Решение № 600 от 04.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. В., 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. С. М. Ангелов при участието на секретаря Марияна Ив. И.а като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело № 20243100500197 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. К. Г. от гр. В., подадена чрез процесуални представители, срещу Решение № 3669/13.11.2023 год., постановено по гр. дело № 20223110113392 по описа на РС-В. за 2022 год., в частите, с които: 1) е прието за установено в отношенията между ищеца С. И.

С. от гр. В., от една страна и ответника И. К. Г. от гр. В., от друга страна, че ищецът С. И. С. от гр. В. е собственик на следния имот – реална част с обща площ от 138 кв. м., находяща се в гр. В., ж. к. “***“, район ***, защрихована в цианов и червен цвят, заключена между точките 1; 6; 7; 8; 9; 10; 11; 12; 14;

1 на Комбинирана скица № 7 към заключението на вещото лице инж. Ж. Б. Б. по съдебно-техническа експертиза с вх. № 37834/22.05.2023г., приложена на л. 190 от гр. дело № 20223110113392 по описа на РС-В. за 2022 год., която скица, приподписана от съда е неразделна част от съдебното решение, която реална част включва обозначените на скицата „Реална част № 2“ от поземлен имот № *** с идентификатор № ********* по КК на гр. В., защрихована в цианов цвят, с площ от 66 кв. м., заключена между точките 1; 6; 13; 12; 14; 1 на Комбинираната скица № 7 и „ ***“ от поземлен имот № *** с идентификатор № ********* по КК на гр. В., защрихована в червен цвят, с 1 площ от 72 кв. м., заключена между точките 6; 7; 8; 9; 10; 11; 12; 13; 6 на Комбинираната скица № 7, при граници на реалната част с обща площ от 138 кв. м.: път с идентификатор № *********; имот с идентификатор № *********; реална част от имот с идентификатор № ********* и имот с идентификатор № *********, на основание договор за дарение, сключен с нот. акт № 22, том I, дело № 64 от 07.01.1975г. на нотариус при Варненски районен съд и съдебна спогодба, одобрена по гр. дело № 934/1989 г. по описа на Районен съд – В., инкорпорирана в протокола от проведено на 09.05.1989 год. открито съдебно заседание по цитираното дело, вписана в СлВп-В. на 22.06.1989 г., т. III, № 45 и е осъден ответникът И. К. Г. от гр. В. да предаде на ищеца С. И. С. от гр. В., на основание чл. 108 ЗС, владението върху гореописаната реална част с обща площ от 138 кв. м.; 2) е прието за установено в отношенията между ищеца С. И. С. от гр. В. от една страна и ответника И. К. Г. от гр. В., от друга страна, че ищецът С. И. С. от гр. В. е собственик на реална част от имот № *** с идентификатор № ********* по КК на гр. В., с площ от 66 кв. м., находяща се в гр. В., ж. к. “***“, район ***, защрихована в цианов цвят, заключена между точки 1; 6; 13; 12; 14; 1 на Комбинирана скица № 7 към заключението на вещото лице инж. Ж. Б. Б. по съдебно-техническа експертиза с вх. № 37834/22.05.2023г., приложена на л.

190 от гр. дело № 20223110113392 по описа на РС-В. за 2022 год., която скица, приподписана от съда е неразделна част от съдебното решение, както и че е налице грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., изменени със Заповед № 18–10369 от 20.09.2021 г. на началника на СГКК - гр.

В., като гореописната реална част неправилно е отразена като собственост на ответника И. К. Г. от гр. В., респ. неправилно е заснета като част от имот с идентификатор *********, собственост на ответника И. К. Г. от гр. В., вместо като част от имот с идентификатор *********, собственост на ищеца С. И. С. от гр. В..

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е недопустимо, евентуално неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неосбъждане на наведени от ответника, настоящ въззивник, възражения и доводи, както и до неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

Въззивникът твърди, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл „свръх петитум“ – ищецът е претендирал да е собственик на реална част от 160 кв. м., заключени между т.1, 6, 7, 8, 9, 10, 13, 12, 14, 1, на скицата, неразделна част от първоинстанционното решение, а съдът го признал за собственик и на реална част, заключена между т. 10, 11, 12 и 13 по същата скица, т. е., ищецът е признат за собственик на имот, за който не е претендирал. Въззивникът твърди още, че неправилно съдът е допуснал за разглеждане искове за реална част от имот, която засяга съседният имот, а именно: имот с пл. № *** по КП от 1973г., който не е собственост нито на ищеца, нито на ответника. За реалната част, заключена между точките 6, 7, 8, 9, 10, 13, 6 по скица № 7 на в. л. Ж. Б., исковете са недопустими, съответно и решението е недопустимо, тъй като не са предявени срещу лицето, което е 2 собственик на този поземлен имот, а съдът се е произнесъл по отношение на поземлен имот който е собственост на трето, неучастващ о в процеса, лице.

Навежда още, че решението е недопустимо и поради това, че съдът не е обсъдил и не се е произнесъл по възражението на ответника, основано на забраната по чл. 200, ал. 1 от ЗУТ, според която реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 от ЗУТ, а в случая по отношение на процесната реална част, претендирана от ищеца, горното условие не е спазено.

Настоява за обезсилване на решението.

В евентуалност въззивникът твърди, че решението е неправилно и необосновано, в резултат на неправилна преценка и анализ на събраните доказателства. Неправилен е изводът на съда, че ищецът е собственик на претендираната реална част, както въз основа на договор за дарение, така и на основание съдебна делба-спогодба тъй като двете придобивни основания са взаимноизключващи се и ищецът може да се позове, съответно и да се признае за собственик само на едно от тях, а не и на двете едновременно.

Неправилно е прието още, че съдебната делба – спогодба по гр. дело № 934/1989г. по описа на РС-В. е валидна, въззивникът счита, че е нищожна, тъй като не са спазени изискванията на чл. 61 от ЗТСУ (отм.), вр. чл. 54, ал.1 от ППЗТСУ (отм.).

Не е съобразено още, че по делото не е установено безспорно каква е била конфигурацията на имота, закупен от праводателя на ищеца с договора по нот. акт № 87/24.04.1958 год.; не е съобразено също, че имотът, описан в договорите за дарение, скл. с нот. акт № 21/1975 год. и с нот. акт № 22/1975 год., придобит впоследствие от ищеца, въз основа на съдебната делбаспогодба по гр. дело № 934/1989г. по описа на РС-В., не съответства по граници на действалия към момента на сключването на договорите КП от 1973г., както и на всички предходни и последващи, действащи КП, според които имотът няма и никога не е имал граница „път“, в какъвто смисъл са и заключенията на двете съдебно – технически експертизи, изслушани в първата инстанция. Въззивникът твърди още, че неправилно са анализирани и показанията на свидетелите, разпитани в първата инстанция.

По тези съображения счита, че решението (в случай, че е допустимо) е неправилно, настоява да бъде отменено и да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, ищецът, въззиваем, С. И. С. от гр. В., оспорва жалбата; счита, че решението е допустимо, по същество – правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание въззивникът И. К. Г., чрез процесуалните си представители, поддържа подадената въззивна жалба и настоява да бъде уважена.

3

В съдебно заседание въззиваемият С. И. С., чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

В исковата си молба ищецът С. И. С. от гр. В. е навел следните твърдения:

Въз основа на договор за дарение, скл. с нот. акт № 22/07.01.1975 год. на ВнН и съдебна спогодба по гр. дело № 934/1989 год. на РС-В. ищецът е собственик на недвижим имот – лозе с площ от 1000 кв. м., находящо се в землището на гр. В., местност „***“, при граници и съседи, към момента на одобряване на спогодбата: север – Г. К. и път; изток – Я. И. и К. И.; юг – Т. К. и запад – Л. Т., ведно с построените в имота сгради, понастоящем съставляващ поземлен имот с идентификатор ********* по действащата КК на гр. В.. Ответникът И. К. Г. е собственик на съседния имот – поземлен имот с идентификатор ********* по КК на гр. В., въз основа на наследствено правопроимество от баща си К. И.. С декларация от 07.05.1986 г. праводателят на ответника е заявил съгласието си ищецът да си построи гараж на границата между двата имота, като за целта използва за гръб гаража на праводателя на ответника. С декларация от 08.05.1986 г. ищецът от своя страна е разрешил на бащата на ответника да навлезе с 12 см. в имота му и да построи гараж на северния ъгъл, на изток от имота на ищеца, на ъгъла, граничещ с пътя, северно от лозето на ищеца. Впоследствие праводателят на ответника построил гаража си на източната граница на имота на ищеца. В КК на гр. В., одобрена през 2008 год. имотът на ответника е нанесен като имот с идентификатор ********* с площ от 872 кв. м., а имотът на ищеца – като имот с идентификатор ******.***. Със Заповед от 20.09.2021г. на началника н а СГКК – В., издадена въз основа на подадено от ответника И. К. Г. заявление, но без съгласието на ищеца, е допуснато изменение в кадастралната карта, според което източната граница на имота с идентификатор ******.***, представляваща западна граница на имота с идентификатор ***.***, е преместена навътре (на запад) в имота на ищеца. По този начин реална част от имота на ищеца с площ от 66 кв. м., маркирана в червен цвят на представената на л. 17 от делото на РС-В. скица, съответно защрихована в син цвят на скицата – Приложение № 7 на л. 190 от делото на РС-В., заключена между точките 1; 6; 13; 12; 14; 1, означена на цитираната скица като „Реална част № 2“, неправилно е включена в границите на поземлен имот с идентификатор *********, респ., неправилно е заснета като част от имота с идентификатор *********, собственост на ответника, вместо като част от имота с идентификатор ********* по КК на гр. В., собственост на ищеца. Твърди се още, че на 11.09.2022 г. ищецът установ ил и че оградата между двата имота е премахната от ответника и последният е завладял (завзел) и реална част от 72 кв. м. от имота на ищеца с идентификатор ********* в конфигурацията му по КККР от 2021 год., която реална част е маркирана в син цвят на представената на л. 17 от делото на РС-В. скица, съответно защрихована в червени и зелени щрихи на скицата – Приложение № 7 на л. 190 от делото на РС-В., заключена между точките 6; 7; 8; 9; 10; 11;

4

12; 13; 6, означена на цитираната скица като „Реална част № 3“. Ответникът е премахнал оградата и портата на имота на ищеца към пътя, постав и л нова оградна мрежа и дървена врата. Ищецът твърди, че ответникът владее без основание гореописаните реални части, с обща площ от 136 кв. м., те са част от собствения му имот, придобит по дарение и съдебна спогодба. В условията на евентуалност ищецът навежда, че е собственик на гореописаните реални части с обща площ от 136 кв. м. на основание придобивна давност въз основа на осъществявано владение в периода 09.05.1989 год. до предявяване на иска (06.10.2022 год.), с присъединяване на владението на праводателката си по съдебната спогодба – делба В. И.а Г.а, осъществявано в периода 07.01.1975 год. до 09.05.1989 год. и на праводателя си по договора за дарение от 07.01.1975 год. И. С. И., осъществявано в периода 24.04.1958 год. – 07.01.1975 год.

В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания – за приемане за установено в отношенията между ищеца С. И. С. от гр. В. и ответника И. К. Г. от гр. В., че ищецът С. И. С. е собственик, на основание договор за дарение от 07.01.1975 год. и съдебна спогодба по гр. дело № 934/1989 год. на РС-В., а в условията на евентуалност – на основание придобивна давност въз основа на осъществявано владение в периода 09.05.1989 год. до предявяване на иска (06.10.2022 год.), с присъединяване на владението на праводателката си по съдебната спогодба – делба В. И.а Г.а, осъществявано в периода 07.01.1975 год. до 09.05.1989 год. и на владението на праводателя си по договора за дарение от 07.01.1975 год. И. С. И., осъществявано в периода 24.04.1958 год. – 07.01.1975 год., на реална част с площ от 72 кв. м. от имот с идентификатор ********* по КК на гр. В., с последно изменение от 2021 год., маркирана в син цвят на представената на л.