Решение № 8509 от 12.12.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 12.12.2019 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА

АНАСТАСОВА

Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №7115 по описа на 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №7115/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С.А.Е. ЕГН ********** *** срещу решение от 05.03.2019 г на СРС , 156 състав по гр.дело №74053/2017 г на СРС , в частта , с която на основание чл.341 и сл. и чл.34 ЗС е допусната делба на следния недвижим имот – апартамент №1 в гр.София ж.к.*****Г ; състоящ се от две стаи , дневна, кухня и други сервизни със застроена площ от 93,68 кв. м., заедно с принадлежащото избено помещение

№ 22 с полезна площ от 4,56 кв. м., с 0,849 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, при съседи на жилището – изток: държавен ап. № 2 вх. В, запад: асансьор и коридор, север: тревна площ, юг: тревна площ, отгоре – апартамент № 3 собственост на сем. Гетови , отдолу – мазета, а на избеното помещение – изток: коридор, запад: коридор, север: коридор, юг: стълбище ; който имот е с идентификатор: ***, при съседи на имота: на същия етаж обект с идентификатор: ***, над обекта, обекти с идентификатори ***, ***, под обекта – няма, между въззивника и В.С.Ю. ЕГН ********** от гр.София ; при квоти от по ½ от имота .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като ¼ от цената на делбения имот е придобита с лични средства – чрез суми получение от уравнение за личен имот , който е бил предмет на делба по дело пред Районен съд-гр.Ихтиман . Докладът на СРС е непълен и на въззивника не е указано , че трябва да представи доказателства , че присъденото уравнение е платено и е послужило за заплащане на процесното жилище . С лични суми от ВСК е заплащано жилището като трудовото възнаграждение на въззивника е било много по-голямо и той е заемал важна позиция в жилищна комисия .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .

Въззивникът не е доказал по безспорен начин наличие на трансформация на лично имущество в процесния апартамент . С молба от 02.07.2018 г ответникът е оттеглил насрещните си искове за трансформация и за по-голям дял от СИО .

Въпреки това в о.с.з на 10.12.2018 г СРС е дал указания по доказателствената тежест , като съдът не е длъжен да дава указания какви доказателства да се представят . Отделно по решението на РС-Ихтиман въззивникът евентуално е имал вземане за 185 лева спрямо съделителите , поради извършено прихващане .

Плащането на суми от ВСК не обосновава трансформация , защото паричните влогове са СИО при действието на СК /1985 г / и за тези задължения страните са поели солидарна отговорност . Не е вярно , че въззивникът е вземал много по-високо възнаграждение , а и въззивникът е плащал издръжка на деца от предходен брак .

Апартаментът е придобит с общи средства на съпрузите

Въззивната жалба е допустима.

Решението на СРС е връчено на въззивника на 05.03.2019 г и е обжалвано в срок на 19.03.2019 г / по пощата/ .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да постанови , че делбата следва да се извърши при равни квоти на двамата съделители СРС е приел , че с договор за продажба на държавен недвижим имт по реда на НДИ от 14.04.1994 г страните закупили процесния имот .

Към момента на покупката на имота страните са били в брак - удостоверение за граждански брак № 100886/18.04.1987 г. Развели се с според решение № 137168/05.06.2017 г., постановено по гр. д. № 13503/2016 г. по описа на СРС, III Г. О., 84-ти състав от което се изяснява, че сключеният граждански брак между В. С. Е. и С. А. Е. е бил прекратен чрез развод. С решението е утвърдено постигнато между съпрузите споразумение, че семейното жилище ще се ползва от Еманоилов , като ищцата го е напуснала.

От приложена скица от АГКК се установява, че процесният недвижим имот е с идентификатор ***.

С молба с вх. № 5196251/29.11.2018 г. са представени писмени доказателства под опис от ответника, като СРС е счел , че са допустими, относими и необходими : 1) Заповед № 626/29.05.1985 г.; 2) Заповед № 24/24.02.1992 г.; 3) Разписка № 2114/14.04.1994 г. за изплатена сума от 76911,00 лева издадена на страните ; 4) 7 бр. квитанции от ВСК (л. 123 и л.

125 от делото пред СРС ); 5) Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от В. С. Е.; 6) Заповед за незабавна защита издадена по гр. д. № 57080/2016 г., с която ответникът е задължен от съда да се въздържа от домашно насилие; 7) Съдебномедицинско удостоверение № 474.09/2016 г. издадено на ищцата , в която е отбелязано, че към момента на прегледа не се установяват видими следни от травматични увреждания по кожата и лигавицата с вид на охлузвания и/или кръвонасядания; 8) Протокол от открито съдебно заседание по гр. д. № 57080/2016 г. от 31.01.2017 г., от който се установява, че страните са постигнали спогодба, като производството по делото е прекратено; 9) Решение от 03.08.1992 г., постановено по гр. д. № 704/1992 г. по описа на РС-Ихтиман. Според СРС останалите писмени доказателствени средства в една си част са неотносими към предмета на правния спор, като касае отношения с трети лица и периоди, които са ирелевантни за настоящият правен спор или са по отношение на факти, които са без значение с оглед предмета на делото. .

Пред СРС са разпитани св.Ю. и св.Е.

, но показанията им нямат отношение по въпроса за квотите в имота .

За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1) ищците да са носители на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.

СРС счита , че процесният апартамент е

СИО , защото според чл.19 ал.1 СК /1985 г-отм., но действащ към момента на придобиване на имота/ вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Според чл.28 СК при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни . Не е доказано от ответника , че е налице частична трансформация при придобиването на процесният недвижим имот. Когато в имуществените отношения между съпрузите е приложим законовия режим на съпружеска имуществена общност, придобитото по време на брака чрез договор за покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е статутът на паричните средства, вложени в придобиването, като преценката се извършва съобразно нормативната уредба на съпружеската имущества общност към момента на плащането.

В случаите, които плащането е извършено от влог на единия съпруг при действието на Семейния кодекс от 1985 г. (отм.), по който съгласно чл. 19, ал. 1 СК (отм.) паричните влогове се включват в обхвата на съпружеската имуществена общност, за да се обори презумпцията за съвместен принос по чл.

19, ал. 3 СК (отм.) е необходимо да се установи произходът на средствата по влога и да се докаже техния личен характер.

По делото не са събрани доказателства , от които да се направи извод, че цената на имота е заплатена частично с лични средства на ответника . Представените Разписка № 2114/14.04.1994 г. за изплатена сума от 76911,00 лева и 7 бр. квитанции от ВСК според СРС водят до извод в противната насока. От една страна разписката е издадена и на двете страни, като същата не може да установи пълно и главно от кого точно, респ. с какви средства е заплатен процесният имот, а представените 7 бр. квитанции от ВСК касаят период след процесния, поради което се ирелевантни за разрешаването на правния спор.

Това , дали единият съпруг е получавал по-голямо възнаграждение е без значение, доколкото съвместният принос предствлява и работа в домакинството, тоест лицето което иска да го установи следва пълно и главно да докаже, че другият съпруг не е допринесъл с нищо – в икономически, съответно брачено-социален аспект. Следователно, установената в чл. 19, ал. 3 СК (отм.), респ. § 4 ПЗРСК, във вр. чл. 21, ал. 3 СК презумпция за съвместен принос не бе оборена в настоящото съдебно производство, поради което съдът приема, че правото на собственост върху апартамента е придобито изцяло от съпрузите по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност. Изводът за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да бъде направен само след пълно изследване произхода на вложените парични средства – така Решение № 62 от 8.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1840/2017 г., I г. о., ГК; Решение № 218 от 1.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1872/2016 г., I г. о., ГК;

Решение № 347 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1071/2011 г., IV г. о., ГК.

Неоснователни са и доводите на ответника, които са развити в писмената защита, че с решение от 03.08.1992 г., постановено по гр. д. № 704/1992 г. по описа на РС-Ихтиман бил получил парична сума в уравнение, която била 1/4 от стойността на процесния имот. По делото не са ангажирани никакви доказателства, че твърдяното уравнение изобщо е платено, респ. че паричните суми по същото са послужили дори за заплащане на част от цената на имота, който е предмет на настоящото производство, а съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК . оглед гореизложеното СРС намира, че направените възражения от ответника за частична трансформация на лично имущество и за липса на принос са неоснователни, поради което процесният недвижим имот следва да бъде допуснат до делба при равни квоти във съсобствеността от по 1/2 ид. ч. – арг. чл. 28 СК, във вр. чл. 27, ал. 1 СК и чл. 30, ал. 2 ЗС.

Решението на СРС е правилно в обжалваната част , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите на въззивника . Според настоящия съд възраженията за частична трансформация поради влагане на лични средства /средства от делбено уравнение пред РС-Ихтиман и от ВСК/ са преклудирани – релевирани са ясно и изрично едва в писмената защита пред СРС .

В отговора на исковата молба ответникът се е позовал други обстоятелства :

- по-високо трудово възнаграждение и

- отговорна позиция в жилищна комисия.

В определение от 26.04.2018 г СРС е констатирал , че възраженията на ответника са неясни , включително и след депозиране от последния на молба-уточнение от 04.06.2018 г. В уточнението ответникът се позовава на частична трансформация поради спестена сума преди сключване на брака . Отново се позовава на по-високо трудово възнаграждение и на отговорна позиция в жилищна комисия .

В първото о.с.з на 11.06.2018 г ответникът не е изменил възражението си за трансформация и неправилно /без искане на ответника/ СРС му е дал възможност да уточни възраженията си в триседмичен срок .

С молба по факс от 02.07.2018 г възраженията на ответника са били оттеглени от процесуалния представител на ответника .

Въпреки оттеглянето в о.с.з на

05.11.2018 г процесуалният представител на ответника заявил , че поддържа възражениято си за частична трансформация .

Разпечатката съдържа 49 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/19677af7-1fec-4c00-992b-425e10af76f7