Решение № 367 от 04.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Пловдив, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20255001000508 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №268/13.06.2025г., постановено по т.д. №565/2024г. по описа на окръжен съд Пловдив Р. Т. Д., гражданин на Н., роден на ********г. в Д., Н., с ЛН съгласно разрешение за пребиваване **********, с адрес гр. П., ж.к.

"М. г." бл. **, ет. *, ап. * е осъден да заплати на „ЕСВ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 203767108, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, п.к. 4000, район Централен, ул. „Патриарх Евтимий“ № 15, ет. 1, ап. оф. 7, представлявано от управителя Е. Р., следните суми, дължими въз основа на договор за заем, сключен на 22.05.2023г.: сумата 50 000лв., дължима главница по договора за заем, с падеж на задължението 31.12.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба - 20.09.2024г. до окончателното плащане; сумата 900лв. договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от реалното предоставяне на заемната сума до 31.12.2023г. и сумата 5 019,19лв. обезщетение за забавено плащане на 1 главницата в размер на законната лихва за периода от 01.01.2024г. до 19.09.2024г.; сумата 9 277,52лв. - разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена в срок въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – Р. Т. Д.. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, като въззивната жалба съдържа подробно доводи и съображения, свеждащи се до несъгласие с изводите на окръжния съд относно действието/липата на правно действие на анекс 13.09.2024г. и тълкуването и приложението на разпоредбата на чл.140 от ТЗ. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.

С постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна – „ЕСВ БЪЛГАРИЯ“ ООД, се оспорва подадената въззивна жалба.

С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.240 и чл.86 от ЗЗД.

Производството пред Окръжен съд Пловдив е образувано по предявена искова молба от „ЕСВ БЪЛГАРИЯ“ ООД против Р. Т. Д.. Ищецът твърди, че на 22.05.2023г. е сключил договор за заем с ответника Р. Т. Д., по силата на който е приело да му предостави в заем сумата 50 000лв., а заемателят се задължил да върне заема в срок до 31.12.2023г. Постигнато било съгласие за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 3% годишно върху заетата сума, равняваща се на 900лв. за срока на договора. Сумата, предмет на заема, била 2 преведена по банков път по сметка на Р. Т. Д. чрез два превода - на 24.05.2023г.

- сумата 25 000лв., а на 29.05.2023г. останалата сума 25 000лв. Заемът не бил върнат в уговорения срок и ответникът изпаднал в забава, поради което дължал обезщетение за забавено плащане, което за периода от 01.01.2024г.

/датата, следваща датата на падежа/ до 19.09.2024г. /датата, предхождаща датата на подаване на исковата молба/ е в размер на 5 019,19лв. Искането, с което е сезиран съдът, е ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата 50 000лв., дължима главница по договор за заем, сключен между страните на 22.05.2023г., с падеж на задължението 31.12.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба - 20.09.2024г. до окончателното плащане; сумата 900лв. договорна възнаградителна лихва и сумата 5 019,19лв. обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 01.01.2024г. до деня, предхождащ датата на подаването на исковата молба 19.09.2024г. Фактическите твърдения и заявените претенции се поддържат и с допълнителната искова молба.

В постъпилия в срока по чл.367 ал.1 от ГПК отговор на исковата молба и по реда на чл.373 от ГПК отговор на допълнителна искова молба ответникът Р. Т. Д. е оспорил изцяло предявените искове. Не е оспорен фактът на сключен между страните валиден договор за заем, както и фактът, че заемната сума му е преведена. Противопоставя възражение, че падежът на задължението за връщането му не е настъпил, тъй като по силата на Анекс от 13.09.2024г. между страните е постигнато съгласие, че заемът следва да бъде върнат на 31.12.2030г. и тъй като вземането е неизискуемо, то и предявените искове за връщане на главницата и за присъждане на обезщетение за забава са неоснователни. Оспорва се и вземането за възнаградителна лихва в размер на 900лв., тъй като договорената възнаградителна лихва от 3% годишно се дължала едновременно с връщането на главницата, т.е. падежът и на това задължение не е настъпил. /Възраженията срещу основателността на претенциите се поддържат под формата на оплаквания срещу обжалваното решение във въззивната жалба./ Във връзка с иска за възнаградителна лихва се акцентира и върху това, че главницата е предоставена на два транша - на 24.05.2023г. и на 29.05.2023г., поради което лихвата следва да бъде изчислявана за период след на реалното предоставяне на главницата.

С допълнителната искова молба ищецът оспорва анекса с аргумента, че 3 ответникът Р. Т. Д., който е и съдружник в „ЕСВ България“ ООД, е подписал анекса като представляващ ищцовото дружеството, без да разполага с надлежна представителна власт да извършва правни действия от името на „ЕСВ България“ ООД. Твърди се, че считано от 07.07.2023г. ответникът не притежава качеството на управител на „ЕСВ България“ ООД по силата на решение на ОСС от същата дата. В допълнителната искова молба се съдържа изявление, че дружеството не потвърждава действията на Р. Т. Д., извършени без представителна власт по представения Анекс, с твърдяна дата на сключване - 13.09.2024г. Оспорена е достоверността на датата на представения от ответника документ, озаглавен „Анекс към договор за заем от 22.05.2023г.“, с твърдяна дата на сключване – 13.09.2024г., с доводи, че документът е антидатиран и съставен за нуждите на процеса. В тази насока се твърди, че документът не е представян, нито в счетоводството на дружеството, нито на управителя Е. Р.; документът е съставен повече от една година след освобождаването на ответника като управител на дружеството; в случай на наличие на воля у страните за продължаване срока на договора за заем, то такава е следвало да бъде обективирана в документ, съставен преди изтичане на посочения в договора за заем срок – 31.12.2023г., а не 9 месеца по-късно.

След преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата и отговора, настоящата инстанция намира решението за правилно.

Крайните изводи на окръжния съд следва да бъдат споделени изцяло.

Това се налага от анализа на установената пред него фактическа обстановка, с нищо ново непроменена и пред настоящата инстанция по същество, при което и съобразявайки разпоредбата на чл.272 от ГПК, въззивната инстанция изцяло възприема фактическата обстановка, възпроизведена в мотивите на първоинстанционното решение и изведените от окръжния съд правни изводи.

Безспорно, както в първоинстанционното производство, така и в настоящето е наличието на валидно сключен договор за заем между страните на 22.05.2023г. По силата на този договор дружеството – ищец „ЕСВ БЪЛГАРИЯ“ ООД, представлявано от Е. Р. /към посочената дата дружеството е представлявано от Е. Р. и Р. Т. Д. – заедно и поотделно, като и двамата са съдружници, както към 22.05.2023г., така и към настоящия момент – по данни 4 от вписванията по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ/, в качеството на заемодател, „предава в заем и в собственост на заемателя“ - Р. Т. Д. сумата от 50 000лв. /чл.1 от договора/. Съгласно уговорения в чл.2 от договора падеж, заемателят се е задължил да върне наведнъж сумата до 31.12.2023г. Няма спор, че сумата е преведена по сметка на заемателя с два превода /на 24.05.2023г. - сумата 25 000лв. и на 29.05.2023г. – сумата 25 000лв., за което са представени преводни нареждания от посочените дати/. Няма спор, че в уговорения в чл.2 от договора срок заемната сума не е върната от заемателя на заемодателя.

За уважаването на иск по чл.240 от ЗЗД ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на договор между страните със съдържание, съобразно твърденията му в исковата молба. Договорът за заем е реален, неформален договор и за достоверността му не е необходима писмена форма. Основна характеристика за този вид облигационно правоотношение е предаване в собственост на пари или други заместими вещи от страна на едното лице – заемодател, на другото – заемател - и поемане на задължение от страна на последното да върне сума или вещ от същия вид.

Предаването им е елемент от фактическия състав на договора за заем и необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него вземане за връщане на заетата сума или вещ. С оглед на горепосоченото заемното правоотношение е установено, ведно с произтичащото от него вземане за връщане на заетата сума или вещ.

На така установеното правоотношение и породено вземане ответникът противопоставя правоизключващо възражение, изразяващо се в отричане изискуемостта на претендираното право. Това възражение се основава на представен с отговора на исковата молба анекс към договора за заем с дата 13.09.2024г. и с нотариално удостоверяване верността на документа от 24.09.2024г. В чл.1 от този анекс е обективирана воля на страните за продължаване на срока на договора за заем – за връщане на заетата сума до 31.12.2030г., както и на уговорената в чл.11 от договора за заем възнаградителна лихва. Този анекс от името на дружеството – заемодател „ЕСВ БЪЛГАРИЯ“ ООД, е подписан от представляващ/управител Р. Т. Д..

За да отрече действието на този анекс, окръжният съд коректно е описал заявените за вписване обстоятелство и вписаните такива по партидата на 5 дружеството, а именно: От 2020г. /вписване от 03.03.2020г./ съдружници в дружеството и представляващи същото – заедно и поотделно, са Е. Р. и Р. Т.

Д.. На проведено на 07.07.2023г. ОСС е взето решение Р. Т. Д. да бъде освободен като управител и да се предприемат действия по вписване на промяната в ТР. В изпълнение на така взетото решение на върховния орган пред ТР е подадено заявление обр. А4 за вписване на заличаването на Б. като управител. С акт на съда – опр. №800/11.07.2023г., постановено по ч.т.д.

№408/2023г. по описа на ОС Пловдив, регистърното производство е спряно /вписване №**************/ до приключването на производството по иска, предявен от Р. Т. Д., с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решението на ОСС от 07.07.2023г. С влязло в сила на 21.03.2025г. решение №13/10.01.2024г по образуваното по иска по чл.74 от ТЗ т.д. №407/2023г. по описа на ОС – Пловдив, предявените от Р. Т. Д. против „ЕСВ България“ ООД искове по чл.74 от ТЗ за отмяна на всички решенията, взети на Общо събрание на съдружниците от 07.07.2023г. на „ЕСВ България“ ООД са отхвърлени. След влизане в сила на съдебното решение спряното регистърно производство е възобновено и на 31.03.2025г. е вписано заличаването на Р. Т. Д. като управител на дружеството въз основа на признатото за законосъобразно решение на ОСС от 07.07.2023г.