Решение № 842 от 05.06.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 842 гр. Русе, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20254520106201 по описа за 2025 година

Предявени са главни установителни искове за установяване право на собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и акцесорно искане за отмяна на нот.акт с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК, както следва:

I/ С правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК: да се признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на: 1/ Поземлен имот № *** по кадастралния план на село ***, в местността „***“, с площ от 563 кв.м., за земеделски труд и отдих, заедно с построената в имота едноетажна паянтова вилна сграда с № ***, с площ от 12 кв.м. и 2/ Поземлен имот № *** по кадастралния план на село ***, в местността „***“, с площ от 488 кв.м., за земеделски труд и отдих на основание наследствено правоприемство и изтекла придобивна давност в полза на наследодателя им Г. К. В.. В хода на делото ищцата Д. В. В. е починала и производството по делото е продължило само с участието на ищеца В. Г. К., който е неин единствен наследник, поради което не се е налагало приложение на чл.230, ал.1 от ГПК.

II/ С правно основание чл. 537 ГПК: да се отмени констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № ***, рег. № ***, дело *** г. на нот. рег. № *** на НК, с вх. рег. № ***., акт № ***, № от дв.вх. р. – *** на Сл. Вп. Претендират разноски.

Ищците твърдят, че след смъртта на В. К. В. през м. декември *** г., неговия брат Г. К. В., който е баща на първия ищец и съпруг на втората ищца, завладял двата процесни имота и ги обработвал до смъртта си през 2024 г., след което двамата първоначални ищци продължили да упражняват фактическата власт върху тях. Позовават се на 10 г. придобивна давност от 1

14.12.*** г. до смъртта на наследодателя си - *** г. като недобросъвестни владелци по чл. 79 ал. 1 от ЗС, като считат, че след *** г. присъединяват към своето владение и владението на праводателя си.

В законоустановения срок е постъпил отговор от М. В. К., чрез адв. М.

Д., който счита предявените искове за допустими, но неоснователни.

Възразява, че ищците нямат документ за собственост, от който да се направи извод, че притежават правото на собственост. Твърди, че двата имота са били собственост на баща му, придобити с нотариален акт № ***. Твърди, че майка му и баща му се разделили, когато бил много малък и не познавал баща си. В началото на 2024 г. от данъчната служба в Община Русе разбрал, че е починал баща му и като негов наследник заплатил данъците за процесните имоти, които придобил по наследство. Разговарял с ищеца по телефона и той не оспорил правото му на собственост на всички наследствени имоти, освен върху апартамент в гр. Русе, за който Г. В. се бил снабдил с нотариален акт за обстоятелствена проверка. Споразумели се ответника да продаде на ищеца един от имотите – къща в с. *** за 4500 лв. Двата имота в с. *** намерил сам и установил, че са в крайно занемарен вид, обрасли с бурени, лозовите насаждения не били подрязвани с години. Отишъл със свой познат да ги разчисти и от съседи разбрал, че след смъртта на баща му – наследодателят на ищците много рядко е посещавал имотите, въпреки, че притежавал съседен имот № ***. Претендира присъждане на разноски по делото.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Предмет на делото е спор относно собствеността върху два незасроени вилни недвижими имота – за земеделски труд и отдих в м. „***“ на с.***, Обл.Русе. Същите са били собственост на В. К. В. – баща на ответника и чичо на ищеца. Същият, видно от у-ние за съпруга/а и родствени връзки в препис на л.38 от делото, е починал на *** г. Ответникът не е живял заедно с него – родителите му се развели когато бил малък и от дете не поддържал връзка с баща си. Така до началото на 2024 г. не бил разбрал за смъртта му и за оставеното в наследство имущество. Приживе наследодателят му поддържал близки отношения с брат си/бащата на ищеца/ като двамата притежавали вилни места в м. „***“ на с.***, Обл.Русе – процесните имоти с № *** и № *** били на бащата на ответника, а бащата на ищеца притежавал съседен имот № ***. Правото на собственост на ответника върху имотите с № *** и № *** по силата на наследствено правоприемство се оспорва от ищеца, които твърди осъществено давностно владение от страна на своя наследодател в периода от *** г. до *** г., когато починал. За доказване на същото е ангажирал гласни доказателства – показанията на св.В. и св.М.. За установяване на твърденията си във връзка с владението на имота ответникът същото е ангажирал гласни доказателства – показанията на св.Р., който е негов свако/брат на майка му/. За останалите твърдения на ответника:

Че е разбрал за двата имота в началото на 2024 г. чрез получаване на покана от данъчната служба на Община Русе за заплащане на данъци за имотите;

2

Че след това е заплатил данъците за тях;

Че е разговарял с ищеца по телефона и той не оспорил правото му на собственост на всички наследствени имоти, освен върху апартамент в гр.

Русе

Че с ответника са се споразумяли да му продаде друг от наследствените имоти от баща – къща в с. *** за 4500 лв. изобщо не са посочени писмени или гласни доказателства и съдът приема същите за недоказани.

По отношение на владението върху имотите след смъртта на бащата на ответника съдът приема, че такова е осъществено от бащата на ищеца без прекъсване в периода непосредствено до смъртта му през м.*** г. В тази насока категорични са показанията на св.М. - “….Г. си работи мястото до последно. Поддържаше го. Дори предния ден преди да почине работи...“.

Относно обема на осъществяване на фактическа власт от наследодателя на ищеца и намерението му и двата посочени от ищеца свидетели установяват, че докато са били живи и двамата братя са си работили местата „по братски“ като не са се делили. След това бащата на ищеца е обработвал и местата на брат си до смъртта си като ги е поддържал в добро състояние – „…Не е изоставяно, не е било да не е рязано, да не е разчиствано…“ – св.В.. Същият установява, че пред него той изрично е заявявал „местата вече са мои, аз си ги поддържам“. В рамките на обичайните за такъв тип вилни зони кооперации за ползване на вода и електричество са били променени и партидите за същите – „…Че партидата е на *** знам, защото съпругата ми е касиерка, събира парите, там сме си на зони, на улици и всяка улици си има касиер и краен касиер. Събира парите, отчита водомери, електромери и плащаме на М.. Той е главния касиер…“ – св.В. и „*** почина *** г. След като почина, защото аз съм главен касиер на тази кооперация, която е за водата и тока, трябваше да се прехвърли партидата за тока и водата Г., и той успя да я прехвърли.

Обърна се към мен да оправим документа и аз му казах да отиде при комшията, защото ние сме разделени на групи, на тази група касиерката беше съпругата на ***, направихме прехвърлянето, печата е при мен, подпечатахме. Прехвърлянето не е по такъв начин, както е при енергото, защото ние сме кооперация, помежду ни, с квитанции е. Той каза, че е собственик“ – св.М.. При съвкупната преценка на показанията на свидетелите и другите доказателства и обстоятелства по делото съдът приема, че с показанията на посочените от ищеца свидетели се установява по категоричен и несъмнен начин както владението от страна на наследодателя на ищеца и продължителността на същото над 10 г., така и субективното отношение на същия, който е считал имотите на починалия си брат като свои собствени и изрично е заявявал това пред съседите във вилната зона. Свидетелите М. и В. не са в родствени връзки със страните, съседи са на процесните имоти, описват същите подробно, локализират ги точно и не са заинтересовани по какъвто и да било начин от изхода на делото. Показанията на посочения от ответника свидетел Р. не ги опровергават по никакъв начин. На първо място 3 този свидетел е близък роднина на ответника и като такъв е заинтересован по смисъла на чл.172 от ГПК. На следващо място показанията му са относими към по-късен период и става въпрос само за едно посещение на процесните места, неуточнено по време, т.к. свидетелят заявява „късна есен беше“, но не посочва през коя година. Съдът приема, че става въпрос за есента на 2025 г. т.к. именно тогава /на 10.10.2025 г./ ответникът се е снабдил с нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти придобити по наследство.

Това е и годината, в който е установено, че ответникът е идвал на оглед на местата – „Миналата година, мисля че идва лятото ответника. Видях, че говорят нещо до оградата, отидох. Дори ответника беше с малкото си дете.

Ние не знаехме, че има син , въпреки че с *** сме се живели, събирали сме се, пили сме, никога не е казвал, че има син ….“ – св.М.. Няма никаква житейска логика ответникът да е разбрал за наследство от баща си в началото на 2024 г. и да се е снабдил с нот. акт за имоти по наследство едва през есента на 2025 г.

При преценка на показанията на свидетелите съдът отчита и непредставянето и непосочването от ответника на каквито и да било доказателства за твърденията му, че е разбрал за двата имота в началото на 2024 г., че тогава е получил покана от данъчната служба на Община Русе за заплащане на данъци за тях, че е заплатил такива, че е водил разговори с ищеца по телефона и той не оспорвал правото му на собственост върху всички наследствени имоти, освен върху апартамент в гр. Русе, че двамата са се споразумяли да му продаде друг от наследствените имоти от баща – къща в с. *** за 4500 лв. Съдът не дава вяра на показанията на св.Р., че процесните места са били занемарени и запустели. Самият той посочва, че при посещението си с ответника са брали грозде от асми в единия имот. Освен това от показанията на св.В. се установява, че през миналата година ищецът също е брал грозде от мястото, което е с асми, а имотът с № *** е бил закупен от бащата на ответника покъсно, а имотите с № *** и № *** са били първоначално придобити от двамата братя през социализма когато ги „раздадоха, постановленията“ като те не са били разделени с физическа граница – „по братски в един двор общ, а след това той си закупи от другата страна където е фургонът“ като има лозе и овошки като „всеки си знае редовете“ , т.е. след смъртта на брат си бащата на ищеца е продължил да владее както своето място с .№ ***, така и това на брат си с № *** като един общ фактически имот. Още приживе е бил изтекъл десетгодишния давностен срок по чл.79, ал.1 от ЗС и поради след смъртта му правото на собственост върху процесните имоти се придобива от наследниците му, към момента само от ищеца като единствен наследник.

Ответникът е наследник на първоначалния собственик на имотите и чичо на ищеца, но претенциите му са манифестирани в по-късен момент, като във вилната зона, в която са те никой не е знаел за съществуването му и като собственик в период над 10 г. е възприеман само наследодателя на ищеца. С оглед на изложеното съдът счита, че предявеният иск е доказан и основателен и следва да се уважи изцяло.

Така мотивиран съдът

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. В. К.,

ЕГН:********** с постоянен адрес: гр. Русе, ул. "***" № **, вх. 1, ет. 1, ап. 3 правото на собственост на В. Г. К., ЕГН:********** върху следните недвижими имоти:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *** по кадастрален план на село ***, ЕКАТТЕ ****, община Русе, област Русе, одобрен със заповед №***-*** от ****г. на Областния управител на област Русе в местността "***", с площ от 563 кв.м., вид територия: земеделска територия, НТП: за земеделски труд и отдих, категория на имота *** стар идентификатор: масив ***, п. ****, заедно с построената в имота едноетажна паянтова вилна сграда с № ***.1. на 1 етаж, с площ от 12 кв.м., при съседи: имот № ****, имот №****, имот № *** и имот № ***; и

2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *** по кадастралния план на село ***, ЕКАТТЕ ****, община Русе, област Русе, одобрен със заповед № ***-***от ***** г. на Областния управител на област Русе, в местността "***", с площ от 488 кв.м., вид територия: земеделска територия, НТП: за земеделски труд и отдих, категория на имота ***стар идентификатор: масив ***, п. *при граници и съседи: имот № ****, имот № ****, имот №*** и имот № ****.