Определение № 1674 от 27.07.2020, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 1674

Апелативен съд - София

27.07.2020 г.

Град

11-ти търговски

На 27.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Бистра Николова

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20201000502405 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във вр. с чл. 121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 17.07.2020 г., подадена по пощата на 16.07.2020 г., на ищеца П.

Д. П. срещу определението от 30.06.2020 г. по гр. д. № 218/2020 г. на Софийския окръжен съд, с което производството е изпратено по подсъдност на Районен съд – гр. Ботевград.

В жалбата се твърди, че неправилно СОС е приел, че е сезиран с няколко иска по чл. 135 ЗЗД, касаещи няколко недвижими имота, като цената на всеки иск е под 25 000 лв. и са подсъдни на районен съд. Поддържа се, че искът е един и цената му е равна на сбора от данъчните оценки на отделните имоти, поради което е подсъден на окръжен съд. Твърди се и, че тъй като единият от имотите бил в района на Районен съд – гр. Тетевен, то при евентуалност се иска изпращане на делото на този съд.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от П. Д. П. с исковата молба от 14.04.2020 г. срещу П.

Й. Х. и В. В.В.. В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор на ответницата П. Х. за вземане в размер на 155 000 лв., предмет на изп. дело № 23/2017 г. по описа на ДСИ при РС – Ботевград, установен с влязло в сила решение от 17.04.2015 г. по т.д. № 410/2015 г. на САС, което ищецът придобил с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу прехвърляне на вземане № 103/12.03.2018 г., том І, рег. № 1014, нот. д. № 91/2018 г. на нотариус Д. Г., с рег. № ***.

Ответниците живеели на семейни начала от 2012 г. и имали общо дете, поради което наличието на този дълг е било известно и на двамата. Твърди се, че на 31.07.2014 г. ответниците сключили споразумение от 31.07.2014 г. за извънсъдебно уреждане на отношенията им по гр. д. № 11433/2014 г. на СГС, с което ответницата се задължила да прехвърли на втория ответник всички свои идеални части от съсобствените й с ищеца недвижими имоти срещу несъществуващ дълг на ответницата към ответника. Вследствие на това между ответниците били сключени договори за прехвърляне на недвижими имоти в изпълнение на задължение, обективирани в нотариален акт № 35/7.08.2014 г., том І, рег. № 1704, нот. дело № 32/2014 г. на нотариус З. А., с рег. № ***, и нотариален акт № 37/7.08.2014 г., том ІІ, рег. № 1673, нот. дело № 140/2014 г. на нотариус И. И., с рег. № ***. Твърди се, че прехвърлителните сделки увреждали ищеца като кредитор, защото това било цялото имущество на ответницата, поради което се иска обявяване на относителната им недействителност на основание чл. 135 ЗЗД.

С молба от 26.06.2020 г. ищецът е представил вписаната искова молба, както и 9 бр. данъчни оценки на процесните имоти.

За да постанови обжалваното определение от 30.06.2020 г. СОС е приел, че предвид данъчните оценки цената на всеки от отделните искове по чл. 135 ЗЗД е под тази по чл. 104, т. 4 ГПК, което обуславя родова подсъдност на делото на районен съд, а местно компетентен съобразно чл. 109 ГПК се явява Районен съд – гр. Ботевград.

Определението е неправилно.

Противно на доводите на ищеца предмет на исковата молба са два конститутивни иска по чл.

135 ЗЗД – за обявяване относителната недействителност на всеки от двата договора, обективирани в нотариален акт № 35/7.08.2014 г. и нотариален акт № 37/7.08.2014 г. Двете сделки касаят различни недвижими имоти, което е пречка да се квалифицират като „поредица от сделки“ по смисъла на т. 3 от ТР 2/9.07.2019 г. на ВКС – ОСГТК, само в който случай искът би бил един.

Цената на подобен иск се определя съобразно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК – цената е стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху недвижим имот – размерите по т.

2, т.е. данъчната оценка. Следователно, ако договорът има за предмет няколко недвижими имота, то цената на иска е сбора от данъчните оценки на всички имоти по договора, тъй като искът за един договор е един.

В конкретния случай предмет на договора по нотариален акт № 35/7.08.2014 г. са следните недвижими имоти със следните данъчни оценки: 1) 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор *** – 1 730,20 лв. за идеалната част /л. 78 от делото на СОС/, 2) 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор *** и построената в него сграда с идентификатор *** – 12 662,10 лв. за идеалната част от двата обекта /л. 72 от делото на СОС/, 3) 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор *** – 99,60 лв. за идеалната част /л. 73 от делото на СОС/, 4) 1/2 ид. част от гараж с идентификатор *** – 1 106,40 лв. за идеалната част /л. 76 от делото на СОС/, 5) 1/2 ид. част от гараж с идентификатор *** – 1 106,40 лв. за идеалната част /л. 77 от делото на СОС/, 6) 1/2 ид. част от двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** – 17 905,50 лв. за идеалната част /л. 75 от делото на СОС/, 7) 1/2 ид. част от 2000/4501 ид. части от поземлен имот с идентификатор *** – 1 708,42 лв. за идеалната част /л. 74 от делото на СОС/. Общата данъчна оценка на прехвърлените идеални части от тези имоти е 36 318,62 лв., на колкото възлиза и цената на иска по чл. 135 ЗЗД за този договор. Тази цена е повече от 25 000 лв., поради което искът е родово подсъден на окръжен съд като първа инстанция – чл. 104, т. 4 ГПК.

Предмет на договора по нотариален акт № 37/7.08.2014 г. е 1/2 ид. част от еднофамилно двуетажно жилище с идентификатор ***, заедно със съответното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***. Данъчната оценка за прехвърлената идеална част е 2 408 лв. /л. 80 от делото на СОС/, на колкото възлиза и цената на иска по чл. 135 ЗЗД за този договор. Тази цена е под 25 000 лв., но въпреки това и този иск е родово подсъден на окръжен съд на осн. чл. 104, т. 6 ГПК. Според цитираната разпоредба на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни и исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство. В случая предвид съединяването на този иск с иска за договора по нотариален акт № 35/7.08.2014 г., който е подсъден на окръжен съд, то и искът за договора по нотариален акт № 37/7.08.2014 г. също е подсъден на окръжен съд на осн. чл. 104, т. 6 ГПК.

При това положение компетентен да разгледа исковата молба в нейната цялост е СОС.

С оглед на изложеното обжалваното определение се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло определението от 30.06.2020 г. по гр. д. № 218/2020 г. на Софийския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________