Решение № 374 от 20.07.2018, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 20.07.2018 година гр.

Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – гр.

СТАРА ЗАГОРА Търговско отделение

На 30.05. 2018 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

СЕКРЕТАР: СТОЙКА

ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА

Търг.д. № 253 по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл. 274, ал.1, т.2 от КЗ /отм./ във връзка с чл.

45 от ЗЗД

Ищецът

ЗК “Л.И.” АД твърди, че на 23.03.2009г. на главен път І-5, в района на с.Б., при управление на товарен автомобил марка “Шкода”, модел “Лиаз” с рег. № СТ5520СС, ведно с прикачено към него полуремарке “Панеловоз” с рег. № СТ1578 ЕХ, водачът И.Д.Г., нарушавайки правилата за движение по пътищата, движейки се с неизправно полуремарке (деформирана външна гума на външното дясно колело вследствие на разхлабване и липса на два болта, от което излиза от джантата и отскача), по непредпазливост причинява смъртта на В.П.М.с ЕГН **********.

Посочва, че по случая е образувано НОХД № 170/2010г. по описа на СтОС и на основание чл.384 и чл.381 от НПК със сключено споразумение, с което И.Д.Г. се признава за виновен за настъпване на пътнотранспортното произшествие затова, че е нарушил правилата на ЗДвП, ППЗДвП, Наредба 12 и с деянието си е причинил смъртта на В.П.М.с ЕГН **********. Причина за смъртта е счупване на втори шиен прешлен, с притискане и контузия на продълговатия мозък. Накъсване на предната, надлъжна връзка, кръвонасядане в меките черепни обвивки, двустранно счупване на всички ребра, счупване на лявата бедрена кост, като настъпилата смърт е в причинно-следствена връзка с пътнотранспортното произшествие.

В исковата молба се сочи, че към датата на събитието товарен автомобил марка „Шкода", модел „Лиаз" с рег № СТ5520СС, ведно с прикачено към него полуремарке „Панеловоз" с рег. № СТ1578ЕХ, собственост на ЗСК „Б." АД, ЕИК *** има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите - полица №223088462005, с период на валидност от 11.04.2008г. До 10.04.2009г. в З.К.„Л.И." АД, по отношение на вредите, които водачът би причинил на трети лица и за които отговаря съгласно българското законодателство.

Ищецът посочва, че във връзка с причинените на Т.И.Т., син на починалата В.П.М.неимуществените вреди, е заведен иск срещу „З.К.Л.И." АД. Образувано е ГД 1548/2011 по описа на СГС по което е постановено решение, с което ЗК „Л.И." АД е осъдена да заплати на Т.И.Т., сума в размер на 40 000 лева, обезщетение за претърпените неимуществени вреди и 3875.00 разноски по чл. 78, ал.1, 1600 лева държавна такса. Решението е постановено с участието на ответника, като трето лице - помагач.

Сочи, че е издаден ИЛ за сумата от 40 000 лева /главница/, законна лихва върху тази сума, считано от 23.03.2009г. до окончателното и изплащане, както и 3 875 лева разноски. След покана за доброволно изпълнение от ЧСИ О.М.рег.№ 846 на 06.02.2013г. сумите са изплатени от ЗК „Л.И." АД по сметка на ЧСИ О.М., чрез преводно нареждане ВОRD03225375.

Твърди, че на основание чл.274, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането /отм./, във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите, с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" „З.К.Л.И." АД придобива право на иск срещу виновния водач И.Д.Г., за сумата от 60 749,30 лева /шестдесет хиляди седемстотин четиридесет и девет лева и тридесет стотинки/, като сбор от сумите:

40

000 лева главница

16 874,30 лева законна лихва върху главницата считано от 23.03.2009г.

3 875,00 лева разноски по чл. 78, ал.1.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди И.Д.Г., ЕГН *********, адрес: *** да заплати на „З.К.Л.И." АД, сумата от 60 749,30 лева /шестдесет хиляди седемстотин четиридесет и девет лева и тридесет стотинки/ представляваща изплатените суми за репариране на претърпените неимуществени вреди от Т.И.Т., син на починалата В.П.М..

Претендира и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените разноски по водене на делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

В отговора на исковата молба ответникът заявява, че фактическият състав на чл.274, ал.1, т.2 от КЗ /отм./ не е осъществен, поради което и предявеният иск с неоснователен.

Сочи, че хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 от КЗ /отм./ не е налице. Съгласно този текст застрахованият носи регресна отговорност спрямо застрахователя, ако не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в МПС, която застрашава безопасността на движението и пътно-транспортното произшествие е възникнало в резултат на това. В конкретния случай не се твърди и не се доказва от представените с исковата молба доказателства, сочената неизправност на полуремаркето /деформирана външна гума на външното дясно колело вследствие на разхлабване и липса на два болта, от което излиза от джантата и отскача/, да е настъпила по време на самото му движение - т.е. внезапно, аварийно - докато МПС се движи, в който случай водачът, за да не се застраши безопасността на движението, е следвало да спре и да отстрани възникналата неизправност. Тази техническа неизправност не е възникнала внезапно при движението на МПС, а е съществувала. Именно и поради това обстоятелство с влязлото в сила протоколно определение № 141/26.05.2010г., постановено по НОХД № 170/2010г. по описа на ОС - Стара Загора, е признато за виновно и друго лице - Г.Д.Г., отговарящо за техническото обслужване и преглед на МПС. От друга страна, визираните като нарушени в същото определение норми на ЗДвП, ППЗДвП и Наредба №12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили от 27.12.2004г., издадена от Министъра на труда и социалната политика и Министъра на транспорта и съобщенията, навеждат именно на обстоятелството, че в конкретния случай не се касае за внезапно възникнала повреда, а за такава, която е съществувала, но не е била отстранена, поради липсата на ежедневен технически преглед. Неустановяването на повредата преди тръгването на МПС не освобождава застрахователя от задължението за плащане на застрахователно обезщетение на пострадалото лице и за него не възниква регресното право по чл.274, ал.1, т.2 от КЗ /отм./.

Счита, че неоснователна се явява и претенцията на ищеца за заплащане от ответника на лихви и разноски, платени от застрахователя на наследника на пострадалото лице.

Разпоредбата на чл.500, ал.1 от сега действащия КЗ /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016 г./ изрично предвижда, че застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски.

За разлика от нея разпоредбата на чл.274, ал.1 от КЗ /отм./, която е приложима в настоящия случай, сочи, че застрахователят има право да получи от застрахования само платеното от застрахователя обезщетение. От друга страна, претенцията на ищеца за заплащане от ответника на лихви и разноски е неоснователна и поради това, че тези суми са платени от ищеца единствено поради неговото виновно поведение - неоснователен отказ да плати доброволно, поради което имат и санкционен характер. Сочи, че само от поведението на ищеца е зависело да плати доброволно или да откаже неоснователно такова плащане, поемайки риска да заплати разноските по водени срещу него дела, включително и изпълнителни, тъй като е отказал да изпълни доброволно дори влязло в сила осъдително решение. Заявява, че уважаването на иска против ответника в тази му част би противоречало на основните принципи на правото относно отговорността за забава и съдебни разноски.

Претендира направените съдебни и деловодни разноски по делото.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която заявява, че оспорва изцяло направеното възражение в писмения отговор.

Счита за неоснователно твърдението, че ответникът И.Д.Г. не е допуснал настъпване на ПТП при внезапна техническа неизправност на управлявания от него лек автомобил.

Посочва, че претендира освен изплатеното обезщетение и направените разноски в съдебното производство и заплатената законна лихва по него, тъй като ответникът е бил конституиран като трето лице помагач по гр.д. № 1548/2011г., същият е участвал в съдебното производство и е могъл да вземе становище в своя защита. Заявява, че констатациите направени в съдебното решение по ГД № 1548/2011г., което е постановено при участието на И.Д.Г., като трето лице помагач, са задължителни за него и имат обвързваща сила.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно е установено, че на 23.03.2009 г. на главен път І-5, в района на с.Б., при управление на товарен автомобил марка “Шкода”, модел “Лиаз” с рег. № СТ 5520 СС, ведно с прикачено към него полуремарке “Панеловоз” с рег. № СТ1578 ЕХ, водачът И.Д.Г., нарушавайки правилата за движение по пътищата, движейки се с неизправно полуремарке (деформирана външна гума на външното дясно колело вследствие на разхлабване и липса на два болта, от което излиза от джантата и отскача), по непредпазливост причинява смъртта на В.П.М.с ЕГН **********.

Безспорно е установено, че към датата на събитието товарен автомобил марка „Шкода", модел „Лиаз" с рег № СТ5520СС, ведно с прикачено към него полуремарке „Панеловоз" с рег. № СТ1578ЕХ, собственост на ЗСК „Б." АД, Булстат *** има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите - полица №223088462005, с период на валидност от 11.04.2008г. до 10.04.2009г. в З.К.„Л.И." АД.

Видно от приложеното НОХД № 170/2010г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора и на основание чл.384 и чл.381 от НПК е сключено споразумение, с което И.Д.Г. се признава за виновен в това, че на 23.03.2009г. по главен път І – 5 в с. Б., обл. Стара Загора при управление на МПС – влекач „Шкода Лиаз” с рег. № СТ 5520 СС и полуремарке „Панеловоз” с рег. № СТ 1578 ЕХ е нарушил правилата на ЗДвП, ППЗДвП и Наредба №12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили от 27.12.2004г., издадена от Министъра на труда и социалната политика и Министъра на транспорта и съобщенията, а именно:

– чл.139 ал.1 т.1

„Движещите се по пътя ППС трябва да бъдат технически изправни”; нарушил правилата за движение по ППЗДвП, а именно:

- чл.10 ал.1 т.9 буква ”В” „Тегленото от МПС ремарке е технически неизправно, ако липсва елемент за закрепване на джантата към главината на колелото /липса на два от десетте прикрепващи болта/ гайки на процесното дясно колело/ главина от предпоследната ос на полуремарке „Панеловоз” с рег. № СТ 1578 ЕХ;

- чл.16 ал.1

„Техническото състояние на автомобилите и окомплектовката им се проверяват преди излизането им и след завръщането им от път. Изправността им се удостоверява писмено от упълномощено от работодателя лице;

- чл.16 ал.2 „Не се допуска използване на автомобил с неизправности (вкл. по кормилната и/или спирачната уредби, звуковата и/или светлинната сигнализация) и правилата за експлоатация на подвижния състав и изискванията за добро качество на ремонта” и с деянието е причинил по непредпазливост смъртта на В.П.М., ЕГН **********

- престъпление по чл.343 ал.1 б. „В” вр. с чл.342 ал.1 от НК.

Видно от приложеното гр. д. № 1548/2011 по описа на СГС Т.И.Т., син на починалата В.П.М.е предявил иск срещу „З.К.Л.И." АД за причинените му неимуществените вреди в размер на 64 000 лв.

С решение от 08.11.2012 г. постановено по гр. д. № 1548/2011 г. по описа на СГС, ЗК “Л.И.” АД е осъдено да заплати на Т.И.Т. сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие смъртта на В.П.М., починала при ПТП на 23.09.2009 г. ведно със законна лихва от 23.03.2009 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 3 875 лв. като е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди за разликата до пълния размер от 64 000 лв. като неоснователен и недоказан. ЗК “Л.И.” АД е осъден да заплати и държавна такса в размер на 1 600 лв. Решението е постановено с участието на ответника И.Д.Г., като трето лице - помагач.