвсем последователно) в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически твърдения, засягащи инкриминираното от прокурора престъпно сдружение, времето и мястото на участието на Т. в него и конкретната му роля, обуславят съставомерните признаци, предвидени от нормите чл.321, ал.3, т.2 вр. с ал.2 от НК и чл.93, т.20 от НК.
Действително в обстоятелствената част на обвинителния титул не са засегнати подробности за конкретни действия по изпълнение на функциите на дееца в претендираната група, нито дали тези действия са били осъществявани от членовете на сдружението едновременно, последователно или самостоятелно и точния им начин, но според АСНС това не задължително условие за обосноваване на съставомерните елементи.
Държавното обвинение претендира, че през определен времеви период и на определена територия, е функционирала ОПГ, с фиксиран брой членове (ръководител и участници) в нея – повече от три наказателноотговорни лица, формирана при уговорки за производство и разпространение на наркотици, с очертани користни цели и при създадени сравнително устойчиви отношения между лицата и постигната съгласуваност. Твърди се съответна йерархична поставеност на включените в структурата субекти и индивидуалната им роля, което изпълнява минималния стандарт за фактическо описание на разискваното престъпление, при конкретно вменената форма на изпълнително деяние – участие за Е.Т.. Функциите на подсъдимия в сдружението са 2 разбираемо формулирани, макар и същите да са поместени не само в раздела за първичната, но и в раздела за вторичната дейност, а именно да държи (като съхранява и пази) по указание на ръководителя наркотични вещества, на различни места (индивидуализирани в акта), без да притежава валидно разрешително. Или с други думи, от смисъла на обвинителния акт излиза, че подс.Т. е бил зает с държането на наркотика, под указанията на ръководителя, който определял какво количество и къде да бъде съхранявано от Т. до съответното му разпространение от участника В. Ц. (понастоящем осъден, с определение за одобряване на споразумение). Макар и застъпена схематично, индивидуалната роля на подсъдимия е упомената недвусмислено, поради което не се създава непреодолима неяснота в какво се е изразявала съпричастността му към инкриминираната група.
Що се отнася до вторичните престъпления по чл.354а от НК, за тях обстоятелствена част на практика липсва и както правилно е забелязал първостепенният съд, направено е просто преповтаряне на постановлението за привличане и диспозитива на обвинителния акт. Независимо, че обвинението касае формални престъпления (на просто извършване), това не освобождава прокурора от задължението му да опише онова фактическо поведение на дееца, с което тези престъпления са реализирани.
Както и по-рано по други подобни поводи, АСНС е обръщал внимание, че държането като форма на изпълнително деяние, може да се осъществява на най-различни места, до които деецът разполага с достъп пряко, дистантно или опосредено, както и да се осъществява лично или чрез другиго. Тези места могат да представляват помещения или обекти, обичайно предназначени за задоволяване на житейските нужди на извършителя (негови жилища, автомобили, гаражи и пр.), но може да са и чужди имоти, обществени съоръжения, публични места и др. Всякога обаче, се изисква не само доказване (в хода на съдебното следствие), но и изначално фактическо обосноваване (в обвинителния акт), на връзка – обективна и субективна, между дееца и престъпния предмет, разположен на дадено място. Такова обосноваване, в настоящия обвинителен акт няма. Не е посочен нито един факт, от който да се извежда, че намерените вещи, на местата, където са били открити, са били под фактическа власт на подсъдимия.
И докато престъплението по чл.321 от НК позволява в известна степен по-абстрактно обстоятелствено очертаване, поради естеството си, то вторичните престъпления, каквито са и конкретните по чл.354а от НК налагат прецизна фактологична индивидуализация на престъпния акт.
Специално за инкриминираните прекурсори, липсва и фактическа обосновка, от която да личи, защо прокурорът счита, че тяхното държане е било в изпълнение на някакво взето решение на членовете на ОПГ и то такова решение – да държат и разпространяват наркотични вещества. Подс.Т. няма обвинение за производство на наркотици, няма обвинение и функцията му в 3 групата да се е изразявала в произвеждане на дрога, нито в държане на субстанции за нейното получаване (т.е. на прекурсори). На стр.6 от обвинителния акт (долу) е поместен един кратък абзац, от който става ясно само, че в началото на месец юли 2020 г. ръководителят В.И. дал указания на подс.Т. да произведе два килограма МДМА, след което подсъдимият отпътувал до бунгала в землището на село В., където се забавил около три часа. От това фактическо твърдение обаче, не следва нищо и то е поднесено без всякаква логическа връзка, с което и да е от обвиненията. Т.е. то не аргументира нито роля на подс.Т. на „производител“ ( а такава не се и лансира от държавния обвинител), нито на държател на прекурсори, нито че групата е постигнала конкретно решение за производство на наркотици, включващо и държане на прекурсори, в чието изпълнение да е било реализирано инкриминираното държане на такива субстанции от Т..
Констатираните нарушения са от вида на съществените и неотстраними при съдебното разглеждане на делото, защото накърняват правото на подсъдимия да научи в какво е обвинен, поради което законосъобразно е било преценено, че неминуемо предпоставят връщане на делото на прокурора.
При коригирането на процесуалните нарушения следва да бъде съобразено и настоящото определение, уважаващо частично наведените с протеста възражения.
Ето защо, Апелативният специализиран наказателен съд ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 13.07.2021 г., по НОХД № 2059/2021 г. на Специализирания наказателен съд, XV състав, с което съдебното производство е било прекратено, а делото върнато на СП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4