Решение № 3013 от 05.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3013 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г. като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20261100501315 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Л. Л. Д. срещу Решение № 19444/28.10.2025 г., постановено по гр. дело № 71804/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 149-ти състав, в частта, в която е заместено съгласието, на основание чл. 127а, ал. 2 СК, на Л. Л. Д. за пътуване на детето Т. Т.ов Д. извън границите на Република България до държавите - членки на ЕС, Кралство Великобритания, Република Турция, Република Сърбия, Република Северна Македония, придружено от бащата Т. Н. Д. за срок от пет години, считано от влизане в сила на решението, без ограничение на броя на пътуванията и за време общо не повече от два месеца в годината, и в частта, в която е заместено съгласието на майката, на основание чл.

45 ЗБЛД вр. чл. 127а, ал.2 СК, за издаване на паспорт по ЗБЛД на детето Т. Т.ов Д., като е осъдена същата да заплати Т. Н. Д. сумата от 650 лв. - разноски пред първата съдебна инстанция.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поддържа се, че същото е немотивирано, постановено при липса на задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Въззивницата излага, че съдът не е съобразил релевантни обстоятелства относно отношенията между бащата и детето, като не е отчетено, че бащата не поддържа активен контакт с детето и не спазва установения режим на лични отношения, както и че отношенията между родителите са 1 силно влошени, което се отразява негативно върху детето. Поддържа се още, че липсва доказана необходимост от пътуване в чужбина, като бащата не е конкретизирал дестинации, периоди и условия на пътуванията, поради което не може да се прецени дали същите са в интерес на детето. Навеждат се доводи, че не са налице гаранции за безопасността на детето, включително с оглед посочените държави извън Европейския съюз, както и че разрешението за неограничен брой пътувания противоречи на установения режим на лични отношения и създава възможност за неговото заобикаляне. Изтъква се също, че пътуванията няма да допринесат за развитието на детето, което според въззивницата изпитва страх и не желае контакт с бащата, като се поддържа, че предявеният иск има за цел упражняване на натиск върху нея.

С оглед изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което искът по чл. 127а СК да бъде отхвърлен, както и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна Т. Н. Д. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, който е валиден като цяло и е допустим в обжалваните части.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:

С Решение № 19444/28.10.2025 г., постановено по гр. дело № 71804/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 149-ти състав, е заместено съгласието, на основание чл. 127а, ал. 2 СК, на Л. Л. Д. за пътуване на детето Т. Т.ов Д. извън границите на Република България до държавите - членки на ЕС, Кралство Великобритания, Република Турция, Република Сърбия, Република Северна Македония, придружено от бащата Т. Н. Д. - за срок от пет години, считано от влизане в сила на решението без ограничение на броя на пътуванията и за време общо не повече от два месеца в годината, като е отхвърлено искането за заместване на съгласието на майката за пътуване на детето Т. Т.ов Д. до Обединени арабски емирства, Дубай. Заместено е съгласието на майката, на основание чл. 45 ЗБЛД вр. чл. 127а, ал.2 СК, за издаване на паспорт по ЗБЛД на детето Т. Т.ов Д., като е осъдена същата да заплати наТ.

Н. Д. сумата от 650 лв - разноски пред първата съдебна инстанция.

Първоинстанционният съд е разгледал претенцията по чл. 127а, ал. 2 СК за заместване съгласието на майката за пътуване на детето в чужбина и за издаване на паспорт, като в хода на производството е събрал писмени и гласни доказателства и е изискал становище от органите по закрила на детето. Приобщени са съдебни актове относно прекратяването на брака между страните и утвърденото споразумение за упражняване на родителските права, местоживеенето на детето и режима на лични отношения, както и данни относно изпълнението на този режим и отношенията между родителите. По делото са били представени и разпореждания по наказателни частни дела, образувани по тъжби на 2 бащата срещу майката за извършено престъпление по чл. 182 НК, свързано с неизпълнение на съдебно определен режим на лични отношения, което обстоятелство съдът е отчел при преценката на отношенията между страните и степента на съдействие при осъществяване на контактите с детето.

Съдът е разпитал свидетелите Г.Г., доведена от ищеца, и И.Б., доведена от ответницата. От показанията на свидетелката Г. се установява, че бащата има опит с пътувания в чужбина, включително до държави като Италия, Испания, Турция и Гърция, като същите са били краткотрайни и с туристическа цел, без данни за рисково поведение.

Свидетелката не сочи обстоятелства, които да поставят под съмнение способността на бащата да полага грижи за дете при пътуване. От показанията на свидетелката Б. се установява, че според нея отношенията между бащата и детето са затруднени и че детето се връща притеснено след срещи с него, като към настоящия момент не желае да остава насаме с баща си. Тези показания съдът е обсъдил в съвкупност с останалите доказателства, като е отчел и тяхната субективност.

Изготвен е социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“, съдържащ данни за семейната среда, в която детето се отглежда, неговото развитие и отношенията му с родителите, както и становище, че пътуванията в чужбина са в интерес на детето и не създават риск за него. Допусната е била и съдебно-психологична експертиза, която не е изготвена поради неоказано съдействие от страна на ответницата.

Въз основа на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че между родителите липсва съгласие относно пътуването на детето в чужбина и че отказът на майката не се основава на конкретни и доказани рискове. Съдът е направил извод, че пътуванията в чужбина по принцип са в интерес на детето и че в случая не са налице обстоятелства, които да налагат ограничаването им. Приел е, че същите могат да бъдат осъществявани при въвеждане на разумни ограничения, гарантиращи както сигурността на детето, така и спазването на режима на лични отношения.

В този смисъл съдът е уважил предявената претенция, като е заместил съгласието на майката за пътуване на детето, придружено от бащата, извън границите на Република България до държавите -членки на Европейския съюз, както и до Кралство Великобритания, Република Турция, Република Сърбия и Република Северна Македония, за срок от пет години, считано от влизане в сила на решението, без ограничение в броя на пътуванията, но за общо не повече от два месеца годишно, като е отхвърлил искането за пътуване до Обединени арабски емирства (Дубай). Наред с това съдът е заместил съгласието на майката за издаване на паспорт на детето и е присъдил направените по делото разноски.

Съгласно чл. 127а, ал. 2 от СК, когато родителите не постигнат съгласие по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Разрешението по чл. 127а, ал. 2 от СК за извеждане на ненавършило пълнолетие дете от територията на страната без съгласието на единия от родителите може да бъде дадено от съда само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ.

3 държави, чийто кръг е определяем (т. 1 от ТР № 1/03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС).

Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, приети в първата инстанция, като намира че първоинстанционното решение, в обжалваните части, е правилно, обосновано и законосъобразно, а доводите във въззиваната жалба намира за неоснователни.

Неоснователно е оплакването за липса на мотиви. От съдържанието на постановения съдебен акт се установява, че първоинстанционният съд е извършил преценка по същество на спора и е достигнал до краен извод след съобразяване на релевантните обстоятелства, като е уважил иска частично, отхвърляйки същия за конкретна дестинация. Самият факт на частично отхвърляне изключва твърдяната бланкетност и сочи на индивидуализирана преценка, съответстваща на изискванията на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 2 СК съдът разрешава спор между родители относно пътуване на дете в чужбина, изхождайки изцяло от неговия най-добър интерес. В тази връзка настоящият състав съобразява задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които съдът не следва да предоставя неограничено разрешение за пътуване, а е длъжен да го конкретизира чрез поставяне на ясни рамки относно периода, продължителността, държавите и условията на осъществяване, като същевременно е допустимо да се даде разрешение за бъдещи и многократни пътувания, ако това е в интерес на детето и не създава риск за неговото развитие, здраве и сигурност. В тълкувателната практика се подчертава още, че съдът следва да извърши конкретна преценка на всички релевантни обстоятелства, включително отношенията между родителите, възрастта на детето и наличието на гаранции за неговата безопасност.

В конкретния случай първоинстанционният съд е съобразил изцяло тези изисквания, като е постановил разрешение за пътуване при ясно определени граници – за срок от пет години, с ограничение на продължителността до два месеца годишно и за конкретно индивидуализиран кръг държави, като същевременно е отказал разрешение за пътуване до дестинация, преценена като неподходяща. По този начин съдът е постигнал баланс между правото на детето на свободно придвижване и поддържане на връзка с двамата родители, от една страна, и необходимостта от гарантиране на неговата сигурност, от друга.

Неоснователни са доводите на въззивницата, че липсва доказана необходимост от пътуване. Съдебната практика, включително и тази, обобщена в посоченото тълкувателно решение, приема, че пътуването в чужбина по принцип е в интерес на детето, тъй като допринася за неговото културно, социално и личностно развитие, освен ако не е установен конкретен и реален риск. В случая такъв риск не се установява.

От представения пред въззивната инстанция социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ - Оборище, изготвен на 06.04.2026 г., се установява, че даването на заместващо съгласие за пътуване в чужбина е съобразено с най-добрия интерес на детето.

Дирекция „Социално подпомагане“ - Оборище изрично излага становище, че пътуванията с 4 цел организирани почивки, екскурзии, учебни цели и запознаване с други държави, култури и забележителности ще допринесат за разширяване на мирогледа на детето, за придобиване на нови знания и за неговата социализация, като същевременно не се установява накърняване на неговите права и интереси. Посочено е още, че при осъществяване на такива пътувания следва да се осигури информираност на другия родител относно времето, мястото и продължителността им. Настоящият състав съобразява изцяло това становище като обективно, компетентно и съответстващо на събраните по делото доказателства.

При личното изслушване на страните пред въззивната инстанция майката излага твърдения за влошено здравословно състояние на детето при пътуване и за нежелание за контакт с бащата. Тези твърдения обаче не са подкрепени с годни доказателства и не могат да обосноват ограничаване на възможността детето да пътува. Посоченото неразположение при пътуване представлява обичаен и преодолим дискомфорт, който не съставлява реална пречка за осъществяване на пътувания, още повече при наличието на възможност същите да бъдат съобразени с индивидуалните особености на детето.

Разпечатката съдържа 34 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1969b96c-38e6-4abc-83d6-6fe8cc298cf6