Акт от 28.02.2011, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

Решение № 6

Номер

6

Година

15.01.2016 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

12.22

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Кирил Митков Димов

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Прокурор: като разгледа докладваното от

Кирил Митков Димов

Търговско дело номер

20155100900041 по описа за

2015 година

Предявен е иск с правно основание чл.240, ал.2 от ТЗ.

Ищецът "Р. 98" - Г.К., представлявано от пълномощника си А. И. Н., сочи в исковата молба, че до 15.10.2009 г. ответницата К. Д. К. била вписана в Търговския регистър като изпълнителен директор на ищцовото дружество „Р. 98" - Г.К., П. което съгласно устава на същото е имала правото да го представлява пред трети лица. На 09.01.2012 г. „Р. 98" - Г.К. получило нотариална покана peг. № 20411 от 27.12.2011 г. на Нотариус К.Д., изпратена отМ.Ф.К., с ЕГН * - съпруг на ответницата, с която същият искал от дружеството да му бъде изплатена сумата от 40 020.71 лв. Тази претенция той обосновал със сключен договор за заем от 29.06.2009 г., по силата на който същият като заемодател бил предал в собственост на ищцовото дружество сумата от 24 000 лв. главница, 12 020.71 лв. лихви и 4 000 лв. неустойки. В самия договор за заем била изписана дата на сключване - 29.06.2009 г., а подписите на страните по същия - М.К. и ответницата К. К. като представител на „Р. 98" - Г.К., били удостоверени със заверка рег. № 3264 от 05.10.2009 г. на Нотариус М. Д., с рег. № 279 на Нотариалната камара - София. СъÒласно договора заемната сума следвало да се върне в срок до 29.06.2010 г. Уговорена била и възнаградителна лихва в размер на 2,5 % месечно, както и неустойки. Доколкото ищцовото дружество за първи път узнало за подобен заем, същото не удовлетворило претенцията на М.К.. На 29.09.2012 г. той подал заявление по чл. 417 от ГПК пред РС - К., искайки да му бъде издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на посочения договор за заем с нотариална заверка на подписите. По образуваното ч.Г.дело № 2728/2012 г. по описа на РС - К., била издадена Заповед № 5734/01.10.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, за сумите, както следва: 1. сумата от 24 000 лева, представляваща неизпълнено парично задължение по договор за паричен заем от 29.06.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2012 г. до окончателното й изплащане; 2. сумата от 7 320 лева, представляваща договорна лихва за периода от 29.06.2009 г. до 29.06.2010 г., съгласно чл. 4 от договора; 3. сумата от 7 255,38 лева, представляваща законна лихва за периода от 30.06.2010 г. до 29.09.2012 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК), съгласно чл. 17 от Договора; 4. сумата от 4 000 лева - неустойка, съгласно чл.18 от Договора за 2011 г. и 2012 г. Въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. Г. д. № 2728/2012 г. на РС - К., М.К. образувал изп. дело № 2177/2012 г. на ЧСИ Р. С., с рег. № 812 на КЧСИ. В законния 14-дневен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение ищцовото дружество подало възражение по чл. 414 ГПК, във връзка с което М.К. предявил установителен иск за вземането си, по който било образувано Г.дело № 37/2013 г. на РС - К.. С Решение № 56/16.04.2013 г. първоинстанционният съд отхвърлил предявения иск по чл.422 от ГПК за признаване на установено по отношение на „Р. 98" , че дължи на ищеца М.К. заплащане на следните суми: 1. сумата от 24 000,00 лева, представляваща неизпълнено парично задължение по договор за паричен заем от 29.06.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2012 г. до окончателното й изплащане; 2. сумата от 7 320,00 лева, представляваща договорна лихва за периода от 29.06.2009 г. до 29.06.2010 г., съгласно чл.4 от договора; 3. сумата от 7 255,38 лева, представляваща законна лихва за периода от 30.06.2010 г. до 29.09.2012 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК), съгласно чл. 17 от Договора; 4.сумата от 4 000,00 лева - неустойка съгласно чл.18 от Договора за 2011 г. и 2012 г., за които суми била издадена Заповед № 5734/01.10.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.Г.д. № 2728/2012 г. по описа на РС - К., като неоснователен и недоказан. По въззивна жалба на М.К. било образувано В.Г.д. № 178/2013 г. на Окръжен съд - К.. С Решение № 158/31.07.2013 г. въззивният съд отменил частично решението на първоинстанционния съд и признал за установено по отношение на „Р. 98" - Г.К., че дължи заплащане на М.К. сумата в размер на 24 000 лв. - главницапо Договор за заем от 29.06.2009 г., ведно със законната лихвавърху тази сума, считано от 30.09.2012 г. до окончателното й изплащане; 7 200 лв. - договорна (възнаградителна) лихва върхуглавницата от 24 000 лв. за периода от 29.06.2009 г. до 29.06.2010 г; и 5 585,06 лв. - мораторна лихвавърху главницата от 24 000 лв. за периода от 30.06.2010 г. до 29.09.2012 г., като въззивният съд потвърдил решението в останалата му част. С решението ищцовото дружество било осъдено да заплати на ищеца М.К. деловодни разноскиза двете инстанции в размер на 3 112.22 лв. По подадената касационна жалба от страна на „Р. 98" , с Определение № 440/21.03.2014 г. по Г. дело № 7366/2013 г. на ВКС, III ГО, не било допуснато касационно обжалване на горепосоченото решение по В.Г.д. № 178/2013 г. на ОС - К., с което то било влязло в сила. Разноските от 3 112,22 лв., присъдени по това производство „Р. 98" заплатило на М.К. преди същият да се снабди с изпълнителен лист за тях. Видно от удостоверение изх. № 28382/03.06.2015 г. по изп. дело № 2177/2012 г. на ЧСИ Р.С., рег. № 812 на КЧСИ, ищцовото дружество заплатило общо от дълга си към взискателя (главница, възнаградителни лихви, обезщетения за забава и разноски) сумата от 47 569.68 лв.,а неплатеният остатък по изпълнителното дело бил в размер на 147.59 лв. След като към тези суми се прибавят и заплатените 3 112.22 лв.разноски по в.Г. д. № 178/2013 г. на Окръжен съд - К., общото задължение на ищеца било в размер на 50 829.49 лв.

За удостоверяване предаване на заемната сума от заемателя М.К. на заемополучателя „Р. 98" по горепосочената сделка - договор за заем от 29.06.2009 г., К. Д. К. издала от името на дружеството и снабдила М.К. с Квитанция № 1 към приходен касов ордер от 29.06.2009 г., в удостоверение на това, че от името на дружеството е получила в деня на подписването на този договор заемната сума от 24 000 лв. (разписка за предаването на сумата на заемателя). Този документ дал основание на исковия съд да приеме, че „страните по договора са сключили действителен договор за паричен заем за сумата 24 000 лева, които са предадени от заемодателя на представител на заемателя (неговия изпълнителен директор), и парите са получени от дружеството".Това правоотношение било потвърдено със сила на пресъдено нещо, но в действителност сумата от 24 000 лв. ефективно никога не била постъпвала в касата на ищцовото дружество, нито така оформеният от ответницата приходен касов ордер от 29.06.2009 г. бил предаден от нея на счетоводител на дружеството. В счетоводството на „Р. 98" нямало счетоводни записвания и документи за получаването на сумата по договора - тя не била отразена в оборотната ведомост, годишния счетоводен баланс и „отчет за парични потоци" на дружеството за 2009 г. Освен това Н.Ч. - също член на СД на ищцовото дружество, към онзи момент изобщо не бил поканен на заседание на съвета, на което да се вземе решение за вземане на подобен заем от М.К.. Самата ответница нямала правото да гласува на заседание на СД за вземане на заем от съпруга й. С посочените свои неправомерни действия като изпълнителен директор на ищцовото дружество - непредаване на заетата сума в полза на ищцовото дружество, както и непредаване в дружеството на документи по сключената сделка, ответницата К. Д. К. причинила вреди на „Р. 98" , както следва: 24 000лв. - главница по договора за заем; 7 200 лв. - договорна (възнаградителна) лихва върху главницата от 24 000 лв. за периода от 29.06.2009 г. до 29.06.2010 г.; 5 585.06 лв.- мораторна лихва върху главницата от 24 000 лв. за периода от 30.06.2010 г. до 29.09.2012 г.; 10 784.62 лв.- законни лихви след издаване на заповедта за изпълнение и разноски по изпълнителното производство; 147.59 лв. - висящо задължение за пълно погасяване на дълга по изпълнителното дело, както и 3 112.22 лв.съдебни разноски по исковото производство по чл. 422 ГПК, или всичко вреди в размер на 50 829.49 лв. В допълнителна искова молба се сочи, че в отговора на исковата молба ответницата направила признание, че квитанция № 1/29.06.2009 г. към ПКО от същата дата била подписана от нея и тя била длъжна да предаде сумата на касиер-счетоводителя С.М.Т., но това не било сторено. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата К. Д. К., с адрес Г. К., ул. С., с ЕГН *, да заплати на "Р. 98" - Г. К., ул. И. В., ЕИК *, обезщетение за вреди, причинени на дружеството от неправомерни действия в качеството й на изпълнителен директор, както следва: 24 000 лв. - главница; 7 200лв. - договорна (възнаградителна) лихва върху главницата от 24000 лв. за периода от 29.06.2009 г. до 29.06.2010 г.; 5 585.06 лв.- мораторна лихва върху главницата от 24 000 лв. за периода от 30.06.2010 г. до 29.09.2012 г. по договор за паричен заем от 29.06.2009 г, сключен сМ.Ф.К., с ЕГН *, съгласно влязла в сила заповед за изпълнение по ч.Г.д. № 2728/2012 г. по описа на PC - К.; 10 784.62 лв.- заплатени законни лихви след издаване на заповедта за изпълнение и разноски по изп.дело № 2177/2012 г. на ЧСИ Р.С., с рег. № 812 на КЧСИ; 147.59 лв.- висящо задължение за пълно погасяване на дълга по изпълнителното дело, както и 3 112.22 лв.съдебни разноски по Г.д. № 37/2013 г. по описа на PC - К., или всичко вреди в размер на 50 829.49 лв. В съдебно заседание, ищцовото дружество, представлявано от процесуалния си представител поддържа предявения иск, като претендира разноски. В представено писмено становище се излагат съображения за недействителност на решението на СД за вземане на заем, както и за това, че документи на ищцовото дружество се намирали у ответницата.

Ответницата К. Д. К. е представила отговори на основание чл.367, ал.1 и чл.373, ал.1 от ГПК, в които изразява становище за неоснователност на предявения иск. Сочи че, към датата на сключване на договор за паричен заем от 29.06.2009 г. била изпълнителен директор на ищцовото дружество "Р. 98 ,а членове на съвета на директорите на дружеството освен нея били Константин И.Д., с ЕГН * иИ. Г. Т., с ЕГН *. На 29.06.2009 г.М.Ф.К. и ищцовото дружество "Р. 98" - Г.К. сключили Договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите. В изпълнение на този Договор за заем на 29.06.2009 г. М.К. предал в брой в касата на дружеството сумата в размер на 24 000.00 лв. Съгласно чл.2 от Договора П. предаването на заемната сума ищцовото дружество издало наМ.Ф.К. квитанция № 1/29.06.2009 г. от приходен касов ордер, с която се удостоверявало внасянето на сумата. Тази квитанция била подписана от ответницата в качеството й на изпълнителен директор на дружеството към тази дата. В тази квитанция били отразени следните обстоятелства: на коя дата е получена сумата в дружеството, наименованието на дружеството, издало квитанцията, основанието за внасянето на сумата, която е посочена цифром и словом. Представеният по делото Договор за заем с нотариална заверка на подписите от 29.06.2009 г., ведно с издадената квитанция № 1/29.06.2009 г., удостоверявали, че заемателят е предал на дружеството в заем сума от 24 000 лв. Квитанцията била издадена въз основа на ПКО, който се явявал първичен счетоводен документ и се попълвал от дружество-заемател и съответно се съхранявал П. счетоводните документи на дружеството, които пък се съхранявали П. касиер-счетоводителя на дружеството, а към тази дата това била С. Т. П. подписване на Договора за заем били представени от ищцовото дружество следните документи: Договор за възлагане на управление на „Р. 98" от 20.01.2006 г., Протокол от 01.06.2009 г. на Съвета на директорите на "Р. 98" , Протокол от 15.06.2009 г. на Съвета на директорите на "Р. 98" - Г.К.. Видно от Договор за възлагане на управление на "Р. 98'' от 20.01.2006 г., Изпълнителният директор на дружеството управлявал и представлявал дружеството, като извършвал от негово име и за негова сметка всички действия и сделки, свързани с управлението на дружеството в съответствие с ТЗ, Устава на дружеството и решенията на Общото събрание. За изпълнителен директор на "Р. 98" - Г.К. ищцата била избрана с Протокол от заседанието на Съвета на директорите на дружеството от 20.01.2006 г. и била изпълнителен директор на дружеството от 20.01.2006 г.до освобождаването й на 08.10.2009 г.с решение на Общото събрание на "Р. 98" - Г.К.. Видно от Протокол от 01.06.2009 г. от заседание на Съвета на директорите на "Р. 98" - Г.К., на посочената дата било проведено заседание на Съвета на директорите, на което било взето решение да се потърси заем от 24 000.00 лв. за срок от една година, П. месечна лихва от 2.5 %, неустойка П. невръщане на заема от 2 000 лв. за календарната година, с който да бъдат посрещнати текущи нужди на дружеството. На горепосоченото заседание присъствали двама от избраните трима членове на Съвета на директорите. Заседанието било редовно, съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1от Правилника за работата на Съвета на директорите на "Р. 98" - Г.К..В исковата молба се твърдяло, че това заседание не било редовно свикано и се оспорвали неговите решения, въпреки, че не бил предвиден ред за тяхното атакуване както в ТЗ, така и Правилника за работата на Съвета на директорите на "Р. 98" - Г.К.. С писмо с вх. № 3/14.06.2009 г. Изпълнителният директор на "Р. 98" - Г.К. уведомил дружеството във връзка с провеждане на заседание на Съвета на директорите на 15.06.2009 г., П. предварително обявения дневен ред и по повод предложението за сключване на Договор за паричен заем, че заемодателятМ.Ф.К. е неин съпруг, независимо, че на всички било известно това обстоятелство. С Протокол от 15.06.2009 г. Съветът на директорите на "Р. 98" - Г.К. взел решение да се сключи договор за заем от 24 000 лв. за срок от една година, П. месечна лихва от 2.5 % , неустойка П. невръщане на заема от 2 000.00 лв. за календарната година, както и П. невръщане на дължимата сума след една година, законна лихва върху цялата главница и лихва, сМ.Ф.К. от Г.К., като с решението била упълномощена К. К., като изпълнителен директор на дружеството да сключи договор за заем П. посочените параметри. Съгласно чл.18 от Устава на "Р. 98" - Г.К.,Съветът на директорите вземал решения за сключване на парични заеми без ограничения. Не отговаряло на истината твърдението в исковата молба, че суматаот 24 000 лв. не била постъпила в касата на дружеството.Сумата, ведно с отрязъка на ПКО ответницата предала на С.Т., която по това време изпълнявала длъжността "касиер-счетоводител" в дружеството. В това си качество Т. извършвала всички дейности по приемане, съхраняване ипредаване на парични средства; извършвала касови операции по приходно-разходни документи; водела касова книга; ежедневно приключвала касовата наличност, като проверявала фактическата наличност на парични суми с касовия остатък; приемала, съхранявала и предавала левове и валутни средства по предварително оформени документи; извършвала всички дейности, свързани с обработката на финансово-счетоводни документи. Тези нейни задължения й били вменени по длъжностна характеристика. В качеството си на изпълнителен директор на ищцовото дружество към датата на подписване на процесния договор за заем, ответницата не изпълнявала счетоводни функции. Задълженията й били уредени в Договор за управление на "Р. 98" - Г.К.от 20.01.2006 г. Счетоводните книги на дружеството - касова книга и счетоводни журнали се водели и били съхранявани от касиер-счетоводителя. Във връзка с освобождаването наТ. от длъжност „счетоводител" в "Р. 98" - Г.К., ответницата поканила същата,с писмо с обратна разписка, в 3 дневен срок да издаде с приемо-предавателен протокол всички касови книги, касови документи, касова наличност, банкови и счетоводни документи, както и ведомости за заплати. Такива не й били издадениот касиер-счетоводителя С. Т. Твърди се, че сумата от 24 000.00 лв. била необходима на "Р. 98" - Г.К., за да изпълни свое задължение към акционера и член на Съвета на директорите И. Г. Т.. С Протокол от01.06.2009 г. Съветът на директорите на дружеството взел решение да се потърси заем от 24 000.00 лв., като с този заем се върне сумата от 22 180.00 лв. на И. Г.Т. за закупени дялове от капиталÓ на „Т.- К"'ООД, както и да се заплати сумата от 1 500.00 лв. дължима на адвокат на дружеството. В изпълнение на горното решение на 29.06.2009 г. бил сключен процесния Договор за заем сМ.Ф.К., получени били парите с ПКО в дружеството и на същата дата били изплатени на И. Г. Т. с РКО № 9/29.06.2009 г. Всички счетоводни документи били съхранявани в счетоводството на дружеството П. касиер-счетоводителя. Нейно задължение било и да осчетоводи наличните счетоводни документи. Не отговаряло на истината твърдението, че Н.Ч. бил член на Съвета на директорите към юни 2009 г. Сочи се, че Ч. не бил член на Съвета на директорите от 29.09.2006 г., когато бил освободен с Решение № 782/29.09.2006 г. по ф.д. № 699/1998 г. по описа наОкръжен съд - К., поради което същият не следвало да бъде канен да присъства на заседание на Съвета на директорите на дружеството. На основание чл.111 б,"б" от ЗЗД е направено възражение за изтекла погасителна давност на претенцията на ищцовото дружество за заплащане на обезщетение за вреди. В допълнителен отговор на исковата молба се сочи, че И. Г. Т. имал качеството на кредитор на "Р. 98" - Г.К., тъй като с договор с нотариална заверка закупил от "Р. 98" собствените на дружеството 2 218 дяла от капитала на "Т.К" ООД на стойност 22 180 лв. С приходен касов ордер № 1/05.05.2005 г. И. Г. Т. внесъл посочената сума в касата на „Р.-98" - Г.К..Продажбата на тези дялове не била вписана по надлежния ред в търговския регистър на ОС-К.. Впоследствие въпросните 2 218 дяла били продадени на три други лица - С. К. С. - 636 дяла на стойност 6 360 лв., В.Д. Й. - 786 дяла на стойност 7 860 лв. и Р.Д.Б.- 786 дяла на стойност 7 860 лв. Възползвайки се от служебното си положение на управител на „Т. К" ООД Г.К., Р.Б. вписал посочените три продажби на дружествени дялове в съда, тъй като един от купувачите бил самия управител Б., а не вписал умишлено продажбата на дялове на И. Т.. Впоследствие И. Г.Т. завел иск в Окръжен съд - К., с който оспорил продажбите на дяловете на С., Й. и Б.. С влязло в сила Решение № 10/07.02.2007 г. по Г.д. № 218/2006 г. по описа на Окръжен съд -К., искът на И. Г.Т. бил отхвърлен. Сумата, внесена от него в касата на „Р. - 98" - Г.К. в размер на 22 180 лв., поради недължимо платена, му била върната с решение от 01.06.2009 г. на Съвета на директорите на „Р.-98" - Г.К.,за което бил приложен протокол към отговора на исковата молба. В съдебно заседание, както и в представено писмено становище, процесуалният представител на ответницата поддържа становището си, изразено в представените отговори. Претендира разноски.