Определение № 291 от 20.01.2026, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 291 гр. Плевен, 20.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20254430107552 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на подадена молба от П. Х. Д. от гр.Плевен, с посочено правно основание чл.77 от ЗС.

Съдът, на основание чл.129, ал.2 от ГПК констатира, че молбата не отговаря на изискванията за редовност съгласно чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, тъй като не са въведени достатъчно фактически твърдения, от които да стане ясно какво е основанието на иска и петитума на ищеца, както и какъв е правния му интерес от производството.

Ищецът излага петитум за „признаване собствеността върху запазен дял от наследството на наследодателя попаднало в съвместна съсобственост с неговия разполагаем дял от наследодаването му по чл.28, ал.2 от ЗН…“.

Съдът счита, че въпреки положените усилия от страна на молителя, за съда остава неясно на какви обстоятелства обосновава искането си молителя, и съответно какво е искането на същия, което е абсолютно необходимо с оглед даване на правна квалификация на предявения иск и съответно – разпределяне на доказателствената тежест в процеса. Липсва смислено изложение на конкретни фактически твърдения, респективно – ясно и точно формулирано искане, съответно на изложените твърдения. Фактическото изложение на обстоятелствата, направено от молителя, е неясно, като от него не може да се изведе нито съдържанието на спорното право, нито вида на търсената защита – това прави невъзможно извеждане на границите на решаващата дейност на съда. В молбата ищецът многостранно, но произволно борави с правни термини, със законови разпоредби от ЗН, ЗС, включително в отменени 1 редакции, без обаче същите да са логически свързани помежду си.

С разпореждане от 29,12,2025 г., получено от ищеца на 09,01,2026 г., молбата е оставена без движение за отстраняване на констатирани нередовности – да конкретизира дали подава молба по реда на охранително производство, респективно по реда на общия исков процес; да изложи фактическите обстоятелства, на които основава искането си към съда по начин, годен да се определи петитума на молбата.

В дадения едноседмичен срок – на 12,01,2026 г., ищецът е депозирал Уточняваща молба, доста обширна, в която цитира части от разпореждането, с което ИМ е оставена без движение, и им дава „отговор“ – отново използвайки разпоредби на закони и юридически термини, които обаче са логически несвързани и не позволяват на съда да изведе каква е волята на подателя на молбата.

Видно както от първоначалната искова молба, така и от подадената уточняваща молба, е, че ищецът не е изложил конкретни обстоятелства, водещи до извода, че е налице правен спор, обосноваващ интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск. Доколкото правният интерес от търсената съдебна защита представлява абсолютна процесуална предпоставка, неговата липса обуславя недопустимост на исковата молба и съставлява пречка за нейното разглеждане по същество. Следва да се отбележи, че ищецът по никакъв начин не е очертал рамките на правния спор, като в различните молби е посочил разнообразни правни норми, без същите да са относими към наведените твърдения – които от своя страна са неясни. Цитирани са множество законови разпоредби и множество фактически обстоятелства, без яснота за връзка помежду им. Съдът счита, че въпреки положените усилия от страна на молителя, за съда остава неясно на какви обстоятелства обосновава искането си молителя, и съответно какво е искането на същия, което е абсолютно необходимо с оглед даване на правна квалификация на предявения иск и съответно – разпределяне на доказателствената тежест в процеса.

Твърденията и исканията на молителя са хаотични, без връзка помежду си и съставляват думи, подреден в изречения, които няман никакъв смисъл.

Въпреки че на ищеца е указана възможността да ползва правна помощ, същият не поискал такава.

Всъщност както в първоначалната, така и в уточняващата молба, липсва 2 смислено изложение на конкретни фактически твърдения, респективно – ясно и точно формулирано искане, съответно на изложените твърдения.

Фактическото изложение на обстоятелствата, направено от молителя, е неясно, като от него не може да се изведе нито съдържанието на спорното право, нито вида на търсената защита – това прави невъзможно извеждане на границите на решаващата дейност на съда. Съдът счита, че от наведените доводи в молбата от една страна не става ясно по какъв начин П. Д. обосновава правния си интерес от сезиране на съда по този ред, а от друга страна не става ясно и какъв е конкретният правен спор.

Ето защо, съдът счита, че доколкото молителят не е отстранил констатираните нередовности, и даденият за това срок е изтекъл, следва молбата да бъде върната на ищеца, а производството по делото да бъде прекратено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл.129, ал.3 от ГПК молбата, подадена от П. Х. Д. с вх.

№39969/15,12,2025 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№7552/2025 г. на ПлРС.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Плевенски окръжен съд чрез ПлРС.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 291 гр. Плевен, 20.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20254430107552 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на подадена молба от П. Х. Д. от гр.Плевен, с посочено правно основание чл.77 от ЗС.

Съдът, на основание чл.129, ал.2 от ГПК констатира, че молбата не отговаря на изискванията за редовност съгласно чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, тъй като не са въведени достатъчно фактически твърдения, от които да стане ясно какво е основанието на иска и петитума на ищеца, както и какъв е правния му интерес от производството.

Ищецът излага петитум за „признаване собствеността върху запазен дял от наследството на наследодателя попаднало в съвместна съсобственост с неговия разполагаем дял от наследодаването му по чл.28, ал.2 от ЗН…“.

Съдът счита, че въпреки положените усилия от страна на молителя, за съда остава неясно на какви обстоятелства обосновава искането си молителя, и съответно какво е искането на същия, което е абсолютно необходимо с оглед даване на правна квалификация на предявения иск и съответно – разпределяне на доказателствената тежест в процеса. Липсва смислено изложение на конкретни фактически твърдения, респективно – ясно и точно формулирано искане, съответно на изложените твърдения. Фактическото изложение на обстоятелствата, направено от молителя, е неясно, като от него не може да се изведе нито съдържанието на спорното право, нито вида на търсената защита – това прави невъзможно извеждане на границите на решаващата дейност на съда. В молбата ищецът многостранно, но произволно борави с правни термини, със законови разпоредби от ЗН, ЗС, включително в отменени 1 редакции, без обаче същите да са логически свързани помежду си.

С разпореждане от 29,12,2025 г., получено от ищеца на 09,01,2026 г., молбата е оставена без движение за отстраняване на констатирани нередовности – да конкретизира дали подава молба по реда на охранително производство, респективно по реда на общия исков процес; да изложи фактическите обстоятелства, на които основава искането си към съда по начин, годен да се определи петитума на молбата.

В дадения едноседмичен срок – на 12,01,2026 г., ищецът е депозирал Уточняваща молба, доста обширна, в която цитира части от разпореждането, с което ИМ е оставена без движение, и им дава „отговор“ – отново използвайки разпоредби на закони и юридически термини, които обаче са логически несвързани и не позволяват на съда да изведе каква е волята на подателя на молбата.

Видно както от първоначалната искова молба, така и от подадената уточняваща молба, е, че ищецът не е изложил конкретни обстоятелства, водещи до извода, че е налице правен спор, обосноваващ интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск. Доколкото правният интерес от търсената съдебна защита представлява абсолютна процесуална предпоставка, неговата липса обуславя недопустимост на исковата молба и съставлява пречка за нейното разглеждане по същество. Следва да се отбележи, че ищецът по никакъв начин не е очертал рамките на правния спор, като в различните молби е посочил разнообразни правни норми, без същите да са относими към наведените твърдения – които от своя страна са неясни. Цитирани са множество законови разпоредби и множество фактически обстоятелства, без яснота за връзка помежду им. Съдът счита, че въпреки положените усилия от страна на молителя, за съда остава неясно на какви обстоятелства обосновава искането си молителя, и съответно какво е искането на същия, което е абсолютно необходимо с оглед даване на правна квалификация на предявения иск и съответно – разпределяне на доказателствената тежест в процеса.

Твърденията и исканията на молителя са хаотични, без връзка помежду си и съставляват думи, подреден в изречения, които няман никакъв смисъл.

Въпреки че на ищеца е указана възможността да ползва правна помощ, същият не поискал такава.

Всъщност както в първоначалната, така и в уточняващата молба, липсва 2 смислено изложение на конкретни фактически твърдения, респективно – ясно и точно формулирано искане, съответно на изложените твърдения.

Фактическото изложение на обстоятелствата, направено от молителя, е неясно, като от него не може да се изведе нито съдържанието на спорното право, нито вида на търсената защита – това прави невъзможно извеждане на границите на решаващата дейност на съда. Съдът счита, че от наведените доводи в молбата от една страна не става ясно по какъв начин П. Д. обосновава правния си интерес от сезиране на съда по този ред, а от друга страна не става ясно и какъв е конкретният правен спор.

Ето защо, съдът счита, че доколкото молителят не е отстранил констатираните нередовности, и даденият за това срок е изтекъл, следва молбата да бъде върната на ищеца, а производството по делото да бъде прекратено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл.129, ал.3 от ГПК молбата, подадена от П. Х. Д. с вх.

№39969/15,12,2025 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№7552/2025 г. на ПлРС.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Плевенски окръжен съд чрез ПлРС.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 3