Решение № 59 от 18.12.2013, Районен съд - Свищов

Р Е Ш Е Н И Е

№ 59 гр. СВИЩОВ, 18.12.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СВИЩОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО Й.

Секретар: Г.И.

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Ивайло

Й. гражданско дело № 688 по описа на съда за

2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.

Образувано е по иск за развод, с правна квалификация по чл. 49, ал. 1 СК предявен от Д.Т.Д. против П.Й.Д., заедно с който са предявени за съвместно разглеждане, при условията на обективно кумулативно съединяване небрачни искове по чл. 56 СК – относно ползването на семейното жилище и чл. 53 СК, вр. чл. 326 ГПК – за фамилното име след развода.

Ищцата основава искът си на следните юридически факти, настъпили в живота на съпрузите – трайна фактическа раздяла между страните от месец октомври 1999г., съществуващи съществени различия между страните по основни въпроси за брака и семейството, които са обусловили и фактическата им раздяла. Твърди се, че проявлението на тези факти са довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните. Родените от брака на страните деца са пълнолетни. Иска се да бъде прекратен брака между страните с развод като дълбоко и непоправимо разстроен. Семейното жилище, находящо се в ******** да бъде предоставено на ищцата, тъй като е напуснато от ответника и е имот собственост на родителите на ищцата. Иска се след прекратяването на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име Д., което е и нейно брачно име.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника по иска, с който същия ангажира събирането на писмени доказателствени средства, досежно доходите му.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа заявените с исковата молба претенции и по реда на устните състезания моли за уважаване на исковите претенции.

В съдебно заседание ответника признава, изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения на ищцата.

Свищовският районен съд като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Страните са сключили граждански брак на ***********, което обстоятелство се установява от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № ********, съставен в ********. Родените от брака на страните деца, към настоящият момент са навършили пълнолетие.

От ангажираните по делото гласни доказателства, посредством показанията на свидетеля Н.Т.Т. и признанието на ответника, съдът намира за доказани фактическите твърдения на ищцата, че страните са в трайна фактическа раздяла от месец октомври 1999г.

Семейното жилище, находящо се в ******** е напуснато от ответника и е имот собственост на родителите на ищцата Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

По иска по чл. 49, ал. 1 СК

Установената фактическа обстановка аргументира съда да приеме, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брачния съюз между страните. Трайната фактическа раздяла между страните е обусловила съществуването на брачния им съюз само формално – юридически, доколкото между брачните партньори са се установили такива взаимоотношения, които са несъвместими с прокламираните от СК принципи на взаимно разбирателство, общи усилия насочени към осигуряване благополучието на семейството и уважение между съпрузите. Касае се за едно трайно обективно състояние, което не може да бъде преодоляно и няма възможност, както и декларирано желание, това разстройство на брачния съюз да бъде саниран.

Запазването на семейството във вида, в който съществува, е правно и житейски неоправдано. Горните съображения обуславят необходимостта от прекратяване на брачния съюз между страните с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака им.

По отношение на ползването на семейното жилище, находящо се в ********, доколкото същото е напуснато от ответника и представлява имот собственост на ищцата, то съдът намира, че същото следва да бъде предоставено на ищцата.

По иска по чл. 53 СК, вр. чл. 326 ГПК – за фамилното име след развода.

След прекратяване на брака и на основание разпоредбата на чл. 53 СК, ищцата следва да носи фамилното си име Д., което е и нейно предбрачно име.

Съдът определя окончателната държавна такса по допускане на развода в размер на 40 лв., която в съответствие с изхода на делото следва да бъде заплатена от страните по равно.

Никоя от страните не претендира разноски, поради и което такива не следва да бъдат пресъждани.

Водим от горното, съдът

Р Е

Ш И :

ПРЕКРАТЯВА с развод гражданският брак между Д.Т.Д.,

ЕГН:********** и П.Й.Д., ЕГН:**********, сключен с акт за сключен граждански брак № ********, съставен в ********, като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в ******** на Д.Т.Д., ЕГН:**********.

ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата Д.Т.Д., ЕГН:********** да носи предбрачното си фамилно име – Д.

ОСЪЖДА Д.Т.Д., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Свищов сумата в общ размер на 20,00 лв. (двадесет лева и 00 ст.) – окончателна държавна такса по допускане на развода, както и сумата в размер на 5,00 лева (пет лева), в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА П.Й.Д., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Свищов сумата в общ размер на 20,00 лв.

(двадесет лева и 00 ст.) – окончателна държавна такса по допускане на развода, както и сумата в размер на 5,00 лева (пет лева), в случай на служебно издаване на изпълнителен лист

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок, считано от връчване на препис от него на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: