Решение № 1212 от 09.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1212 гр. Пловдив, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20225330202109 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалван е Електронен фиш серия К № 5328370, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на А.М.Д., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

По делото липсва разписка за връчване на електронния фиш, от която да се провери датата на връчване на електронния фиш, поради което не може да се направи преценка от кой момент е започнал да тече срокът за обжалването му. По делото е представена единствено справка от системата АИС-АНД, видно от която обжалваният електронен фиш е връчен на 10.03.2022г., която дата страните не оспорват. Жалбата е подадена по пощата на дата 23.03.2022г. Поради това и жалбата се явява подадена в преклузивния 1

14-дневен срок. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакувания ЕФ, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 21.01.2021г. в 15,06 часа на Републикански път I-8 км. 213+230, в посока запад-изток, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак B26, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч, лек автомобил с рег. № ****, се движел с установена наказуема скорост- 97 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 37 км/ч. ЕФ е издаден срещу А.М.Д..

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на осъществения видеоконтрол и измерената скорост на процесния автомобил в размер на 100 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3 км/ч., установената от АНО скорост се явява в размер на 97 км/ч.

От справката за собственост на автомобила е видно, че собственик е „Сожелиз-България“ ЕООД, а ползвател е „Омникар Рент“ ООД.

Първоначално е бил издаден ЕФ с № 4627449 от ОДМВР - Пловдив срещу В.С. като законен представител на „Омникар Рент“ ООД, но впоследствие била подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от В.С., в която като водач на автомобила е посочен жалбоподателят Д. и към която декларация било представено и копие на СУМПС, поради което и ЕФ № 4627449 бил анулиран и бил издаден обжалваният електронен фиш срещу жалбоподателя.

С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена 2 процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.

Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г) следва да са налице следните условия:

- използваното техническо средство да е от одобрен тип;

- техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;

- техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка;

- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип;

- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;

- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция.

В конкретния случай не е налице неспазване на пътен знак B26 от страна на жалбоподателя на посоченото място на нарушение, поради което и същият не е извършил вмененото му административно нарушение.

Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., при контрол 3 на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За доказването на това обстоятелство е необходимо административнонаказващият орган да представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на поставяне на АТСС и по-конкретно позиционирането му след посочения пътен знак за ограничение на скоростта и в позиция, при която съответното ограничение е приложимо за пътните превозни средства. Такова доказателство би могло да е посочването на разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри, удостоверено в протокола за използване на АТСС. Доказване на точното разположение на техническото средство може да се извърши и чрез представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или друго годно доказателствено средство, като съдът е длъжен да обсъди всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при преценката си дали действително твърдяното нарушение е било извършено.

На първо място, съдът съобрази представеният по делото протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.. Съгласно същият, видеонаблюдението е било осъществено на път I-8, км 213+230, при посока на контролираните МПС в двете посоки. В протоколът е посочено, че е наличен пътен знак за ограничение 60 км/ч, но не и какво е разстоянието от пътния знак до АТСС в метри.

Видно от Протокола и от представеното статично изображение, заснетият автомобил се е движил и е бил заснет в режим при отдалечаване на същия от АТСС.

За преценка на законосъобразността на осъщественото видеонаблюдение, съдът е изискал и справка от ОПУ-Пловдив за наличните пътни знаци. От писмо изх. № 11-00-413/18.04.2022г., се установява, че на процесния пътен участък не са въведени ограничения на скоростта на движение. Сочи се, че пътен знак е наличен на км 213+340 дясно – в посока от запад към изток, като участъкът при км 213+230 се явява преди знака и не попада в зоната на ограничението на скоростта. Представена е извадка от проекта за ОД, видно от която действително има поставен знак едва на км 213+340 дясно, който не ограничава скоростта на км 213+230, посочен като място на извършване на нарушението. Нещо повече, дори и да се приеме, че 4 км 213+230 не е мястото, на което е извършено нарушението, а мястото, където е било поставено АТСС, видно от статичното изображение автомобилът е заснет на разстояние от 71 метра, т.е. същият ще следва в този случай да се е намирал на км 213+301, който също се явява преди км 213+340 и който също не попада под ограничение на скоростта, различно от общото.

С оглед на горепосоченото, в хода на процеса се установи, че на мястото, където е бил осъществяван контрол, не е имало поставен знак за ограничение на скоростта, поради което и за жалбоподателя не е имало друго ограничение, освен общото ограничение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В случая няма как и деянието на жалбоподателя да бъде преквалифицирано чрез прилагане на закон за по-леко наказуемо нарушение, тъй като скоростта на заснетия автомобил надвишава общото ограничение на скоростта от 90 км/ч със 7 км/ч, за което не е предвидено налагането на наказание в чл. 182 от ЗДвП.

С оглед на горното, не се установява жалбоподателят да е извършил твърдяното нарушение, поради което и процесният електронен фиш се явява неправилен и като такъв следва да бъде отменен.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е било уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 300 лв., поради което и въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати посочената сума на жалбоподателя. Уговореното възнаграждение не се явява прекомерно, тъй като същото е в минимално предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 5328370, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на А.М.Д., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

5

ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на А.М.Д., ЕГН **********, сума в размер на 300 лв., представляваща разноски в производството пред РС-Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6