Определение № 1820 от 29.09.2026, Административен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1820

Шумен, 29.09.2026 г.

Административният съд - Шумен - I състав, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА като разгледа докладваното от съдията Снежина Чолакова административно дело № 631/2026 г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.172, ал.6, във вр. с чл. 171, т. 1, б. з), гг) от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Съдебното производство по адм.дело № 631/2026г. по описа на ШАдмС е образувано по жалба от Ж. Д. П. с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], ет.6, ап.65, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-2179713 от 19.09.2026г., издадена от инспектор в С. П. полиция при ОДМВР Шумен, с която на основание чл.171, т.1, б. з), гг) от ЗДвП на оспорващата е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, считано от 19.09.2026г., както и е отнето СУМПС [номер].

В жалбата, наред с доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, е направено и искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта до решаването на спора по същество. В тази връзка се сочи, че жалбоподателката, макар и пенсионер, все още работи, като автомобилът е жизнено важен за ежедневното й придвижване във връзка с трудовите й задължения, по повод уреждане на административни въпроси, както и за пазаруване. Въз основа на изложеното се обосновава извод, че от предварителното изпълнение на оспорената заповед ще настъпи значителна и трудно поправима вреда за последната, респективно е отправено искане съдът да спре предварителното изпълнение, допуснато със Заповед № GPAM-2179713 от 19.09.2026г., до решаване на спора по същество.

Съдът след като се запозна с доказателствата по административната преписка, намира от фактическа и правна страна следното:

В отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на жалбата (чл. 166, ал. 1 от АПК), приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от специалния ЗДвП предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Т.е., по силата на законовата разпоредба актът подлежи на предварително изпълнение и не е необходимо административният орган да излага мотиви, обосноваващи наличието на основания за предварителното изпълнение. От друга страна, законово регламентираното предварително изпълнение на актовете от вида на процесния изключва необходимостта административният орган да разпорежда такова по реда и условията на чл.60, ал.1 от АПК, тъй като незабавното изпълнение на акта произтича от закона. В случая предварителното изпълнение на обжалваната заповед произтича от закона – чл.172, ал.6 от ЗДвП, което означава, че законодателят е отчел, че при наличие на основание за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.з), гг) от ЗДвП изначално са налице една или повече от предпоставките, визирани в чл.60, ал.1 от АПК. Именно поради това, както беше посочено и по-горе, не е необходимо административният орган да мотивира предварителното изпълнение на ПАМ, нито е негова тежестта да докаже съществуването на визираните в чл.60, ал.1 от АПК, предпоставки.

В ЗДвП няма специални разпоредби относно предпоставките за спиране предварителното изпълнение на актове от вида на процесния, поради което съдът приема, че искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на акта, подлежи на разглеждане по реда на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК. Съгласно посочените разпоредби, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Искането по чл. 166, ал. 2 от АПК не е ограничено във времето и може да се поиска при всяко положение до влизането в сила на решението по съдебното производство. Това производство предполага като задължителна процесуална предпоставка обжалването на самия административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона. От приложените по делото доказателства се установява, че Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на нейния адресат на 19.09.2026 г., а жалбата против същата е депозирана на 24.09.2026г. – т. е. в рамките на законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Искането за спиране на предварителното изпълнение е обективирано в жалбата срещу административния акт, от надлежна страна в качеството й на адресат на акта.

С оглед изложеното искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2179713 от 19.09.2026г., издадена от инспектор в С. П. полиция при ОДМВР Шумен, предмет на обжалване по настоящото адм.д.№ 631/2026г. по описа на ШАдмС, е допустимо.

Разгледано по същество, същото е неоснователно, по следните съображения:

Както се каза и по-горе, с изричната норма на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП законодателят принципно е изключил суспензивния ефект на съдебното обжалване на заповедта за прилагане на ПАМ, но предвид липсата в ЗДвП на изрична забрана за съдебен контрол на посочения акт и съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, съдът е компетентен да стори това на основанията и по реда на чл. 166, ал. 2 и ал. 3 от АПК. Изложеното налага извод, че след като предварителното изпълнение на административния акт е изрично предвидено от законодателя, при отправено искане за спирането му по чл. 166, ал. 2 от АПК, молителят следва да докаже, че то би му причинило значителна или трудно поправима вреда, и сериозно би засегнало негови права и законни интереси. Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл. 170, ал. 1 от АПК, с чл. 166, ал. 2 от АПК законодателят е въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т. е. факти, които не са съществували при издаването на акта. За да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им, и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност.

В настоящия случай в жалбата до съда като основание за спиране на управлява автомобил във връзка с работата си, във връзка с уреждане на административни въпроси, както и за пазаруване. Въз основа на тези обстоятелства се обосновава извод, че в резултат на предварителното изпълнение на ЗППАМ за нея ще настъпи значителна и трудно поправима вреда.

Доказателства, че оспорващата работи и притежаваното от нея МПС й е пряко необходимо за осъществяване на трудовата й дейност, не са приложени към жалбата. Дори и да се приеме, че твърденията в тази насока са достоверни, от същите следва единствено, че Ж. П. управлява МПС в ежедневието си, но не и, че с отнемането на СУМПС на нея ще настъпят значителни или трудно поправими вреди. Невъзможността лично да управлява МПС не съставлява непреодолима или трудно преодолима пречка за извършване на административни дейности и за пазаруване, тъй като тези дейности могат да бъдат осъществявани и без личното управление на лек автомобил, предвид съществуващите други начини на придвижване, за които не е нужно СУМПС – например с обществен транспорт или с МПС, управлявано от друго лице. В същото време по делото липсват доказателства, че естеството на работа на лицето е пряко свързано с управление на МПС, т.е., отнемането на СУМПС на оспорващата не я лишава от възможността да упражнява трудовата си дейност. Наред с това, самата жалбоподателка сочи изрично, че е пенсионер, от което следва, че същата притежава постоянен и гарантиран доход извън произтичащия от трудовите й функции такъв. Т.е., по делото не са ангажирани никакви доказателства, че в резултат на отнемането на СУМПС за оспорващата ще настъпят непоправими или трудно поправими вреди.

Нещо повече, дори и да се приеме, че отнемането на СУМПС препятства възможността на лицето да работи и да реализира доходи, това обстоятелство не обуславя автоматично наличието на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение, нито може да се [жк], който да е противопоставим на защитения от законодателя такъв. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Евентуалната невъзможност на оспорващата да полага труд и да реализира доходи (каквато не е доказана), не представлява такава вреда, защото в случай, че заповедта, с която е наложена процесната ПАМ, бъде отменена, последната разполага с възможност да претендира обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди по реда на ЗОДОВ, респективно същите да бъдат репарирани. Дори и временното отнемане на СУМПС да обуслови реализиране на повече разходи от тези, които оспорващата би направила в случай, че сама управлява МПС, с което се придвижва, тези разходи също биха подлежали на репариране по посочения по-горе ред. Това, че на оспорващата се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на ПАМ не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. Целта на прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б. з), гг) от ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Незабавното изпълнение на оспорените заповеди е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателката, със същата степен на значимост. Самият законодател е приел, че по подразбиране нарушенията на ЗДвП са от такъв характер, че излагат на риск особено важни държавни или обществени интереси, или забавянето на изпълнението им може да доведе до значителни или трудно поправими вреди, което е обусловило преценката му, че във всеки случай по отношение на ПАМ, наложени по този закон, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на заповедта за налагането им. Принудата, приложена със заповедта за прилагане на ПАМ, не е самоцелна, а се упражнява с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения – чл. 171, ал. 1 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от АПК законодателят е въвел изискване субектите на административния процес да не вредят на държавата и обществото, нито на правата, свободите и законните интересите на други лица. В случая временното отнемане на СУМПС, е предприето като превантивна мярка с цел да бъдат защитени важни обществени интереси, в частност - правата и законните интереси на другите участници в движението по пътищата. Запазването на живота и здравето на участниците в движението-пешеходци или водачи на превозни средства, във връзка с което законодателят е предвидил предварително изпълнение на заповедите от вида на процесната, представлява особено важен и значим интерес, който стои над всички други интереси.

Що се отнася до доводите, че оспорващата не е извършила нарушението, за което й е наложена ПАМ, същите не подлежат на преценка в настоящото производството по искането за спиране на предварителното изпълнение на акта. Релевантните в случая основания са изчерпателно изброени в чл. 166, ал. 2 от АПК.

Предвид гореизложеното съдът намира, че оспорващата не е ангажирала доказателства, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта може да й причини значителни или труднопоправими вреди. Т.е. не са установени предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2179713 от 19.09.2026г., издадена от инспектор в С. П. полиция при ОДМВР Шумен, допуснато по силата на закона.

Обстоятелството, че след издаване на заповедта оспорващата е предприела действия за регистрация на МПС и същото е регистрирано на 24.09.2026г. (видно от СРМПС – част І от 24.09.2026г.), не променя направения по-горе извод, предвид липсата на доказателства, че временното отнемане на СУМПС ще причини на оспорващата значителна или трудно поправима вреда, неподлежаща на репариране по обезщетителен ред.