Решение № 1317 от 24.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1317 гр. Пловдив, 24.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330113071 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Т. Б. С., ЕГН **********, против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, с която е предявен установителен иск с правно основание по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19, чл.33 ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ********* от ********* г., сключен между страните.

При условията на евентуалност е предявен установителен иск от Т. Б. С., против „Профи Кредит България“ ЕООД, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузите, съдържащи се в VІ „Параметри“, предвиждащи заплащането на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ от Договор за потребителски кредит № ********* от ********* г., сключен между страните.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ********* от ********* г., по силата на който ищецът следвало да върне сумата от общо 11 574 лева, от които: главница в размер на 4000 лева, при обща месечна погасителна вноска от 321.50 лева, както и 4000 лева – възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, при срок на кредита от 36 месеца.

Твърди, че сключения договор е недействителен, тъй като не отговаря на императивните изисквания на чл. 11 ЗПК.

По – конкретно сочи, че договорът е недействителен, тъй като не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като липсвала информация относно условията за прилагането на договорения лихвен процент, вкл. дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок за кредита или е променлив; липсвало отбелязване в погасителния план какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита.

На следващо място, твърди, че е налице нарушение и на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не е посочен начинът на изчисляване на ГПР, каквато и да било информация как е формиран същият, както и по какъв начин е определена общо дължимата сума по него.

1

Освен това твърди, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 1650 лева, е нищожна, както и, че с нея се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърди също, че на основание §1, т. 1 ДР ЗПК, в ГПР е следвало да намерят отражение и допълнителните възнаграждения за допълнителни услуги. Липсата на посочването им в ГПР водила и до липса на посочване на ГПР като императивно установено в ЗПК съдържание на договора. Отделно, сочи, че чрез възнагражденията за допълнителни услуги се заобикаля императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК за това, че ГПР не може да бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В конкретния случай, твърди, че възнаграждение за допълнителни услуги не е включено при изчисляване на ГПР, а ако било сторено това – ГПР е много по – висок от пет пъти размера на законната лихва.

Освен това, излага съображения, че тези допълнителни услуги, всъщност представляват действия по усвояването и управлението на кредита, за които не се дължи заплащане, съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК.

С оглед изложеното се моли за прогласяване на договора за нищожен, а в условията на евентуалност – за прогласяване на клаузите в раздел VІ, касаещи заплащането на възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ за нищожни. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба.

Поддържа, че процесният договор за кредит отговаря на изискванията на ЗПК.

В процесния договор за кредит бил уговорен фиксиран лихвен процент по кредита, поради което и договорът отговарял на изискванията в чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Твърди, че двете закупени от ищеца допълнителни услуги не следва да бъдат включвани в ГПР, защото не представлявали на характеристиката общ разход по кредита.

Допълнителните плащания били за услуги доброволно избрани от ищеца и му гарантирали възможността на ищеца да отсрочи плащания без съгласието на ответника.

На следващо място намира, че неправилното посочване на ГПР в договора не водело до недействителност на договора за кредит, защото не можело да се определи като пълна липса на информация. Счита, че в договора била ясно посочена общата дължима сума и отделните задължения за ищцата.

Възразява срещу твърденията за неизпълнение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗПК, като същите били описани в самия договор.

На следващо място, оспорва и твърденията в исковата молба, че уговорените клаузи за предоставени допълнителни услуги са нищожни.

Потребителят сам решил да се възползва от предоставените незадължителни допълнителни услуги, които била извършени, като съдържанието на уговорките не противоречало на закона и добрите нрави, нито сумите следвало да се включват в ГПР.

Предвид изложеното, искането е да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ********* от ********* г., по който на ищеца е 2 предоставена сумата от 4000 лева; предвидено е заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ от 1600 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ от 3000 лева. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 14254/16.12.2023 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото - Договор за потребителски кредит № ********* от ********* г. /л.29-36/, се установява, че между страните е подписан Договора, по което предоставената сума е усвоена. С процесния Договор, на ответника е предоставена сума в размер на 4000 лева. Уговорена е между страните договорна лихва.

Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 41.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 49.06 %. Ответникът се е задължил да върне сумата на 36 месечни погасителни вноски в размер 193.71 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 6973.54 лева. Било е уговорено и закупуването на допълнителни услуги „Фаст“ на стойност 1600 лева и „Флекси“ на стойност 3000 лева, като сумата за допълнителни услуги, е разсрочена на равни части, по 127.77 лева към всяка вноска.

Посочено е, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 11573.54 лева, по 321.48 лева всяка вноска.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49.06 %, а възнаградителната лихва – 41.00 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 9 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Отделно от това, в договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата 3 сума не е сборът от стойността на главницата и лихвата, ведно с разходите по ГПР, а е в размер на 11 573.54 лева. Изрично е отбелязано, че в тази обща сума е включена стойността на закупени допълнителни услуги, по които се дължи възнаграждение за предоставените от ищеца на ответника услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер на 4600 лева.

Относно възнаграждението за допълнителни услуги, съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според Общите условия, допълнителната услуга „Фаст“ представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит (чл.15.1), а допълнителната услуга „Флекси“ (чл.15.2)– се отнася до възможността да се променя погасителния план при определени условия, включваща възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на размера на определен брой погасителни вноски; възможност за промяна на датата на падежа на погасителните вноски.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

В настоящия случай, услугата „Фаст“ представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение, а тези по „Флекси“ имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл.