Определение № 228 от 02.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 228 гр. Пловдив, 02.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Станислав П. Г. Въззивно гражданско дело № 20245000500034 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 248 от ГПК.

С определение № 995/27.03.2025 г., постановено по т. д. № 1993/2024г. по описа на ВКС, ІІ т. о., делото е изпратено на АС – Пловдив за произнасяне по обективираната в касационна жалба от Н. Д. Х. молба за изменение на решение № 129/08.07.2024 г. по г. д. № 34/2024 г. по описа на АС – Пловдив в частта за разноските.

Постъпила е касационна жалба вх. № 6493/01.08.2024 г. от Н. Д. Х. ЕГН **********.

Същата е уточнена с молба вх. № 3779/05.05.2025 г. от Н. Д. Х. ЕГН **********, като изрично е посочено, че се иска да бъде изменено решение № 129/08.07.2024 г., постановено по г. д. № 34/2024 г. по описа на АС – Пловдив в частта за разноските, като бъде отхвърлена претенцията за разноски в полза на адвоката на А. Г. Ш. или да бъде намален размера на разноските.

Молбата е подадена от легитимирано лице и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Ответникът по молбата А. Г. Ш. счита, че искането е неоснователно.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С решение № 129/08.07.2024 г., постановено по г. д. № 34/2024 г. по описа на АС – Пловдив е потвърдено изцяло решение № 311/07.11.2023 г., постановено по г. д. № 496/2023 г. по описа на ОС – Х., с което е отхвърлен иска от Н. Д. Х. ЕГН ********** от гр. Я.“ № 7 против А. Г. Ш. ЕГН ********** от гр. С.“ № 31 с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК: да бъде прието за установено, че А. Г. Ш. ЕГН ********** дължи на Н. Д. Х. сумите, за които е издадена заповед № 83/31.03.2023 г. за незабавно изпълнение по ч. г. д. № 185/2023 г. по описа на РС - Свиленград: 62 000.00 лева 1 главница, дължима по запис на заповед, издаден на 25.08.2020 г. в гр. Я., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда (22.03.2023 г.) до окончателното изплащане и е осъден Н. Д. Х. ЕГН ********** от гр. Я.“ № 7 да заплати на адвокат Х. Й. Х. ЕГН, БУЛСТАТ (ЕИК) ********** от АК – Х., в качеството на пълномощник на А. Г. Ш. ЕГН ********** от гр. С.“ № 31, сумата от 5 610.00 (пет хиляди шестстотин и десет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство, определено по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Във въззивното производство са представени договор за правна защита и съдействие № 20/03.01.2024 г. и пълномощно (л. 25), от които е видно, че въззиваемият Ш. е ангажирал адвокатска защита в лицето на адвокат Х. Й. Х. АК – Х.. В договора изрично е записано, че правната защита и съдействие са безплатни, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Направено е искане за присъждане на разноски както в отговора на въззивната жалба, така и в последното съдебно заседание.

Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица.

В молба вх. № 3779/05.05.2025 г. от Н. Д. Х. ЕГН ********** е наведен довод, че не са налице предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, защото Ш. не е материално затруднено лице, тъй като същият е едноличен собственик на капитала на три търговски дружества, които имали значителни материални активи.

Обстоятелството, че А. Ш. е собственик на капитала на тези дружества не означава автоматично, че към момента на изготвяне на договора за правна защита и съдействие между него и адвокат Х., не са били налице условията по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Няма доказателства, че от дейността на тези дружества Ш. е получил някакви доходи или за наличието на други негови доходи.

Следва да бъде отбелязано, че в хипотезата на чл. 38 от ЗА няма уредено изискване клиентът на адвоката, предоставил безплатната правна помощ, да доказва наличието на някое от посочените основания по чл. 38, ал. 1 от ЗА.

Оказването на безплатна помощ е субективно право, което зависи единствено от преценката на самия адвокат, тъй като единствено той носи риска да не получи възнаграждение.

Ето защо наличието или липсата на основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗА не може да бъде предмет на проверка и преценка от страна на съда при произнасяне по отговорността за разноски.

Изчерпателно посочените предпоставки по чл. 38 от ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение са: договор, в който да е посочено, че правната помощ е по реда на чл. 38 от ЗА и наличието на условия за присъждане на разноски.

2

В случая такъв договор е налице и Ш. е спечелил делото, поради което има право да му бъдат присъдени разноски.

В молба вх. № 3779/05.05.2025 г. е направено оплакване, не са представени доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение от Ш., поради което такова не следва да бъде присъждано. Този довод е несъстоятелен. Адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА се определя от съда с крайния акт и не подлежи на предварително плащане, за разлика от договореното възнаграждение.

На трето място, в молба вх. № 3779/05.05.2025 г. се твърди, че размерът на адвокатското възнаграждение на Х. Й. Х. от АК – Х., в качеството на пълномощник на А. Г.

Ш., е прекомерен, с оглед съдържанието на осъществената процесуална защита и сложността на делото от фактическа и правна страна.

В рамките на въззивното производство (до приключване на последното открито съдебно заседание) няма наведен довод, че адвокатското възнаграждение на Х. Й. Х. от АК – Х., в качеството на пълномощник на А. Г. Ш., определено по реда на реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция към 08.07.2024 г. – ДВ бр. ), би било прекомерно. Такова е направено едва с писмената защита вх. № 1799/28.02.2024 г. – след срока за валидно релевиране, по аргумент от чл. 80 от ГПК.

Следва да бъде отбелязано, че в списъка на разноските по чл. 80 от ГПК, представен от Н. Х. (л. 33), изрично е посочено, че той претендира присъждане на адвокатски хонорар в размер на 5 610.00 лева. След като Х. е приел, че възнаграждението на неговия адвокат е 5 610.00 лева, твърде странно и нелогично е да счита, че възнаграждението на адвоката на другата страна в размер на 5 610.00 лева не се дължи изобщо или трябва да бъде намалено, тъй като е прекомерно.

Налага се общият извод, че не са налице предпоставките по чл. 248 от ГПК, поради което искането за изменение на решение № 129/08.07.2024 г., постановено по г. д. № 34/2024 г. по описа на АС – Пловдив в частта за разноските, като бъде отхвърлена претенцията за разноски в полза на адвоката на А. Г. Ш. или бъде намален техния размер следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Д. Х. ЕГН **********, направено с касационна жалба вх. № 6493/01.08.2024 г. от Н. Д. Х. ЕГН **********, уточнено с молба вх. № 3779/05.05.2025 г., за изменение на решение № 129/08.07.2024 г., постановено по г. д.

№ 34/2024 г. по описа на АС – Пловдив в частта за разноските, като бъде отхвърлена претенцията за разноски в полза на адвоката на А. Г. Ш. или бъде намален техния размер.

Преписи от определението да бъдат връчени на страните.

3

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването, пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4