Протокол № 1400 от 08.10.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1400 гр. Варна, 08.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Славея Н. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20253100501285 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:38 часа се явиха:

Въззивната страна ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно и своевременно призована. Представлява се от прокурор Д.Н., приета от съда от днес.

Въззиваемата страна А. О. Х., редовно и своевременно призован, не се явява.

Представлява се от адв. С. С., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Прокурор Н.: Да се даде ход на делото.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е въззивно, образувано е по въззивна жалба вх. № 36586/23.04.2025г. от Прокуратурата на Република България срещу Решение № 1231/ 09.04.2025год. по гражданско дело № 20243110107655 по описа за 2024г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 8-ми състав, в частта, с която съдът ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище: гр. С., бул. "В." № *, да заплати на А. О. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „П.“ № **, ет. *, сумата 2000 лева /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от образувано ДП № 168/2023 г. по описа на ССП – ОДМВР – гр. Варна и пр. преписка № 6213/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Варна за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, прекратено с Постановление от 29.11.2023 г. на Районна прокуратура – Варна, ведно със 1 законната лихва за забава, считано от датата на исковата молба – 20.06.2024 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение за поради необоснованост. Сочи се, че съдът неправилно се е позовал на съдебна практика, която се основава на стари редакции на НПК /Решение № 50084/30.05.2023г. по гр. д. № 1961/2022г. на ВКС, 3-то г.о./. С действащия към настоящия момент НПК, обнародван, ДВ, бр. 86 от 28.10.2005г., в сила от 29.04.2006г., са премахнати съществуващите преди това процесуални фигури на „уличено лице" и „заподозрян". Към настоящия момент съществува единствено фигурата на „обвиняем", чийто статут е изчерпателно уреден в Част I, Глава 7 на НПК. Посоченият в решението текст на чл. 215 от НПК урежда действията, които следва да бъдат предприети, когато извършителят е неизвестен, а чл. 219 от НПК урежда привличането на обвиняем и предявяването на постановлението за привличане. В този смисъл, предвид липсата на „уличено лице" като процесуална фигура, срещу него не могат да бъдат предприети каквито и да е мерки за процесуална принуда. Такива могат да бъдат предприети само и единствено срещу лице, което има качеството на обвиняем по смисъла на чл. 54 от НПК и те са изрично уредени в чл. 56 - 73А от НПК. Т.е. цитираното от ищеца Решение № 50084/30.05.2023г. по 1 гр. д. № 1961/2022г. на ВКС, 3-то г.о., противоречи както на действащата към момента наказателнопроцесуална нормативна уредба - НПК, така и на правната теория и практика в областта на българското наказателно- процесуално право.

Счита, че изводите на ВРС са в противоречие, както с правната теория, така и с решения на ЕСПЧ /от 15.07.2005г. по делото „А. срещу България" § 101 и 102, образувано по жалба № 42026/98г.; от 1.12|.2005г. по делото „П. срещу България" § 80 и 82, образувано по жалба № 48137/99г., Решение по делото „С. срещу България" от 17.05.2017 г. § 11,0 и др./, и по-новата практика на българския съд - Решение № 50047 от 10.03.2023г. на ВКС по гр. д.

№ 3092/2022 г, IV г. о., ГК, съгласно което само привлеченото като обвиняем лице, а не и останалите субекти на наказателно-процесуалните отношения, може да претендира обезщетение за претърпени вреди от незаконна дейност на правозащитните органи по см. на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Началният момент, от който лицето, срещу което е образувано наказателно производство търпи вреди, е датата на привличането му като обвиняем и предявяване на обвинението. В настоящия случай Х. никога не е бил привличан в качеството на обвиняем по горепосоченото досъдебно производство.

Предвид факта, че наказателното производство по ДП № 168/2023г. по описа на Сектор „ПП" при ОД - МВР - Варна не е било водено срещу ищеца Х., следва да се има предвид, че предприетите спрямо него мерки - съставяне на АУАН, изземване на свидетелството за управление на МПС и контролния талон към него, и свалянето на регистрационните табели на автомобила му, са изцяло с административен характер. Те не представляват мерки за неотклонение или други мерки за процесуална принуда по смисъла на чл. 56 - чл. 73А от НПК. Наложени са от административно-наказващ орган, каквито са служителите на Сектор „Пътна полиция" - ОДМВР Варна. Поради това, Прокуратурата на 2

РБ няма никакво отношение и правомощия за намеса и контрол в тази връзка и по никакъв начин не е отговорна за действията на полицейските органи. В случай, че в резултат от налагането на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР или на ПАМ спрямо конкретно лице, за последното са настъпили имуществени и/или неимуществени вреди, то евентуално може да търси обезщетение за тях от административния орган, наложил мярката, по ред, различен от предприетия в настоящото производство.

В хода на производството не са събрани категорични доказателства, които да установяват, че А. О. Х. действително е претърпял неимуществени вреди болки и страдания, като пряк и непосредствен резултат от незаконно обвинение.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция, а в условията на евентуалност да бъде намален размера на присъденото обезщетение до справедлив такъв по смисъла на чл.

52 от ЗЗД.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност и законосъобразност на постановеното решение в обжалваната част. Поддържа се, че не е налице основание за спиране на производството, като се позовава на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 8/7 май 2014 г. по ТД 8/2013г. на ВКС, ОСГТК. Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Прокурор Н.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам въззивната жалба, изготвена от Районна прокуратура – Варна. Оспорвам отговора.

Адв. С.: Запознат съм с доклада, нямам възражения.

Моля да оставите без уважение, депозираната от Варненска районна прокуратура въззивна жалба, като считам същата за неоснователна.

Прокурор Н.: Нямам доказателствени искания.

Адв. С.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.

Прокурор Н.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

СЪДЪТ,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА по делото, представения от процесуалния представител на въззиваемата страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им.

3

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

Прокурор Н.: Моля да отмените първоинстанционното решение като неправилно, необосновано и постановено в противоречие с процесуалния закон.

Считам, че Районния съд неправилно е приел, че ищецът има активна легитимация, т.е. право на иск, респективно право на въззивна и касационна жалба. Считам, че право на иск в настоящия случай ищецът няма, тъй като същия не е бил привлечен като обвиняем.

Член 2, т. 3 от ЗОДОВ, изрично определя кръга на лицата, които имат такава активна легитимация, но ищецът не попада в тази категория. Считам, че е недопустимо тази разпоредба да се тълкува разширително, тъй като това променя изцяло духа на Закона. Факт е, че единствено, когато лицето е привлечено като обвиняем, по отношение на него могат да се взимат мерки за процесуална принуда, да се образува наказателно производство и респективно то или да бъде прекратено, или да бъде постановена оправдателна присъда, от което могат да бъдат търпени вредите. Поради това, че съдът не е прекратил производството поради липса на процесуална легитимация на ищеца, а е приел, че е надлежно сезиран, съответно се е произнесъл и със съдебен акт. Считам този акт за неправилен.

Ако счетете, че все пак ищецът има активна легитимация и е субект на иска по чл. 2 от ЗОДОВ, то моля да приемете, че искът е недоказан, тъй като липсват доказателства относно пряката причинно – следствена връзка между воденото досъдебно производство и претендираните от ищеца неимуществени вреди.

Видно е, че ако има такива, те са резултат от наложените по отношение на него принудителни административни мерки, които съответно са наложени от административен орган и иска, по който би могъл да търси той обезщетение за тези вреди съответно е по чл. 1 от ЗОДОВ.

Моля за решение в този смисъл.

Адв. С.: Моля да оставите без уважение депозираната жалба на Районна прокуратура – Варна като неоснователна.

Считам, че по първоинстанционното дело са събрани безспорни и категорични доказателства, които да установяват, че доверителят ми действително е претърпял болки и страдания в резултат от незаконното обвинение. В настоящият случай чрез неоснователно упражнената принуда срещу доверителя ми като уличено лице, са били нарушени правото му на лична свобода и са засегнати честта и достойнството му. Същият е бил лишен от правото да управлява МПС. Считам, че са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в раздразнение, проява на грубост към близките си, нервни кризи във връзка с така повдигнатото му обвинение и воденото наказателно производство, което е продължило в 4 периода от 11.05.2023 г. до постановяване на постановлението за прекратяване на наказателното производство – 29.11.2023 г.

Считам, че първоинстанционния съд не е преценил всички тези обстоятелства, не е съобразил и оценил реално претърпените от доверителя ми неимуществени вреди. Поради това, моля да отмените решението на първоинстанционния съд и увеличите размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на образуване на гражданското производство – 20.06.2024 г. до окончателното изплащане, както и да ни присъдите направените разноски по делото.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:45 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5