Решение № 96 от 22.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Велико Търново, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Явор Данаилов при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20234100500960 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано по въззивна жалба на „БДЖ - ПП“ ЕООД, Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица, подадена чрез пълномощника му адв. Д. Х. от ВАК, срещу решение № 655/19.10.2023г. по гр.д. № 1106/2023г. на РС – Горна Оряховица, с което е отменено наложеното на ищцата със заповед № 22-02-571/20.04.2023г. на директора на ППП – Г. Оряховица дисциплинарно наказание „забележка“.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се решаваният извод на районния съд, че в процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание не е посочено времето на извършване на дисциплинарното нарушение. Акцентира се, че в акта на работодателя изрично са посочени датите 07.02.2023г. респ. 17.02.2023г., на които са заведени за запознаване съответните телеграми, като вместо да впише в дневника за запознаване своето име и длъжност, ищцата е вписала установените по делото несвойствени текстове – „някой хора да си гледат работата“ и „на студа с проветриви гащи“. В тази връзка се сочи, че 1 необосновано първостепенният съд е приел, че липсва време на извършване на нарушението в процесната заповед и че този порок не може да бъде саниран в хода на процеса. Отделно от това се сочи, че с дадените от работника писмени обяснения по реда на чл. 193 КТ същият е направил извънсъдебно признание, че е извършил вмененото му нарушение, което следва да се цени наред с други обстоятелства по делото. Възразява се и срещу извода на съда, че е налице несъразмерност между допуснатото нарушение на трудовата дисциплина и наложеното наказание „забележка“, като се изтъква, че при налагането му в случая работодателя е съобразил критериите по чл. 189 КТ. Жалбоподателят смята, че с постановеното решение районният съд по същество отнема дисциплинарната функция на работодателя, поради което иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да се отхвърли. Претендират се разноски за настоящото производство.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна не е депозирала отговор на така подадената въззивна жалба.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с конститутивен иск по чл. 357 вр. чл. 188 т.

1 КТ за отмяна на наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „Забележка“ със Заповед № 22-02-571/20.04.2023г. на директора на ППП – Г. Оряховица при „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД гр. София. Ищцата е изложила твърдения, че заема при ответника длъжността „началник влак ПД“ и че с оспорваната заповед й е наложено наказание, тъй като в графите за запознаване срещу подпис в дневника за запознаване на превозния персонал с новости, изменения и допълнения, изразени чрез телеграми, 2 заповеди и др., съгласно изискванията на чл.11, т.11.1 от Правила за управление на превозната дейност, при запознаване с телеграма № 138/06.02.2023 г., заведена за запознаване на 07.02.2023 г. и за телеграма № 15/17.02.2023 г., заведена за запознаване на 17.02.2023 г., вместо длъжност и дата на запознаване, вписала „някои хора да си гледат работата“ и „на студа с проветриви гащи“ – нарушение на чл.3 ал.1 от Инструкция за началника на пътническия влак, чл.126 т.7, 10 и 13 КТ, чл.187 ал.1 т.3, 7 и 10 КТ, вр. чл. чл.11 т.11.1 от Правила за управление на превозната дейност и длъжностната характеристика. Ищцата счита, че не е извършила, действия, които нарушават посочените разпоредби, тъй като е положила подписа си в книгата, каквото е било задължението й, а установен ред за попълването й няма. Сочи, че заповедта не отговаря на изискванията на чл.195 КТ, защото не съдържа описание на извършените действия или бездействия от нейна страна и не е посочено кого точно е извършено вмененото й нарушение. Изтъква, че в заповедта не е правена конкретна квалификация на осъщественото деяние, а е налице просто изброяване на задължения на работника, без да е ясно кое от тях работодателят счита за нарушено. Твърди, че описаното в заповедта нейно поведение не може да се квалифицира като нарушение на трудовата дисциплина респ. е налице несъответствие между нарушение и тежестта на наказанието. По тези съображения е поискано от съда да постанови решение, с което да отмени наложеното дисциплинарно наказание с присъждане на разноски.

С отговора на исковата молба ответната страна оспорва предявения иск като неоснователен. Признава, че между страните съществува трудово правоотношение и че ищцата заема при нея длъжността „началник влак ПД“. Изтъква, че спрямо ищцата е проведено дисциплинарно производство при спазване на всички изисквания на закона, като от нея са поискани и дадени обяснения по реда на чл. 193 ал. 1 КТ, а наказанието е наложено с мотивирана заповед, съдържаща реквизитите по чл. 195 ал. 1 КТ, при съобразяване с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Ответникът счита, че ищцата е извършила описаното в оспорената заповед нарушение на трудовата дисциплина и че с поведението си е изразила неуважение към работодателя и прекия си ръководител. С тези доводи се иска от съда да отхвърли предявения иск с присъждане на разноски.

Въз основан на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

От съвпадащите твърдения на страните се установява, че ищцата работи при ответника на длъжността „началник влак, пътническо движение /ПД/“, с основна функция на длъжността и основни трудови задължения, посочени в приложената по делото длъжностна характеристика. С оспорената заповед № 22-02-571/20.04.2023г. на директора на ППП – Г. Оряховица при „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД гр. София, връчена на ищцата на 27.04.2023г., на същата е наложено наказание по чл. 188 т. 1 КТ 3

„забележка“. Заповедта е мотивирана с обстоятелствата, че при запознаване с телеграма № 138/06.02.2023 г., заведена за запознаване на 07.02.2023г. и телеграма № 15/17.02.2023 г., заведена за запознаване на 17.02.2023г., ищцата вписала в графите „длъжност“ и „дата“ в дневника за запознаване на превозния персонал с новости, изменения и допълнения, изразени чрез телеграми, заповеди и др., несвойствените текстове „някои хора да си гледат работата“ и „на студа с проветриви гащи“. В заповедта е посочено, че с това си поведение ищцата е нарушила чл. 3 ал. 1 от Инструкцията за началника на пътнически влак, чл. 127 т. 7, т. 10 и т. 13 КТ и чл. 187 ал. 1 т. 3, т. 7 и т. 10 КТ.

Преди налагане на дисциплинарното наказание от ищцата са изискани обяснения по чл. 193 КТ с писмо от 16.03.2023г. и тя е депозирала такива пред работодателя си на 24.03.2023г. В тях е изложила становището си за качеството на работното облекло, както и че не е извършила нарушения на посочените в искането разпоредби и че не е накърнила интересите на работодателя.

От признанията на ищцата, докладите на служителите на ответника и показанията на разпитаните свидетели категорично се установява, че ищцата е вписала в графите на дневника описаните в процесната заповед текстове.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищцата и други работници на ответника са изразявали недоволство срещу качеството на служебните униформи, както и че от около 1 година няма въведено изискване за униформено облекло.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Нарушенията на трудовата дисциплина се определят като виновно неизпълнение на трудовите задължения на работника или служителя, поради което фактическият им състав включва деяние /действие или бездействие/, противоправност и вина /арг. чл.

186 КТ/. Обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарната отговорност са трудовите задължения на работника или служителя, които трябва да бъдат изпълнявани точно и добросъвестно /чл. 125 КТ/. Техният обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение, като при изпълнението им работникът или служителят е длъжен да спазва законните нареждания на работодателя и да бъде лоялен към него – чл. 126 т. 7 и т. 9 КТ.

Законосъобразното налагане на дисциплинарно наказание е предоставено от издаване на мотивирана писмената заповед, в съответствия с изискванията на чл. 195 ал. 1 КТ, от носителя на работодателска власт или от определено от него лице, в сроковете по чл. 194 КТ, при съобразяване на разпоредбата на чл. 193 КТ.

В случая процесната заповед е издадена при спазване на двумесечния срок по чл. 194 ал. 1 КТ, след поискани преди това от работника обяснения по реда на чл. 193 4 ал.1 КТ. Същата обаче не отговаря на изискванията на чл. 195 ал. 1 КТ, както правилно е съобразил районният съд, тъй като в нея не е посочено кога е извършено нарушението. По арг. от чл. 195 ал. 1 КТ, за да са спазени изискванията за мотивираност на работодателския акт за налагане на дисциплинарно наказание, в него следва да се съдържат сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание въз основа на което то се налага.

Касае се за задължителни реквизити и липсата само един от тях е достатъчна, за да се приеме, че заповедта за налагане на наказанието е незаконосъобразна, тъй като нормата на чл. 195 ал. 1 КТ е императивна. С нея е въведена задължителна за спазване форма за налагане на дисциплинарното наказание, поради което липсата на кой да е от уредените в нормата реквизити е толкова съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор.

Съгласно съдебната практика, част от която е цитирана от районния съд, изискването за посочване на времето на извършване на нарушението е спазено не само когато е посочена конкретна датата на нарушението, а и когато извършването му е времево ограничено в даден период, ако с оглед характера на извършваната работа или повторяемост на нарушението или поради по – късното му откриване, е невъзможно установяването на точна дата. В случая в процесната заповед нямаме нито дата на извършване на нарушението, нито евентуално период, през който то е осъществено.

Посочването на датите, на които са въведени за запознаване въпросните телеграми, не изпълва изискването за време на нарушението по чл. 195 ал. 1 КТ. Тези дати са част от обстоятелствата относими към извършване на нарушението т.е. част са от неговите обективни признаци, но не сочат кога то е извършено. Вярно е, че нарушението обективно не може да бъде извършено преди въвеждането на телеграмите за запознаване, но също така е вярно, че то може да бъде извършено във всеки един следващ момент. Следователно посочването само на датите, когато телеграмите са въведени за запознаване не е достатъчно, за да се приеме, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е посочено времето на извършване на нарушението, както смята жалбоподателя. Още повече, че конкретното нарушение е извършено чрез действие /вписване на процесните текстове/, което предполага конкретна дата на осъществяването му. Начина на запознаване с телеграмите /от дежурния инструктор на смяна преди започване на работа – показания на разпитаните свидетели/ позволява установяването на точния ден на попълването на процесните графи на дневника от ищцата. Дори да се приеме, че работодателят е бил в затруднение да узнае конкретната дата, то същият е бил наясно от докладите на служителя си Пл. Иванов и на свид.