Определение № 18789 от 03.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18789 гр. София, 03.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев

Членове:

Никола Чомпалов

Г. Ж. Троянова като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Въззивно частно гражданско дело № 20251100508265 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 ал.1, т.2, вр. с чл.413 ал.1 ГПК. СГС е сезиран с частна жалба от адв.Г. Д. Д. срещу заповед по чл.410 ГПК от 06.03.2025 г. на СРС, 119 с-в, по гр.дело N 10449/25 г. в частта за разноските. Сочи се в частната жалба, че са извършени действия по процесуално представителство на двама заявители, поради което следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер от по 400 лв. за всеки от тях.

Поддържа се, че заповедният съд при определяне на размера на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 ЗА не е отчел критериите по Наредба N 1 от 09.07.2004 г.

Ответникът по частната жалба - „Турски авиолинии – Тюрк Хава Йолларъ“ АД, който е длъжник по заповедта, е подал отговор, с който оспорва възраженията на частния жалбоподател с довода, че сключването на два договора за безплатна правна помощ и съдействие не е основание за присъждане на две адвокатски възнаграждения, защото процесуалният представител е извършил едни и същи правни действия по защита. Поддържа се, че следва да се отчете ниската правна и фактическа сложност на спора, както и че заповедният съд е приложил релевантните критерии за определяне на размера на адвокатското възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, визиран в нормата на чл.413 ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

С издадената на 06.03.2025 г. заповед по чл.410 ГПК на СРС, 119 с-в, по гр.дело N 10449/25 г. е разпоредено длъжникът „Турски авиолинии - Тюрк Хава Йолларъ“ АД да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗА на процесуалния представител на двамата заявители адвокатско възнаграждение от общо 400 лв.

1

Нормата на чл.7 ал.7 от Наредба N 1 от 09.07.2004 г. от Наредба N 1 от 09.07.2004 г. предвижда, че за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В заповедното производство минималният размер на адвокатско възнаграждение не възлиза на половината от размера в исковото производство, а базата за изчисление на този размер възлиза на половината от базата за изчисление на размера за адвокатско възнаграждение в исковото производство. Тъй като се претендират сумите от по 1173,50 лв., базата за изчисление възлиза на 586,75 лв., поради което на основание чл.7 ал.2, т.1 Наредбата минималният размер на адвокатско възнаграждение възлиза на 400 лв.

След като минималният размер на адвокатско възнаграждение възлиза на 400 лв. по всяка от претенциите на двамата заявители, то на техния процесуален представител следва да се присъди сумата от по 400 лв. - т.е. общо 800 лв., защото е предоставил правна помощ на две лица - по два договора за безплатна адвокатска помощ. Процесуалните действия в изпълнение на двата договора за безплатна правна помощ са идентични, поради което в този случай се присъжда адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Следва да се отбележи, че съдът не е длъжен при ниска правна и фактическа сложност на делото да намалява размера на адвокатско възнаграждение под предвидения в Наредбата минимален размер, а следва да прецени дали претендираното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно обременително и неоправдано завишено по размер. Случаят не е такъв, защото няма основание адвокатското възнаграждение на заявителите да се намалява на основание чл.78 ал.5 ГПК под минималния размер по Наредба N 1 от 09.07.2004 г.

Претендираното адвокатско възнаграждение от по 400 лв. - в минимален размер по всеки от двата договора за безплатна правна помощ не се явява прекомерно обременително и неоправдано завишено по размер

С оглед на изложеното въззивният съд намира, че обжалваната заповед следва да се отмени в частта за разноските и в полза на адвоката на двамата заявители да се присъди още 400 лв.

Мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед по чл.410 ГПК от 06.03.2025 г. на СРС, 119 с-в, по гр.дело N 10449/25 г. в частта, с която не е присъдено адвокатско възнаграждение на адв. Г. Д. Д. за разликата от 400 лв. до 800 лв., и вместо това постановява:

РАЗПОРЕЖДА длъжникът „Турски авиолинии – Тюрк Хава Йолларъ“ АД чрез търговското представителство в Република България, регистрирано в БТПП с Булстат 121546781, гр.София, бул.“Цар Освободител“ N 14, да заплати на адв.Г. Д. Д., АК –Варна, 2 личен N **********, на основание чл.38 ал.2 ЗА, сумата от още 400 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществена безплатно адвокатска помощ и съдействие в полза на Р.Б.П.Г. и на Е.В.С..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3