Решение № 20833 от 18.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20833 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20241110117151 по описа за 2024 година

Предявени са от „Т С“ ЕАД обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу Р. Т. Д. за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 692,47 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 15.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 125,73 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 04.12.2023 г., сумата от 12,53 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2022 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 15.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,34 лева, представляваща мораторна лихва за период от 18.03.2022 г. до 04.12.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 69239/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът твърди, че ответницата била клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството на собственик на жилище в сграда - етажна собственост, присъединено към абонатна станция .Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „СТ“, бл. 379, вх. Д, ет. 8, ап. 90, аб. № 191615, като ответницата е използвала същата за процесния период и не е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за 1 дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството, като в този смисъл твърди, че ответницата е изпаднала в забава.

Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата. Била издадена такава заповед срещу последната, като предвид възражението на длъжницата, че не дължи сумите по същата, съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции като неоснователни, за което излага подробни аргументи.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. "в" от ЗЗД на вземанията за доставена топлинна енергия. Претендира направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.

Трето лице помагач - Т ООД не взема отношение по исковете. Представя писмени доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. №69239/2023 г. на СРС, II ГО, 65 състав, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която ответникът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК. Това обуславя интереса на ищеца да предяви настоящите искове за установяване на вземанията си.

От приетите по делото нотариален акт №44, том . , дело №30250/93 г. на нотариус при СРС се вижда, че преди началото на процесния исков период ответникът е придобила правото на собственост върху процесния топлоснабден недвижим имот по силата на сключения на 1.12.1993 г. договор за дарение на недвижимия имот. С него родителите на ответницата са и дарили процесния апартамент, като дарителят Трайчо Асенов Петров е запазил пожезнано правото на ползване върху част от недвижимия имот.

Съгласно Препис-извлечение от акт за смърт ,издадено от СО,район Средец, ТП е починал през 2007 г., с което е прекратено правото на ползване е погасено на осн. чл.59, ал.1 ЗС.

По делото са представени доказателства Р. Т. Д. да се е разпоредила с имота или да е изгубила по друг начин правото си на собственост по време на исковия период.

Следователно, на осн. 153, ал.3 от Закона за енергетиката за същия е налице договор по чл.150, ал.1 ЗЕ между ищеца и ответника за продажба на топлинна енергия срещу заплащане.

От приетия по делото протокол от общо събрание на етажните собственици на жилищната сграда, в която се намира жилището на ответника, се вижда, че третото лице помагач Т ООД е избрано да извършва услугата топлинно счетоводство.

Решението е последвано от договор между представителна етажната собственост и Т ООД за монтаж, на индивидуални топлинни разпределели и термостатни вентили и дялово разпределение. С договори ищеца и това дружество е договорена доставка и монтиране на електронни радиаторно разпределители и извършване на услугата Топлинно счетоводство в сграда етажна етажната собственост, акт за разпределение на кубатура, общи условия на ищеца за доставка на топлинна енергия.

Видно от представените главен отчет от 10.005.2021год. и главен отчет от 26.05.2022год. ,дяловото разпределение на топлинната енергия сградата и по-конкретно за 2 имот с адрес в гр.София,ж.к.“СТ“

379 вх.5 ап.90,аб. № 191615 е извършвано от третото лице помагач.В имота са отчитани уреди ,като е начислявана топлинна енергия за топла вода и отопление /вкл. и за сградна инсталация/ ,което се установява от издадените изравнителни сметки.

Главните отчети са подписани от клиент, като това не се оспорва в процеса,а изравнителните сметки ,съгласно представените протоколи за предадени на представител на ЕС.

За процесния период ищеца е издал ОФ от 31.07.2021год., за реално потребената топлинна енергия за периода 01.05.2020год. – 30.04.2021год. ,в размер на 597,11лв.,като са приспадна и платени 75,51лв. по прогнозни данни .

Съответно е издадена и ОФ от 31.07.2022год., за реално потребената топлинна енергия за периода 01.05.2021год. – 30.04.2022год. ,в размер на 410,08лв.,като са приспадна и платени 65,08лв. по прогнозни данни .

Представена е и справка за издадени фактури /стр.26/ ,съгласно която са издадени такива за услуга дялово разпределение за периода м.01.2022год. – м.04.2022год. в общ размер на 12,53лв., като общото задължение на ищцата по издадени фактури възлиза на 705лв. след приспадане на сумата от 12,53лв. ,задължението на ищцата по общи фактури възлиза на 692,47лв.Следва да се вземе в предвид изложеното в тази справка ,съгласно която по ОФ от м.07.2021год. задължението е в размер на 282,39лв. ,а по ОФ от 31.07.2022год. в размер на 410,08лв.,т.е. от ищеца са били съобразени и други плащания по общите фактури ,след издаването им.

При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи:

Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ.

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от закона.

Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответника да плати цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответника е да докаже, че е платил задълженията си

Между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, съгласно чл. 150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, което е видно от анализа на доказателствата относно съсобствеността на имота.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия и извършеното дялово разпределение са представени от третото лице помагач писмени доказателства – главните отчети ,надлежно подписани от клиент ,и изготвените изравнителни сметки.

Ето защо, следва да се приеме, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съгласно общите условия на договора, като количеството на доставената енергия е измервано , чрез топлоизмервателните уреди и общия топломер.

Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне 3 дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изготвените изравнителни сметки . Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира издадените общи фактури ,в които са отразени както прогнозните дялове ,така и резултата от изравнителните сметки.

При това положение съдът стигна до извод за наличие на задължение за реално потребена топлинна енергия в размер на 692,47лв. и 12,53лв. – цена на услугата дялово разпледеление.

Ето защо следва да бъде разгледано възражението на ответницата ,за погасяване на задълженията по давност.

Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е частично основателно. Съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД периодичните вземания, каквито са процесните, се погасяват с тригодишна погасителна давност (в този смисъл е и задължителната съдебна практика т.2 от ТР 1/2009г.).

С предявяването на иска давността се спира. Искът е предявен на 15.12.2023 г. (чл.

422, ал.1 ГПК), следователно извън обхванатия от погасителната давност период са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 15.12.2020 г./чл. 114, ал. 1 ЗЗД/.

Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие

За процесния период 01.05.2021год. – 30.04.2022год. приложение намират Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.

/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,т.е. падежа на всяко задължение настъпва след изтичането на този 45 дневен срок.

Предвид изложеното ,съдът приема ,че са налице основания да се считат за погасени по давност задълженията за периода 01.05.2020год. до 30.09.2020год. в размер на 96,26лв.