Решение № 528 от 16.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 528 гр. Пловдив, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20255330200266 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-ЗОБВВПИ20/17.04.2023г., издадено от Началник 01 РУ към ОДМВР – Пловдив, с което на „Фоерверкс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:

*****, представлявано от управителя К. С. А., ЕГН: **********, на основание чл.171, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е наложено административно наказание – глоба в размер на 5000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл.9, ал.1, т.6 от ЗОБВВПИ, вр. §67, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗОБВВПИ.

Жалбоподателят с жалбата и в молба-становище не оспорва по същество вмененото му нарушение, като излага съображения за маловажност на случая и пледира за отмяна на наказателното постановление (НП). Претендират се разноски. В съдебно заседание, редовно уведомен, не изпраща представител.

Не се явява и пълномощника му – адв.В..

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна размер на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На дружеството жалбоподател „Фоерверкс“ ЕООД било издадено Разрешение за търговия с оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия № 20190468495/02.09.2019 г. от Главна дирекция „Национална полиция“.

Дружеството стопанисвало магазин за търговия с неогнестрелно оръжие и пиротехнически изделия, находящ се на адрес: гр.Пловдив, ул.“Димитър Талев“ № 81.

На 15.03.2024г. около 14:30 часа на място в горепосочения търговския обект била извършена полицейска проверка от комисия в състав: Д.П.С., ***** група КОСТП и ***** към КОС – Х.Г.С. и Г.Т.М.. В търговския обект по време на проверката присъствала Ж.И.Й.. Извършена била проверка на книга-регистър за приход, разход и наличност на неогнестрелни оръжия, в резултат на която комисията установила, че на 01.01.2023г. било продадено газ-сигнално оръжие, марка „Ekol Major“, калибър 9мм, с фабр.№ ******************* на лицето Н.Б.К., ЕГН: **********. За продаденото оръжие на проверяващите не бил представен сертификат за съответствие, издаден от производителя, заедно със сертификат за съответствие, издаден от Института по отбрана „Цветан Лазаров“ на Министерство на отбраната или документ, издаден от съответния компетентен орган на държава членка.

Резултатите от проверката били обективирани в съставен Констативен протокол рег.№ 432р-5483/15.03.2023г.

Впоследствие за извършената продажба на въпросното газ-сигнално оръжие от дружеството била представена фактура № 0000003348/01.01.2023г., издадена от жалбоподателя

На 17.03.2023г. в присъствието на управителя на „Фоерверкс“ ЕООД, св.Д. Н. Д., ***** КОС в 01 РУ при ОДМВР – Пловдив съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 20/17.03.2023г. за извършено нарушение на чл.9, ал.1, т.6 от ЗОБВВПИ вр. §67, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗОБВВПИ, тъй като дружеството на процесните дата и място извършило продажба на горепосоченото сигнално оръжие, което не отговаряло на техническите спецификации по чл.4, ал.8 от ЗОБВВПИ – нямало сертификат за съответствие, издаден от производителя, заедно със сертификат за съответствие, издаден от Института по отбрана „Цветан Лазаров“ на Министерство на отбраната или документ, издаден от съответния компетентен орган на държава членка. След като се запознал със съдържанието на акта, 2 управителят на дружеството жалбоподателя посочил, че има възражения.

Срещу така съставения акт било депозирано писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Впоследствие било издадено обжалваното НП, в което наказващият орган възприел изложената в АУАН фактическа обстановка и приел за осъществен от жалбоподателя състав на нарушение на чл.9, ал.1, т.6 от ЗОБВВПИ вр. §67, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗОБВВПИ, за което на основание чл.171, ал.1 от ЗОБВВПИ наложил наказание глоба в размер на 5000 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.Д. Н. Д. – актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, вкл. АУАН, Констативен протокол рег.№ 432р-5483/15.03.2023г., становище рег.№ 432р-7348/04.04.2023г., Заповед № 8121з-595/26.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, заверено копие на Книга за контрол и проверка от органите на МВР на „Фоерверкс“ ЕООД, започната на 18.02.2021г., писмо с рег.№ 4320003443/10.03.2025г., ведно с копия на Заявление от 04.01.2023г. и фактура № 0000003348/01.01.2023г.

В показанията си актосъставителят Д., потвърждава авторството на съставения акт и констатациите в него. Свидетелят уточнява, че не е присъствал при извършване на проверката, като е съставил АУАН по документи, изготвени от участвалия в проверката колега, вписан в акта като свидетел – Г.М. Сочи, че при проверката, извършена в магазина на жалбоподателя била установена продажба на газ-сигнално оръжие, без издадено за него сертификат, за което бил изготвен констативен протокол.

Продажбата, извършена на 01.01.2023г., била отразена в книга приход, разход и наличност в магазина. Изискването за сертификат било въведено през януари 2023г. и това обстоятелство станало известно на свидетеля след Нова година. Процесният обект бил проверяван след 01.01.2023г., но свидетелят не може да каже дали били установявани други нарушения.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя като обективни и кореспондиращи с приетите и приложени по делото писмени доказателства.

По отношение на тези факти, изложени от свидетеля, липсват каквито и да е съществени противоречия в доказателствата, поради което и съдът прие гореописаните обстоятелства за осъществили се в обективната действителност.

С оглед на така приетата въз основа на доказателствата по делото и изложена фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Съдът, след запознаване с приложените по дело доказателства, намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия, като материалната компетентност на актосъставителя произтича 3 от предвиденото в разпоредбата на чл.215, ал.1 от ЗОБВВПИ, а тази на наказващия орган произтича от предвиденото в чл.215, ал.2 от ЗОБВВПИ и се установява от приложената по административната преписка Заповед № 8121з595/26.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи.

Фактическата обстановка, изложена в АУАН, кореспондира на тази, посочена в НП, като са описани всички съставомерни признаци на установеното административно нарушение по ЗОБВВПИ. Вмененото на нарушителя неправомерно поведение е в достатъчна степен индивидуализирано по начин, позволяващ му да разбере в какво се е изразило то, какъв е характерът на обвинението и срещу какво конкретно той следва да организира своята защита. Няма неяснота относно дължимото поведение на дружеството жалбоподател, а именно съобразяване със забраната за търговията, транспортирането от и до територията на държава членка, придобиването и вносът на предупредителни и сигнални оръжия, които не отговарят на техническите спецификации по чл. 4, ал. 8 от ЗОБВВПИ.

По същество на спора съдът намира за безспорно установено и доказано неизпълнение от страна на дружеството жалбоподател на въведената в чл.9, ал.1, т.6 от ЗОБВВПИ забрана за търговията, транспортирането от и до територията на държава членка, придобиването и вносът на предупредителни и сигнални оръжия, които не отговарят на техническите спецификации по чл.

4, ал. 8, тъй като от дружеството жалбоподател била извършена продажба на процесния един брой газ-сигнално оръжие, без същото да отговаря на техническите спецификации по чл.4, ал.8 от ЗОБВВПИ. Съгласно чл.4, ал.8 от ЗОБВВПИ, съответствието с техническите спецификации, определени в приложение № 5, гарантира, че предупредителните и сигналните оръжия не могат да бъдат преработени така, че да произвеждат изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, и се удостоверява със сертификат от производителя, заедно със сертификат за съответствие, издаден от Института по отбрана „Професор Цветан Лазаров“ на Министерството на отбраната, наричан по-нататък „Института по отбрана“, или заедно с документ, издаден от съответния компетентен орган на държава членка.

Изискуемите сертификати не са били представени от дружеството жалбоподател нито по време на проверката или в по-късен момент от административното производство, нито в хода на настоящото съдебно производство. Доколкото продажбата е била извършена на 01.01.2023г. санкционираното дружество не е съобразило предвиденото от законодателя в разпоредбата на §67, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗОБВВПИ (ДВ, бр.100 от 24.11.2020г., влязъл в сила на 27.11.2020г.), съгласно която търговците, които до влизането в сила на този закон притежават предупредителни и сигнални оръжия, които не отговарят на техническите спецификации по чл. 4, ал. 8, може да осъществяват търговска дейност с тях до 31 декември 2022 г. В този смисъл е налице извършено от обективна страна изпълнителното деяние, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

4

Следва да се отбележи, че по същество това нарушение не се оспорва от жалбоподателя.

Съдът не споделя изразеното мнение в депозираната от пълномощника на жалбоподателя молба-становище за маловажност на случая.

Обстоятелствата по така извършеното деяние разкриват типичната, а не пониска степен на обществена опасност на нарушение от този вид, поради което приложение не може да намери разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Необходимо е да се отбележи, че за да се счете случаят за маловажен, следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения. В конкретния случай липсват данни за многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия вид, както и данни нарушителят да е коригирал своето поведение и впоследствие да е предприел действия по съобразяване със законовоустановената в чл.9, ал.1, т.6 от ЗОБВВПИ забрана. Ирелавантно в случая е кога актосъставителя е узнал за извършеното изменение в Закона, имащо отношение към търговската дейност, осъществявана с предупредителни и сигнални оръжия, каквито възражения са наведени от пълномощника на жалбоподателя. Подобно обстоятелство нито намалява, нито изключва тежестта на обществена опасност на деянието и дееца. Без отношение към случая в насока отпадане на административнонаказателната отговорност на санкционираното дружество е и обстоятелството, че спрямо същия след законовата промяна са били извършвани други проверки, които според твърденията на пълномощника на жалбоподателя не били констатирали нарушения. Що се касае до довода в насока маловажност на случая, свързан с подаденото от купувача на процесното сигнало оръжие заявление до ОДМВР-Пловдив и липсата на приложен сертификат, съдът намира, че даже и да има такова задължение собственикът на оръжието, то неизпълнението му касае друго задължение на друг субект и също няма отношение по случая. Още повече, оръжието е закупено от дружеството жалбоподател, който след като не е разполагал с изискуемия по Закон сертификат при осъществявана търговска дейност, се предполага, че не е предоставил такъв на купувача при осъществената продажба.