Акт № 12966 от 11.11.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 12966

Пловдив, 11.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXVIII Състав, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

При секретар РУМЯНА АГАЛАРЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ административно дело № 20267180701818 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 145 от АПК, вр. чл. 172, ал. 6 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Д. К. Д., с постоянен адрес в [населено място], [община], [област], депозирана чрез адв. Т., с която е оспорена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2738256/11.06.2026 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОДМВР [област], за постановено на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП временното отнемане на СУМПС като водач, извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата се излагат твърдения, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила. Сочи се, че непосредствено след съставянето на АУАН на 11.06.2026г., въз основа на който е и издадената ЗППАМ, жалбоподателят е сключил задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС в „ОЗК — Застраховане” с № BG /23/126002020859, валидна от 12:06 часа на 11.06.2026г., с което са защитени обществените интереси.

Възразява се, че е налице неизпълнено задължение от Гаранционен фонд по силата на чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, да се изпрати и съответно получи от адресата, собственик на ПС, уведомление за липса на задължителен договор за застраховка „ГО“, както и за евентуалните действия при не сключването й, както и не спазено задължение от органа по прекратяване регистрацията на МПС на това основание по чл. 143, ал.10 от ЗДвП по силата на чл. 186, ал.2 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. Счита се също, че от субективна страна жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В о.с.з жалбоподателят, чрез процесуалния представител адв. Т. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли за отмяна на оспорената ЗППАМ и присъждане на сторените разноски.

Ответникът - мл. автоконтрольор към сектор "Пътна полиция" [област] в ОДМВР [област], чрез процесуалния представител юрисконсулт М., в писмено становище излага съображения, че жалбата е неоснователна и моли да се потвърди обжалваната ЗППАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

Контролиращата страна не встъпва в производството.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2738256/11.06.2026 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОДМВР [област], е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните за това съображения:

От фактическа страна се установява, че при извършена полицейска проверка на 11.06.2026 г., около 07:50ч. в [населено място], на кръстовището на бул. „България“ и [улица]Д. К. Д., управлява личния си лек автомобил Ауди с регистрационен номер [рег. номер], който не е регистриран по надлежния ред. Същият е бил с прекратена регистрация по уведомление от ГФ поради липса на валидна полица за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. На водача е съставен АУАН серия GA АКТ № 5620667/11.06.2026г. за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 пр. 1 от ЗДвП. Непосредствено след констатиране на административното нарушение е била сключена валидна полица за застраховка "гражданска отговорност" на процесното МПС с №BG/23/126002020859 от 11.06.2026г. на ЗАД “ОЗК — Застраховане” АД, срок на валидност до 23:59:59 часа на 10.06.2027г., поради което на същата дата е извършена и служебна промяна на регистрацията на МПС, като същата е възстановена. С мотивирана резолюция № 26-1030-[рег. номер] от 12.06.2026г. е прекратено и административно-наказателното производство по съставеният АУАН на основание чл. 33, ал.2 от закона за административните нарушения и наказания, е прекратено административнонаказателното производство по АУАН, тъй като е образувано ЗМ № 369/ 11.06.26г. по описа на 03 РУ [област] по чл. 345 ал.2 от НК.

Въз основа на съставения АУАН серия GA АКТ № 5620667/11.06.2026г. е издаден обжалваният административен акт на жалбоподателя, с който на основание чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от ЗДвП е наложена процесната ПАМ.

В хода на съдебното следствие са приложени писмени доказателства - застрахователна полица № BG/23/126002020859 от 11.06.2026г. на ЗАД “ОЗК — Застраховане” АД; Заповед № 317з-6513/18.05.2026г. на Директора на ОД на МВР - [област], Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

При така установената фактическа обстановка, съобразно събраните в производството доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Волеизявлението за прилагането им се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по чл. 171 от ЗДвП е наличие на извършено административно нарушение от водач на МПС, което се установява с акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица. Принудителната административна мярка има обезпечителен характер и съществува до решаване на въпроса за отговорността на водача или след изтичане на предвидения в закона срок респективно отпада при липса на извършено нарушение.

В съдебното производство бяха представени доказателства за компетентността на административният орган - Заповед № 317з-6513/18.05.2026 г. на Директора на ОД на МВР - [област], Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, видно от които К. Г. И., заемащ длъжност младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОДМВР [област], към момента на съставянето на оспорвания акт е бил оправомощен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП. Следователно, актосъставителят е действал в границите на предоставените му правомощия и е налице материална и териториална компетентност, като липсват основания за нищожност.

В жалбата се излагат съображения, че нарушителят не е знаел за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, поради липса на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобила. С изменението на нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП /ДВ. бр. 64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) вече отпадна текстът, който вменява задължение на контролните органи, в частност сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР, да уведомят собственика на МПС, че неговата регистрация служебно е прекратена вследствие получено уведомление от Гаранционен фонд. Ето защо така направеното възражение е неоснователно.

Съгласно Закона за движението по пътищата, служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционен фонд по реда на чл. 574, ал. 6 КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. От фактическата обстановка по делото става ясно, че жалбоподателят непосредствено след налагане на мярката е отстранил причината за служебното прекратяване на регистрацията, като е сключил и представил валидна застраховка "Гражданска отговорност" № BG/23/126002020859 от 11.06.2026г. на ЗАД “ОЗК — Застраховане” АД. На основание сключената на 11.06.2026г. полица е възстановена и регистрацията на посоченото МПС. От страна на жалбоподателят са предприети действия за незабавно отстраняване на всички последици по извършеното обещественоопасно деяние, а именно за регистриране на процесният автомобил. Със служебно възстановената регистрация отпада и основанието, за което е издадена процесната ПАМ - да се гарантира бързото и своевременно постигане на целите на принудителната административна мярка, а именно да предотврати извършването на други подобни нарушения по този закон. Затова още към датата на издаване на обжалваната заповед- 11.06.2026 г. тези основания са били отпаднали. По своята правна природа ПАМ е средство за защита на права и законни интереси на други правни субекти, държавата и обществото. Следва да се посочи, че прилагането на принудителната административна мярка не може да бъде в повече от допустимия за целите на охраната на безопасността на движението по пътищата цели. За избягване на несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения административен акт, наложената мярка не може да причинява на жалбоподателя повече вреди от допустимите по закона съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК. Ето защо и основателно е направеното възражение, че наложената мярка временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 6 месеца се явява явно несъразмерна с преследваната от закона цел, което е нарушение на принципа на чл. 6, ал. 2 от АПК - административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

По изложените съображения така издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка се явява незаконосъобразен административен акт, тъй като е издадена в несъответствие с целта на закона по чл. 6, ал. 2 АПК, поради което същата следва да бъде отменена.

При този изход на спора и оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателя, такива следва да му се присъдят.

От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Възражението е неоснователно.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК, при направено мотивирано възражение за прекомерност съдът може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, когато заплатеният размер е прекомерен с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, като при преценката следва да бъдат съобразени критериите по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата. В конкретния случай заплатеното адвокатско възнаграждение от 650,00 евро не се явява прекомерно с оглед характера и обема на предоставената правна защита. Производството не се е ограничило до подаването на жалба и формално процесуално представителство. В хода му са поставени въпроси относно приложението на разпоредбите на ЗДвП и Кодекса за застраховането, правното значение на служебното прекратяване на регистрацията на МПС, уведомяването на неговия собственик, субективната съставомерност на поведението на водача и предпоставките за налагане на принудителната административна мярка, осъществено е процесуално представителство в съдебно заседание.

При съобразяване на фактическата и правната сложност на спора, обема на извършената от процесуалния представител работа и значението на производството за жалбоподателя, уговореното и заплатено възнаграждение от 650,00 евро е разумно и съответства на действително предоставената правна помощ. Ето защо възражението на ответника за прекомерност следва да бъде оставено без уважение, а направените от жалбоподателя разноски да бъдат присъдени в пълния доказан размер от 655,11 евро.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд-[област]-ХХVIII състав

Разпечатката съдържа 33 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1967dbd6-5176-4b27-93dc-bfc1b43efeae