Определение № 655 от 04.05.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 655 гр. Варна, 04.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело № 20213100900793 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по ИСКОВА МОЛБА на „КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 2“ЕООД срещу „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“АД , предявена от производител, претендиращ присъждане на остатъци от цена за продадена през октомври и ноември 2018г., но неплатена по преференциални цени ел. енергия от възобновяеми източници, и обезщетение за забавено плащане.

По размяна на книжата:

Исковата молба вх.23574/17.11.2021г., съдържа изискуемите по чл. 127 и чл. 128 ГПК реквизити. В нея са уточнени фактите, на които ищeцът основава претенцията си и са представени доказателства. В допълнителна искова молба вх. №6877/22.03.2022г. са оспорени възраженията на ответника и неговия помагач по тълкуването на правото.

Исковата и допълнителната молби са връчени на ответника „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр. Варна, който е упражнил своевременно защита си в отговор вх. № 26944/30.12.2021г. и отговор на допълнителна искова молба вх. № 7534/29.03.2022г., като без да оспорва фактите е оспорил правните доводи и е посочил доказателствата си.

Привлеченото като помагач на ответника трето лице „Национална Електрическа Компания“ ЕАД в становище вх. №3093/08.02.2022г е заявило доводите си в подкрепа на тезата на подпомаганата страна. Допълнителен отговор от помагача не е депозиран в срока, изтекъл на 07.04.2022г.

Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и чл. 41 ГПК.

По допустимостта на претенцията:

Страните са правоспособни и дееспособни юридически лица, вписани в ТР. Представителната власт на пълномощниците е надлежно учредена (л.21, л.77 и л. 85). Легитимацията на страните съответства на твърденията им по спора, очертан като защита на твърдяно притезание на ищеца срещу ответника, породено от неизпълнение на изискуемо задължение за пълно 1 заплащане на цена по търговска сделка на регулиран пазар. Съдът приема за допустима така предявената претенция за заплащане на горница за цена на изкупено производство от възобновяем енергиен източник по договор за изкупуване на електрическа енергия, претендирана от производителя като дължима над извършеното от ответника плащане за процесния период.

Изложените от ответника твърдения относно регулацията на пазара, възлагаща му тежест да препродава изкупената от производители енергия на трето лице по същите регулирани цени налагат обвързване на последващия купувач от решението по спор, повдигнат именно относно размера на изкупната цена. Уважаването на иска би породило регресно вземане за същия размер на подпомаганата страна, което в достатъчна степен я легитимира по искането за привличането на помагача.

Стабилизирането на административни актове, уреждащи отношения по преференциално изкупуване няма преюдициално значение, поради което неприключили административни производства не са процесуална пречка за упражняване на правото на иск (определение №597/30.09.2019г по ч.т.д.

1628/2019г на ВКС, ТК, 2 т.о., Решение № 60096 от 30.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1219/2020 г., I т. о., ТК Решение № 60105 от 14.02.2022 г. на ВКС по т. д.

№ 1185/2020 г., I т. о., ТК). Нямат такова значение и споровете, водени между същите страни относно дължимост на цената по същото правоотношение за предходен период на прилагане на същия договор за изкупуване на ВЕИ-производство(определение № 299/25.05.2017г по ч.т.д.

202/2017г на ВАпС).

Предявеният размер на главниците надхвърля 25 000 лв., което обосновава родова подсъдност на цялата сборна претенция на окръжен съд.

По предварителните въпроси:

Предявените спорни вземания се твърдят като последица от неизпълнение на задължението за заплащане на цена по сключена между търговци сделка за покупко-продажба на електрическа енергия. Предметът на делото определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365, т. 1, вр. чл. 286, ал. 2 и чл. 1, ал. 1, т. 2 ТЗ). Не са направени възражения по местната компетентност и реда за разглеждане на спора.

Авансово дължимата държавна такса е внесена в държавен бюджет, съответно на цената на всеки от исковете.

Ищецът е посочил своя банкова сметка като начин на плащане на спорните суми.

По доказателствените искания:

В исковата и допълнителната молби са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, представени като приложения. Неоспорените документи за сключен договор за изкупуване на енергията, произведена от присъединена към електроснабдителната мрежа вятърна централа на независим производител, отчетени количества и фактурирано за продажба производство следва да бъдат допуснати, като съдът преценява, че са относими и необходими като имат отношение към релевантните твърдения. Неоспорените актове, установяващи нормирана преференциална цена за изкупуване на енергия от ВЕИ и лимити на НСП 2 представляват допустими доказателствени средства и се сочат в подкрепа на тезите на насрещните страни. Допълнително страните сочат и изходяща от насрещните страни кореспонденция относно породилия се спор по остойностяване на произведените количества след нормативна промяна по чл.

31 от ЗЕВИ. Ищецът се позовава и на неоспорени счетоводни справки за съответни издадени и коригирани фактури и дебитно известие за преостойностени произведени количества заплатени като излишък и получените банкови преводи по всеки от тези платежни документи.

Липсва на очертан спор както относно доставените количества и надхвърлянето на 2250 часа ефективна работа от централите на ищците през съответната година, така и по тарифирането и фактурирането на полученото от лицензианта производство, спорът се очертава само по тълкуване на конкретна норма, уреждаща преференциалното изкупуване и предвидени за него алтернативни цени и всяка от страните основава тезата си на вложеното от законодателя съдържание в нова уредба, заварила вече действащ договор.

С оглед липсата на спор по фактите и позоваването само на писмени доказателства и очертаване на предмета на делото като СПОР ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА, се открива и възможността за произнасяне на съда, сезиран с търговския спор в закрито заседание по чл. 376 ал.1 ГПК.

Преклудираните възможности за защита правят ненужно изслушване на страните (без да се нарушава принципа на чл. 8 от ГПК).

На страните следва да се предостави възможност да изложат доводите си по съществото на спора в писмени становища, след указване на възможност за доброволно уреждане на спора.

На страните следва да се укаже и необходимостта от конкретизиране на претенциите им за присъждане на разноски с точен размер, чрез представяне на списъци на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК най- късно с писмени бележки, представляващи пледоария по съществото на спора(чл. 376 ал.1 ГПК).

За целта съдът намира за необходимо да обяви писмен доклад по делото, поради което съдът, на осн. чл. 374 ал.2 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото в закрито съдебно заседание по реда на чл. 376 ГПК по приети за разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК) с участие на помагач на ответника, предявени обективно съединени искове на производител на енергия от възобновяем източник, за заплащане на остатък от нормирана цена, начислена по преференциални цени за произведени количества над нетно специфично производство (НСП) от 2000 квч до достигане на 2250 часа ефективна работа и НСП от 2300 квч за годишен период 2018г., ведно с обезщетение за забава след уговорен падеж (настъпил след получаване на издадени от производителя данъчни фактури и данъчни известия), считано от 16.12.2018г. до предявяване на иска, както и акцесорни претенции за присъждане на законната лихва и разноските по делото.

3

ОБЯВЯВА на страните ПИСМЕН ДОКЛАД в следния смисъл:

Производството е образувано по реда на гл. 32 от ГПК.

Приети са за разглеждане като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1 от ГПК вр. чл. 286 ал.1 ТЗ) искове на „КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 2” ЕООД , ЕИК124701621, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. България № 51 Б, ет.4, представлявано от управителя К.К.Д., чрез адв. М. (АД В.Т.) служебен адрес гр. София *****, Офис Парк ЕКСПО 2000, сграда Фаза 4 ет.1, срещу ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258, сграда Варна Тауърс-Г, представлявано от всеки двама от членовете на управителния съвет П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., чрез адв. Т. (АД”****”) служ. адрес гр. София, ул. Триадица №6 ет.2, ел. адрес [email protected], подпомаган от „Национална електрическа компания”ЕАД ЕИК 000649348, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Триадица №8, представлявано от изп.директор И.Й. чрез ю.к. А., служ. електронен адрес *******, както следва: за присъждане на остатъци от начислена цена за продадена през 2018г., но неплатена по преференциални цени за ВтЕЦ, работеща над 2250 ефективни часа годишно произведена ел. енергия от възобновяем източник за нетно специфично производство над 2000 до 2300 квч, а именно:

122994.79 лв., като остатък по Дебитно известие №144/30.11.2018г. към Фактура №143/12.11.2018г. за горница над цена за излишък до нормирана цена за количества произведени през м. октомври 2018г.

126184.66 лв., като остатък по Фактура № 145/30.11.2018г. над заплатена цена за излишък до нормирана преференциална цена за количества произведени през м. ноември 2018г. за присъждане на обезщетение за забавено плащане на същите суми за период от 16.12.2018г. (след изтичане на уговорен падеж от получаване на платежните документи) до 17.11.2021г. (предявяване на претенциите), а именно:

36454.29 лв. върху главницата за м. октомври 2018г.

37399.75 лв. върху главницата за м. ноември 2018г. както и акцесорни претенции за присъждане на законната лихва от депозиране на искова молба на 02.12.2019г. до окончателно изплащане на дълга по банкова сметка на ищеца в „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ”ЕАД с IBAN BG******

Страните са предявили и насрещни искания за определяне на разноски по настоящото дело (в искова молба на л. 19 и в отговора на л. 74).

По твърденията на страните(чл. 146 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146 ал.1 т.3 и 4 ГПК):

Ответникът и помагачът изрично признават твърденията на ищеца по следните факти:

Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници - вятърна електрическа централа(ВтЕЦ), включваща два 4 генератора ВГ-14 и ВГ-15 с обща инсталирана мощност от 4000 kW, находящи се в землище на гр. Каварна, присъединени към електроразпределителната мрежа с Договори за присъединяване на двата енергийни обекта на независим производител на електрическа енергия, съответно №844 от 12.11.2008г и №4073/04.08.2008г.

Ответникът като краен снабдител на електрическа енергия, е титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-13911/13.08.2004 год. издадена от ДКЕВР (допълнена с последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР) и е сключил с този производител Договор № 85/11.6.2009г за изкупуване на електрическа енергия по преференциална цена, определена от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране с Решение Ц-04/30.03.2009г. на ДКЕВР, платима ежемесечно за произведеното количество електрическа енергия на база фактуриране на доставка през предходен месец с отложен падеж от 15 дни след получаване на фактурата. В договора е постигнато съгласие за специфично тарифиране на производството според достигане на различни обеми на работа(над 2250 ефективни годишни часове на работата).

През процесния период на 2018 г. преференциалната цена е била определена с Решение Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР, диференциращо три тарифи в т. 8,9 и 10, като посочените във фактурите цени съответстват на определената цена – 188.29 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа и 172.95 лв. за работещи повече от 2250 часа производители. След нововъведена с чл. 31, ал.5 ЗЕВИ регулация на пазара, с Решение № СП-1 от 31.07.2015г., заменено от новоиздадено след съдебен контрол Решение № СП-5/28.03.2019г на КЕВР, са определени обемите (нетното специфично производство „НСП”) в които произведената енергия подлежи на изкупуване от обществен доставчик, чрез крайни снабдители по преференциалните цени, съответно на 2000квч за работещи до 2250 часа и 2300 квч за работещи над 2250 часа централи, респективно остатъка над този регулиран обем следва се търгува на цени за излишък на балансиращия пазар. Вторият административен акт е издаден след отмяна по реда на инстанционен контрол в частта отнасяща се до тарифите по решение Ц-10/30.03.2011г. и също е обжалвано, като контролът върху него не е приключил.