Определение № 828 от 13.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 828 гр. София, 13.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20248002901493 по описа за 2024 година за следното: да се произнесе, взе предвид

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по делото ЗАД „Алианц България“ АД, чрез адв.А.М. срещу решение №226/09.04.2024г. постановено в.т.д. №144/2024г. по описа на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение

№1622/28.12.2023г. постановено по т.д.

№20211100901309/2021г. по описа на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният на основание чл.271, ал.2, във вр. с чл.245, ал.1 Кодекса за търговски корабоплаване /КТК/ иск от „Булком“ ООД срещу ЗАД „Алианц България" АД за претендирано застрахователно обезщетение по застрахователна полица №0600/016/390/000/0010/10.09.2016г. в размер на 117 878.93 британски паунда, представляващи разходи за поправка на главния двигател на м.к. „Тиона", и сумата 29 156 евро, от които 26 000 евро разходи за влачене на м.к. „Тиона“ от пристанището Тенес, Алжир до пристанище Картагена, Испания, 2 722 евро за ултразвуково почистване на цилиндрова глава и заваряване и работа в основата на стартовия въздушен клапан и на главния двигател и 434 евро за резервни части, необходими за ремонта на главния двигател, ведно със законната лихва върху присъдените суми, както и сумата 26 400 лева, представляваща направените по делото разноски.

Касаторът атакува въззивното решение като недопустимо /липса на активна процесуалноправна легитимация на ищеца/, евентуално неправилнопостановено в противоречие на материалния и процесуалния закон /чл.161 1

ГПК/. Оспорва като незаконосъобразни и необосновани изводите на въззивния съд, като поддържа, че „Булком“ ООД няма застрахователен интерес, респ. няма право да получи застрахователното обезщетение по процесната морска застраховка, тъй като е корабен мениджър, който няма право на собственост или ограничено вещно право върху застрахования кораб, нито облигационно право, произтичащо от договор. Счита, че съгласно чл.225а, т.6 КТК корабният мениджър следва да организира застраховките на кораба от името и за сметка на корабния собственик, като излага и съображения, че по отношение на отношенията между тях е приложима разпоредбата на чл.43 КМЧП и английското право, тъй като в случая става въпрос за договорна отговорност между чуждестранни дружества. Поддържа тезата, че право да получи застрахователното обезщетение има собственикът на застрахованото имущество, а не ищеца, който е застраховал чуждо имущество от свое име; че „Булком“ ООД не е претърпял щети от настъпване на застрахователното събитие, като не е ясно това дружество е заплатило ремонта на чуждия кораб от свое име. Касаторът намира за неправилни и изводите на въззивния съд за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност. Твърди, че като застраховател е разполагал с необходимите документи за установяване и доказване на претенцията на 17.05.2018г. и е следвало или да откаже плащане, или да плати обезщетение, съгласно разпоредбата на чл.7.1. от Общите условия в срок до 15 дни, а именно до 01.06.2018г. Двегодишният давностен срок е изтекъл на 08.08.2020г. – повече от година преди подаване на исковата молба, поради което и възражението му е основателно. Моли да бъде обезсилено, евентуално отменено решението, като бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира направените разходи във връзка с първоинстанционното и въззивното производство, включително и адвокатски хонорар за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК. Касационният жалбоподател сочи следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: “1/Съществува ли застрахователен интерес по договор за морска застраховка по отношение на корабен мениджър, когато застрахователната полица не включва в предмета си гражданската отговорност на корабния мениджър?“с твърдение за противоречие с практиката на ВКС - решение №27/29.07.2016г. по т.д.

№2415/2014г., ІІ т.о. и решение №128/15.10.2010г. по т.д.№ 77/2010г. на I т.о.;

„2/ Допустимо ли е лице, различно от собственика на застрахованото имущество, да получи застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователното събитие без цесия на права от собственика на застрахованото имущество?“- в противоречие с практиката на ВКС - решение № 64/15.06.2010г. по т.д. №667/2009г., I т.о.; решение №136/30.08.2013г. по т.д.

№1015/2010г., II т.о.; решение №34/27.04.2017г. по т.д. №2385/2015г., I т.о. решение №156/04.01.2017г. по т.д. №1948/2015г., I т.о.; „3/ От кой момент започва да тече погасителната давност за искове по чл.271, ал. 2, във връзка с чл.245, ал.1 от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК)?“- в 2 противоречие с решение №62/31.07.2019г. по т.д №1824/2018г. на I т.о. на ВКС.; „4/ Допустимо ли е въззивният съд да установи материалноправната легитимация на корабния мениджър да получи застрахователното обезщетение на основание договорната му отговорност по договора за корабен мениджмънт, без да установи съдържането на чуждото право приложимо към този договор?“- в противоречие с решение №156/21.01.2020г. по гр.д.№ 336/2019г., II г.о. на ВКС, решение №36/07.05.2019г. по гр.д.№ 2677/2018г. на II г.о. на ВКС.; „5/ Допустимо ли е първоинстанционният съд и въззивният съд да приемат определени факти за доказани по реда на чл.161 ГПК без да укажат на Алианц кои точно факти ще счетат за доказани ако Алианц възпрепятства събирането на доказателства?“- в противоречие с решение № 90/21.01.2020г. по т.д. №1919/2018г. на I т.о. на ВКС, решение №119/04.03.2020г. по т.д. №2734/2015г. на II т.о. на ВКС, решение № 23/26.04.2017г. по гр.д. №2732/2016г. на IV г.о. на ВКС. Касаторът поддържа и доводи за недопустимост на решението, като счита, че ищецът не е активно легитимиран да предяви иска за заплащане на застрахователното обезщетение за повредата на чуждия за него кораб. Без да излага доводи твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно.

Ответникът по жалбата и ищец по делото „Булком“ ООД, чрез адв.М.Р. поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационна жалба. Претендира сторените разноски за адвокатска защита пред касационната инстанция.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.

Софийски градски съд е приел, че предмет на спора е осъдителен иск с правно основание на основание чл.271, ал.2, във вр. с чл.245, ал.1 Кодекса за търговски корабоплаване /КТК/, предявен от „Булком“, дружество регистрирано в Р Кипър против ЗАД “Алианц България“. Исковата претенция е уважена, като на ищеца е присъдено застрахователно обезщетение по застрахователна полица №0600/016/390/000/0010, издадена на 10.09.2016г., във връзка с настъпило застрахователно събитие на 30.10.2016г. -авария на главния двигател на застрахования моторен кораб „Тиона“, в размер на 117 878.93 британски паунда, представляващи разходи за поправка на главния двигател на м.к.„Тиона“ /след приспадане на дължимото самоучастие/ и сумата от 29 156 евро, от които разходи за влачене на м.к.“Тиона“ от пристанище Тенес, Алжир до пристанище Картагена, Испания- 26 000 евро, за ултразвуково почистване на цилиндрова глава и заваряване и работа в основата на стартовия въздушен клапан на главния двигател- 2722 евро и 434 евро за резервни части, необходими за ремонта на главния двигател, ведно със 3 законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /08.07.2021г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният състав е приел, че то е валидно и допустимо. Намерил е за неоснователно възражението за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по недопустим иск - при отсъствието на активна процесуална легитимация на ищеца. Съдът е счел изложените от ответника доводи, че ищецът нямал качеството на застраховано лице - собственик на застрахованото имущество, а бил трето за спора лице, нито имал застрахователен интерес по застрахователната полица, за относими към основателността на иска.

Подчертал е, че ищецът излага твърдения, че е носител на материалното право, засегнато от процесния спор, поради което е надлежно процесуално легитимиран да упражни правото си на иск.

Решаващият съдебен състав е приел за установено по делото наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за морска застраховка, сключен със застрахователна полица №0600/016/390/000/0010, издадена на 10.09.2016г. от ЗАД „Алианц България“, със странизастраховател ЗАД“Алианц България“АД и застраховащ/застрахован две дружества - собственика „Дрийм ленд маритайм компани“ООД, Маршалови острови и оператора и представител на собственика - „Булком“ООД, като са приложими ОУ на застрахователя за застраховане на плавателни съдове и институтски тайм клаузи - корпус. Съгласно чл.1 от тези общи условия се застрахова плавателния съд срещу рисковете „корпус“ /какъвто е процесният застрахователен договор/ и „отговорност за сблъскване“ и уважителните материални интереси на собствениците на кораба и/или мениджърите и/или наемателите и/или всички трети лица, представляващи интересите на застраховащия. Апелативният състав е приел, че между „Дрийм ленд маритайм компани“, в качеството на собственик и „Булком“ ООД, в качеството на мениджър е сключено валидно стандартно споразумение за менажиране на кораб от 31.10.2014г., като с анекс от 27.11.2014г. страните са приели, че споразумението се отнася за процесния кораб. Съдът е намерил за установено по категоричен начин и реализирането на 30.10.2016г. на застрахователно събитие- авария/повреда на 5-ти цилиндър на главния двигател на кораба, настъпила при маневриране пред пристанището на гр.Тенес, Алжир за влизане за разтоварване, за която застрахователят е бил уведомен от „Булком“ ООД съгласно условията на процесния договор за застраховка и приложимите към него общи условия и институтски тайм клаузи - корпус и е била образувана преписка по щета. След анализ на доказателствата решаващият състав е стигнал до извод, че за въвеждането на кораба в годно експлоатационно /мореходно/ състояние е било необходимо да бъде ремонтиран чрез смяна на съответните повредени елементи от двигателя му , което е наложило и придвижването на кораба до Картагена, Испания /найблизко място, където е можело технически да се извърши ремонта/.

4

Ремонтните работи са включвали: 1/ възстановяване на повредените зони от блок-картера и корпуса на разпределителния вал с подмяна на съответните уплътняващи гарнитури; 2/ възстановяване на мотовилкова шийка на движение с всички необходими за целта операции по измерване и контрол на размери и повърхнини, полиране на шийката и балансиране на колянов вал; 3/ подмяна на мотовилка; 4/ подмяна лагери на долна глава на мотовилката на пети цилиндър; 5/ подмяна комплект бутало и бутални пръстени; 6/ подмяна цилиндрова глава на пети цилиндър с комплект гарнитури; 7/проверка на системата за принудително пълнене и ремонт при необходимост, като са издадени 8 фактури за суми в размер на общо 183 000 британски лири, 4 831,56 евро и 10 476,98 щатски долара, платени от ищеца „Булком“ ООД.

С оглед изложеното и след анализ на кореспонденцията между страните, включително ел.писмо от 17.05.2018г., с което „Булком“ ООД е отправил пред ЗАД “Алианц България“ застрахователната си претенция /“фискален иск“/, като в прикачен файл са посочени всички претендирани разходи във връзка с процесното застрахователно събитие на обща стойност от 1 166 521.17 щатски долара и отговор от 11.04.2019г., с който ЗАД“Алианц България“ е одобрил част от претенциите и е благодарил за предоставените доказателства, които помогнали на застрахователя да потвърди непосредствената причина за инцидента и да продължи с финализирането на иска, както и последващо писмо от 16.07.2019г., с което застрахователят, като е благодарил за писмото с дата 05.07.2019г. от „Булком“ООД, е отказал понататъшно обсъждане на претенцията за покриване на разноските за ремонт на процесния кораб поради изтичане на погасителна давност, въззивният състав е стигнал до извод, че исковите претенции за одобрените от застрахователя с писмото от 11.04.2019г. суми - застрахователно обезщетение в размер на 183 000 британски лири, 29 146 евро и 10 477 щатски долара, са основателни.