Решение № 3783 от 04.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3783 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г. Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Г. Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20221100507473 по описа за 2022 година

С решение № 285046 от 01.12.2017 г., постановено по гр. д. № 21012/2009 г. по описа на СРС, 30 състав, е признато за установено по предявения от Т. А. Р., ЕГН **********, В. А. А., ЕГН **********, К. Д. А., ЕГН **********, В. Ц. Й., ЕГН – **********, Б. Л. Д., ЕГН **********, Г. Д.

С., ЕГН **********, А. Д. Ц.а – М., ЕГН ********** срещу Б. П. В., ЕГН – **********, Е. С. Т., ЕГН **********, П. С. Т., ЕГН – **********, С. К. М.,

ЕГН – **********, В. К. В., ЕГН **********, Р. К. Т., ЕГН **********, З.Т.

Т., ЕГН **********, З. Д. Т., ЕГН **********, Г. Д. Т., ЕГН **********, Д. П.

С., ЕГН **********, П. Д. М., ЕГН **********, К. В. А., ЕГН ********** и А. В. А., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ , че К.И. /Т./ М., родена на ****г. и починала на 01.10.1969г., жител на кв. Суходол, гр. София, е била собственик на следния недвижим имот: източната половина от двете ливади в м. „Крива“, която съставлява един и същ имот с общи граници: И.В., С.К., Б. В.ева /сега В.И.Г./, И.Б., с общо пространство по исковата молба 4/две по 2 декара/, а по измерване около 5100 кв.м., като съседи на източна половинка са: И.В., В.Г., И.Б. и братя А., с пространство около 2 550 кв.м.; който имот е идентичен на имот пл. № 4657, к.л. 568, м.

„Крива", с площ от 2283 кв. м., при съседи: наследници на Б. и К. К., наследници на С.И., наследници на В.И., съгласно кадастрания план от 1950г., който имот според сега действащия кадастрален план представлява имот пл.

№ 664, местност „Манастирски ливади - изток", към момента на включването му в ТЗКС.

1

С решение № 261108/31.10.2019 г. е отхвърлено искането на ищците за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 285046 от 01.12.2017 г., като „на ред 18 на стр.11 от решението след „гр.София“ да се добави „Г. Т.

/М./ Й.а с ЕГН ********** и С. Т. /М./ М. с ЕГН **********“, а вместо „е била собственик“ да се чете „са били собственици“.

Срещу основното решение са постъпили въззивни жалби на П. С. Т., чрез адв. К.; на А. В. А., Д. П. С. и П. Д. М. чрез назначения им особен представител адв. Б.; и С. К. М. чрез назначения й особен представител адв.

Х..

Във въззивната жалба, подадена от П. Т. чрез адв. К., се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е назначил служебно повторна съдебно-техническа експертиза за изясняване на относими към предмета на доказване факти, за които се изискват специални знания. Вместо това, според жалбоподателя, първоинстанционният съд въз основа на предположения и погрешен анализ на събраните в производството доказателства е достигнал до неправилен и необоснован извод за идентичност на имота, описан в констативен нотариален акт том 1, № 94, регистър 94, нот. дело № 120 от 1935 г. и легитимиращ правото на собственост на ищците, с имота, възстановен на ответниците с Решение № 5541/22.11.1994 г. на поземлена комисия гр. София, ЕКНМ 000698152, община „Витоша“. На самостоятелно основание, оспорва правото на собственост на наследодатЕ.те на ищците върху процесния имот, с твърдение че документите, с които същите се легитимират като собственици – Записка № 80, том 18 и том 16 за вписване на протокол от съдебна делба от 07.12.1929 г. и Констативен нотариален акт том 1, № 94, регистър 94, нот. дело № 120 от 1935 г., не удостоверяват право на собственост. На следващо място, с жалбата се оспорват твърденията на ищците, че са придобили процесния имот по давност, както и че същият е бил включен в ТКЗС. В обобщение на заявеното в жалбата, е отправено искане решението да бъде отменено, а предявения иск – отхвърлен. Претендират се разноски.

В подадените от А. В. А., Д. П. С. и П. Д. М. чрез назначения им особен представител адв. Б. и С. К. М. чрез назначения й особен представител адв. Х., въззивни жалби, първоинстанционното решение се оспорва с доводи за неправилност и необоснованост, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се, че съдът не е обсъдил задълбочено и в съвкупност всички доказателства по делото, в резултат на което е достигнал до грешен извод за идентичност между описания в исковата молба имот и имотът, възстановен на ответниците съгласно Решение № 5541/22.11.1994 г. на поземлена комисия гр. София, ЕКНМ 000698152, община „Витоша“. Заявено е искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. С жалбите не са заявени доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивните жалби 2 от Т. А. Р., В. А. А., К. Д. А., В. Ц. Й., Б. Л. Д., Г. Д. С., А. Д. Ц.а- М. чрез адв.

Й., с който същите се оспорват. Поддържа се, че в хода на първоинстанционното производство се доказва по категоричен начин от събраните писмени доказателства и от заключението на СТЕ, наличието на идентичност между собствения на ищците поземлен имот и този, възстановен на ответниците. Алтернативно, твърдят, че са собственици на процесния имот на основание съдебна делба и придобивна давност. Заявено е доказателствено искане да бъде допуснато повторно изслушване на вещото лице, изготвило СТЕ в първа инстанция. Отправя се искане до въззивния съд решението да бъде потвърдено.

По делото е подадена и въззивна жалба от Т. А. Р., В. А. А., К. Д. А., В.

Ц. Й., Б. Л. Д., Г. Д. С., А. Д. Ц.а- М. чрез адв. Й. срещу решение № 261108/31.10.2019 г. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като районният съд е достигнал до извод, че не само К.И. /Т./ М., родена на ****г., но и нейните деца Г. Т. /М./ Й.а с ЕГН ********** и С. Т. /М./ М. с ЕГН ********** са били собственици на процесния недвижим имот.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивните жалби, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Настоящият съдебен състав, намира че обжалваното решение е валидно.

По допустимостта на исковата претенция, въззивният съд намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по 3 предявен установителен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, от Т. А.

Рускова, В. А. А., К. Д. А., В. Ц. Й., Б. Л. Д., Г. Д. С., А. Д. Ц.а- М. срещу Б. П.

В., Е. С. Т., П. С. Т., С. К. М., В. К. В., Р. К. Т., З.Т. Т., З. Д. Т., Г. Д. Т., Д. П. С.,

П. Д. М., К. В. А., А. В. А. за признаване за установено, че К.И. /Т./ М. е била собственик на недвижим имот- източната половина от две ливади в Бояна, местност „Крива”, съставляващ един общ имот с общи граници: И.В., С.К., Б. В.ева /сега В.И.Г./, И.Б. с общо пространство 4 декара /2 по 2 декара/, а по измерване около 5 100 кв.м., като съседи на източната половина са: И.В., В.Г., И.Б. и братя А., с пространство около 2 550 кв.м., който имот е идентичен на имот пл. № 4657, к.л. 568, м. „Крива”, с площ от 2 283 кв.м. и съгласно кадастралния план на гр. София от 1950 г., при съседи: С.А., наследници на Б. и К. К. /стар И.В./, наследници на С.И. /стар В.Г./ и наследници на В.И. Г., който имот според сега действащия кадастрален план представлява имот с пл.

№ 664, местност „Манастирски ливади- изток”.

Ищците, твърдят че са собственици на процесния имот, който е описан в т. 1, б. в) от записка № 80, том 18 от 07.12.1929 г. за вписване на протокол по съдебна делба представена от З.Г.П. и Ц.Б.Г. и от записка № 80, том 16 от 07.12.1929 г. за вписване на протокол по съдебна делба представена от З.Г.П. и Ц.Б.Г., както и съгласно Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот добит чрез обстоятелствена проверка том 1, № 94, регистър 94, нот. дело № 120/1935 г..

Ответниците, твърдят че са собственици на процесния имот, който е описан в Решение № 5541 за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с.

Бояна от 22.11.1994 г. по Заявление вх. № Б241/944/11.02.1992 г., подадено от П. В. Т. за възстановяване правото на собственост на Г. В.А., като негов наследник, както и съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот възстановен по ЗСПЗЗ и по наследство № 70, том 1, рег. № 726, дело № 60 от 2001 г..

Със заявление вх. № Б345/1248/27.02.1992 г. /стр. 29 от делото на СРС/ до Общинската поземлена комисия на с. Бояна, община Витоша, Софийска област подадено от С. Т. М. и Г. Т. М. е направено искане за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на с.

Бояна, община Витоша, под № 3 е вписано искане за възстановяване на процесния недвижим имот, а именно: ливада с площ 2.55 декара в местност „Крива“, като по същото заявление липсва решение на Общинската поземлена комисия за възстановяване правото на собственост. Съгласно Решение № Б345/08.09.2006 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с.

Бояна от 08.09.2006 г. /стр. 31/, но по друго подадено от наследниците на К. Т.

М. заявление, а именно по Заявление вх. № 1248А от 26.02.1992 г., подадено от Г. Т. М. за възстановяване правото на собственост на К. Т. М., като неин наследник съгласно Удостоверение за наследници № 242, с което е признато правото на собственост на наследниците на К. Т. М. в съществуващи стари 4 реални граници на недвижими имоти, като под № 2 е вписан процесният имот: ливада от 2.550 дка, 4 категория, находяща се в землището на с. Бояна, местност „Крива“, при съседи: И.В., В.И. Г., И.Б. и братя А., като със същото решение е отказано възстановяването на правото на собственост в съществуващи стари реални граници на вписаната под т. 2 Ливада от 2.550 дка, 4 категория, находяща се в землището на с. Бояна, местност „Крива“, тъй като имотът е възстановен на наследниците на Г. В.А. с решение № 5541/22.11.1994 г.

Видно от заявление вх. № Б241/944/11.02.1992 г. /л. 344 и л. 345 от делото на СРС/ до Общинската поземлена комисия на с. Бояна, община Витоша, Софийска област, подадено от П. В. Т., с искане за възстановяване на собствеността върху земеделски земи на Г. В.А. и Б. В.а Т., в землището на с.

Бояна, община Витоша, под № 6 е вписано искане за възстановяване на ливада с площ 2 декара в местност „Крива“. Съгласно решение № 5541/22.11.1994г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Бояна /л. 28 и л. 65 от делото на СРС/ е възстановено правото на собственост на Г. В.А. на недвижим имот: ливада, 2 декара 500 ара, 4 категория, находяща се в Бояна, гр. София, местност „Средно ливаде”, имот № 4657, кад. л. 568 от плана на гр. София, ж.к. „Мананстирски ливади”, изработен 1950 г., по скица от 2 283 кв. м., възстановен в реални граници и в регулация, при съседи: С.А., наследници на Б. и К. К., наследници на С.И., наследници на В.И..