Решение № 834 от 07.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 834 гр. София, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Спасова при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №

20221100900393 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищците твърдят, че между „У.К.Б.“ АД, „Б.“ ЕООД и АЛ. Г. Г. на 10.06.2011 г. е сключен договор за банков револвиращ кредит № 13. Посочват, че с Анекс № 1 от 07.06.2012 г. към договора крайният срок за издължаване /погасяване/ на главницата в размер на 50 000 лева е променен на 07.06.2013 г. С Анекс № 2 от 27.08.2012 г. към договор за банков револвиращ кредит № 13/10.06.2011 г. страните са се съгласили, че неиздължената и просрочена главница към датата на анекса е 49 973,33 лева, а начислената, просрочена и изискуема лихва е 682,70 лева. Страните са уговорили погасяването на главницата в размер на 49 973,33 лева да бъде на 11 равни месечни вноски, платими на всяко 20 число от съответния месец, всяка от които в размер на 4 100 лева, като първата е следвало да бъде направена на 30.08.2013 г., а последната на 20.06.2014 г. Твърдят, че кредитополучателят е изпълнявал задълженията си, според условията на Анекс № 2, до 22.01.2014 г., когато е направено последното плащане по кредита. На 28.01.2015 г. между „ЕОС М.“ ЕООД и АЛ.

Г. Г., в качеството на „солидарен длъжник“ и едноличен собственик на капитала на „Б.“ ЕООД по договора за кредит от 10.06.2011 г., сключен с „У.К.Б.“ АД е подписано споразумение за разсрочване на парично задължение. Твърдят, че „Б.“ ЕООД и АЛ. Г. Г. не са изпълнили условията на сключеното споразумение и не са платили нито една от определените със споразумението с „ЕОС М.“ ЕООД вноски. Считат, че не дължат на ответника сума в размер на 29 226,47 лева по споразумение изх. № 1600/28.01.2015 г.

Твърдят, че „Б.“ ЕООД не е обвързано от условията на споразумението, тъй като не е надлежно представено при неговото подписване, както и че вземането е погасено по давност, тъй като са изтекли повече от 5 години от датата, на която е следвало да се плати сумата. Предвид изложеното искат да се постанови решение, с което да се признае за 1 установено, че ищците не дължат на „ЕОС М.“ ЕООД сума в размер на 29 226,47 лева, съставляваща задължение по споразумение за разсрочване на парично задължение изх. № 1600/28.01.2015 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът признава изцяло исковата претенция, че ищците не дължат процесните суми, тъй като са погасени по давност. Прави искане да не се присъждат разноски в тежест на ответника, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно е, че на 28.01.2015 г. между „ЕОС М.“ ЕООД и АЛ. Г. Г., в качеството на солидарен длъжник и едноличен собственик на капитала на „Б.“ ЕООД по договор за кредит от 10.06.2011 г., сключен с „У.К.Б.“ АД, е подписано споразумение изх. № 1600 за разсрочване на процесното парично задължение в размер на 29 226,47 лева. Съгласно чл. 3, ал. 1 и 2 от сключеното споразумение, погасяването на вземането е следвало да започне с първа вноска до 10.02.2015 г., последвана от единадесет равни месечни вноски, направени до 25-то число на всеки от м. 03.2015 г. до м. 01.2016 г. вкл., а остатъкът е следвало да бъде платен до 25.02.2016 г. Не се спори, че „Б.“ ЕООД и АЛ. Г. Г. не са заплатили нито една от вноските по споразумението от 28.01.2015 г. От 10.02.2015 г., когато е настъпило условието за автоматично прекратяване на споразумението, съгласно чл. 4, както и от 25.02.2016 г., когато е следвало да бъде платена последната вноска по споразумението до момента на предявяване на исковата молба са изтекли повече от пет години. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. Ето защо следва да се приеме, че вземанията на „ЕОС М.“ ООД към ищците са погасени по давност.

Предвид изложеното и изрично направеното признание от ответника на исковете, съдът намира за доказано, че АЛ. Г. Г. и „Б.“ ЕООД не дължат на „ЕОС М.“ ЕООД суми в размер на 29 226,47 лева, произтичащи от договор за револвиращ банков кредит от 10.06.2011 г. с „У.К.Б.“ АД, както и анекс № 1 от 07.06.2011 г., анекс № 2 от 27.08.2012 г. и споразумение от 28.01.2015 г., сключено с „ЕОС М.“ ЕООД, като погасени по давност, с оглед на което исковете следва да се уважат изцяло.

По отношение на разноските: Съдът намира за основателно искането на ответника да не се присъждат в негова тежест направените от ищеца разноски. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Ответникът изрично е направил с отговора на исковата молба признание на исковете. Същевременно не се установи по делото да е дал повод за завеждане на делото. Такъв извод не може да се направи от представените по делото справки за кредитна задлъжнялост на „Б.“ ЕООД и А.Г., издадени от Централен кредитен регистър при БНБ, тъй като със същите единствено се констатира наличието на задължения от ищците. Предвид изложеното съдът счита, че разноски не се дължат на ищеца, тъй като е признал исковете и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл има и практика на ВКС, застъпена в определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. на ВКС, ІV Г.О., определение № 318 от 25.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2828/2018 г. на ВКС, ІІІ Г.О. и др., в които актове се приема, че „ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца като направи признанието. При такова поведение той не дължи разноски“.

Така мотивиран Софийски градски съд

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО п о предявените от „Б.“ ЕООД , с ЕИК: ****, с адрес: гр. Силистра, ул. „**** и АЛ. Г. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.

Изток, ул. „****, срещу „ЕОС М.“ ЕООД , с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, ж.к. Малинова долина, ул. „****, че „Б.“ ЕООД и АЛ. Г. Г. не дължат на „ЕОС М.“ ЕООД сума в размер на 29 226,47 лева /двадесет и девет хиляди двеста двадесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща дължима сума по споразумение за разсрочено плащане на парично задължение от 28.01.2015 г., като погасени по давност.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3