Определение № 445 от 12.10.2021, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 445 гр. Варна, 12.10.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20213000500498 по описа за 2021 година намира следното:

Производството е образувано по частни жалби, насочени против определение № 1624/12.05.21г. , постановено по в.гр.д. № 932/21г. на ВОС, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 03909/08.03.21г. по вх. регистър на ЧСИ С.Д., подадена от О.А.К. в качеството му на трето за изпълнението лице, против въвод във владение, извършен на 26.08.20г. по изп.д. № 902/20г. на ЧСИ С.Д., с рег. № 718 на КЧСИ, както следва:

1.Частна жалба с вх. № 9957/26.05.21г. , подадена от И.Я.С., Р.Д.А.., Я.Я.А.. и М.Я.Т., всички, представлявани от адв. Д.А. от АК-София.

2. Частна жалба с вх. № 11298/10.06.21г., подадена от А.В.В., представляван от адв. Д.А. от АК-София.

3. Частна жалба с вх. № 11303/10.06.21г. , подадена от И.Х.С.. от гр.

София.

Тези три частни жалби са с напълно идентично съдържание - счита се, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като съдебният състав по делото е следвало да постанови своя отвод, защото е участвал и при разглеждането на в.гр.д. № 3216/20г. на ВОС. Ако се приеме, че 1 определението е допустимо – претендира се неговата отмяна като неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че цитираното решение по в. гр.д. № 3216/20г. на ВОС е извън предмета на настоящото дело, тъй като е между други страни и е ирелевантно, поради което позоваването на същото от въззивния съд е довело до неправилния извод за недопустимост на жалбата на О.К.. Освен това съдът е следвало да съобрази, че решението по цитираното дело не е влязло в сила. Владението на СУ „Св. Кл. Охридски“ е било изцяло оспорено от жалбоподателите, тъй като същият не е трето лице, което е владяло имота. Твърденият обратен въвод е изцяло незаконосъобразен, както и всички твърдения, че въводът на 26.08.20г. е незаконосъобразен. Неправилно е приетото от съда, че О.К. е обвързан от приетото от съда по дело, по което той не е участвал и не е обвързан от този съдебен акт на друго основание. Поради това и е неправилен извода за недопустимост на жалбата на О.К. с аргументи, извлечени от решението по гр. д. № 3216/20г. на ВОС. Претендира се отмяна на определението и произнасяне по съществото на спора.

Отговори на частните жалби не са постъпили от насрещни страни.

4. Частна жалба с вх. № 10330/31.05.21г., подадена от О.А.К. от гр.

Варна. В същата се твърди, че обжалваното определение е недопустимо и неправилно, като постановено при нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Наред с изразените и от другите жалбоподатели аргументи в подкрепа на оплакванията за недопустимост и неправилност на обжалваното определение, този жалбоподател посочва, че въззивният съд неправилно е приел, че К. няма качеството на трето лице по см. на чл. 435, ал. 5 от ГПК. В тази връзка се изтъква, че от представения към жалбата му предварителен договор за покупко-продажба на имота от 01.06.20г. се установява, че владението върху същия е било предадено на О.К. на същата дата, поради което в деня на въвода на 26.08.20г. именно той е бил във владение, а не длъжниците И.Я.С., М.Я.Т., И.Х.С.., Р.Д.А.. и Я.Я.А.., нито пък СУ „Св. Кл. Охридски“, както незаконосъобразно е приел съдът. Освен това владението на К. е било установено и преди завеждане на делото, решението по което се изпълнява от ЧСИ. Поддържа се, че СУ „Св. Кл. Охридски“ не е трето лице и не е владял 2 имота, а освен това постановеният в решение по в.гр.д. № 3216/20г. на ВОС „обратен въвод“ е незаконосъобразен и няма отношение към подадената от К. жалба. Претендира се отмяна на определението и присъждане на разноски по делото.

В предвидения срок е депозиран общ отговор на тази частна жалба от взискателя по изпълнителното дело А.В.В. и от длъжниците по същото И.Я.С., М.Я.Т., И.Х.С.., Р.Д.А.. и Я.Я.А.., всички представлявани от един общ представител – адв. Д.А.. Считат, че частните жалби на всички страни по делото са основателни, тъй като ВОС не е следвало да прекратява делото, а да се произнесе по съществото на спора. Доколкото се касае за жалба на трето лице, то е недопустимо делото да се гледа в закрито с.з. по арг. от чл. 437, ал.

2 от ГПК.

На осн. чл. 278, ал. 1 от ГПК настоящото производство следва да се проведе в закрито с.з.

За да се произнесе по допустимостта и основателността на частните жалби, настоящият състав на съда съобрази следното:

Изпълнително дело № 902/20г. по описа на ЧСИ С.Д. е било образувано по подадена на 05.08.20г. молба на взискателя А.В.В. против длъжниците И.Я.С., М.Я.Т., И.Х.С.., Р.Д.А.. и Я.Я.А.., въз основа на изпълнителен лист от 30.06.20г., издаден по ч.гр.д. № 6200/20г. на ВРС /последният издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 3055/30.06.20г./, с който последните са осъдени да предадат на взискателя два недвижими имота – ПИ с идентификатор ***, представляващ лозе с площ от 18.783 дка, находящ се в строителните граници на кв. „Виница“, общ. Варна, м. „Патланджалъка“ при описани граници по КП „Ботаническа градина“ и лозе с площ от 1.488 дка, находящ се в кв. „Виница“, общ. Варна, м. „Патланджалъка“ при описани граници. В заповедта за незабавно изпълнение е посочено, че задължението произтича от договор за наем, сключен на 04.06.20г., копие от който е представен към изпълнителното дело.

С Протокол за принудително отнемане на недвижим имот от 26.08.20г.

ЧСИ в присъствието на взискателя и един от длъжниците – И.С., както и на експерт-геодизист, е установил точното местонахождение само на първия от двата описани в изпълнителния лист имоти и е предал владението му на 3 взискателя. Местонахождението на втория имот не е било установено въз основа на посочените в изпълнителния лист граници, поради което и въвод във владение относно същия не е бил осъществяван.

Въз основа на подадена от СУ „Св. Кл. Охридски“ жалба, въводът във владение от 26.08.20г. по отношение на описания недвижим имот е отменен на осн. чл. 435, ал. 5 от ГПК, което е станало с решение № 360/18.02.21г. по в.гр. № 3216/20г. на ВОС. С решението е било указано на ЧСИ да възстанови фактическото положение отпреди въвода като осъществи обратен въвод във владение в имота по отношение на третото лице-жалбоподател СУ „Св. Кл.

Охридски“. Решението е влязло в сила от момента на неговото постановяване, тъй като същото е окончателно и не подлежи на обжалване.

От материалите по изпълнителното дело /а така и в мотивите на ЧСИ, изложени пред ВОС/ не се установи да е бил извършен обратен въвод във владение на имота.

С подадената на 08.03.21г. жалба О.А.К. е обжалвал въвода във владение от 26.08.20г. и на осн. чл. 435, ал. 5 от ГПК е претендирал неговата отмяна. Твърдял, че е узнал за този въвод на 08.03.21г., както и че същият е бил във владение на ПИ с идентификатор ***, представляващ лозе с площ от 18.783 дка, находящ се в строителните граници на кв. „Виница“, общ. Варна, м. „Патланджалъка“, считано от 01.06.20г. въз основа на сключен със собствениците на имота предварителен договор за неговата покупкопродажба. Поради това се поддържа, че незаконосъобразно А.В.В. е бил въведен във владение срещу длъжниците по изпълнителното дело, тъй като те не са били във владение на имота към 26.08.20г., нито дори към 04.06.20г.

Претендирал е отмяната на извършения на 26.08.20г. въвод във владение.

С обжалваното понастоящем определение № 1624/12.05.21г. по в.гр.д.

№ 932/21г. на ВОС жалбата на О.К. е била оставена без разглеждане. Тъй като жалбата не е разглеждана по същество, съдът е постановил съдебния си акт по нейната недопустимост в закрито съдебно заседание. Поради това и няма нарушение на нормата на чл. 437, ал. 2 от ГПК.

С оглед на горните обстоятелства следва да се приеме, че подадените от страните по изпълнителното дело /взискател и длъжници/ частни жалби против определение № 1624/12.05.21г. по в.гр.д. № 932/21г. на ВОС са 4 недопустими. Правен интерес от обжалване на посоченото определение е налице единствено за О.К., тъй като неговата жалба е била оставена без разглеждане, а страните по изпълнителното дело са били насрещни страни по същата. Последните не са надлежно процесуално легитимирани да обжалват определението, с което се оставя без разглеждане жалбата на третото лице.

Производството по настоящото дело, образувано по първите три частни жалби следва да се прекрати като недопустимо.

Частната жалба, подадена от О.К. е допустима като подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт и същата е редовна. Разгледана по същество обаче частната жалба се явява неоснователна. На първо място, обжалваният съдебен акт е допустим, защото дори и да е съществувало основание за отвод на съдебния състав, постановил обжалваното определение /а в случая изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство не е основание за отвод/, постановеният съдебен акт би бил неправилен, а не недопустим. На второ място, с подадената на 08.03.21г. жалба О.К. е обжалвал действията на ЧСИ, изразяващи се в извършения на 26.08.20г. въвод във владение, който обаче е бил отменен с влязлото в сила на 18.02.21г. решение по в.гр.д. № 3216/20г. на ВОС. Поради това жалбата му е била лишена от предмет, поради което и законосъобразно е била оставена без разглеждане от въззивния съд като недопустима. Обжалваното от О.К. определение № 1624/12.05.21г. по в.гр.д. № 932/21г. на ВОС следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 498/21г. на ВАпС, в частта в която същото е образувано по следните частни жалби:

- частна жалба с вх. № 9957/26.05.21г., подадена от И.Я.С., Р.Д.А.., Я.Я.А.. и М.Я.Т., всички, представлявани от адв. Д.А. от АК-София;

- частна жалба с вх. № 11298/10.06.21г., подадена от А.В.В., представляван от адв. Д.А. от АК-София;

- частна жалба с вх. № 11303/10.06.21г., подадена от И.Х.С.. от гр.

5

София, всички, насочени против определение 1624/12.05.21г. по в.гр.д. № 932/21г. на ВОС.

ПОТВЪРЖДАВА по частната жалба на О.А.К. определение

1624/12.05.21г. по в.гр.д. № 932/21г. на ВОС, с което е оставена без разглеждане негова жалба с вх. № 03909/08.03.21г. по вх. регистър на ЧСИ С.Д., в качеството му на трето за изпълнението лице, против въвод във владение, извършен на 26.08.20г. по изп.д. № 902/20г. на ЧСИ С.Д., с рег. № 718 на КЧСИ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО само в прекратителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на И.Я.С., Р.Д.А.., Я.Я.А.., М.Я.Т., А.В.В. /да се уведомят чрез адв. Д.А. от АКСофия/ и И.Х.С.., а в останалата му част – определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6