Решение № 6 от 17.01.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Перник, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА в присъствието на прокурора Анита Бл. Джамалова като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211700600192 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

С присъда № 348 от 06.06.2018 г., постановена по НОХД № 1711/2017г. по описа на Пернишки районен съд, е призната подсъдимата В. К. В. за виновна в това, че в периода от 09.03.2015 г. до 08.05.2015г., в гр. ***, в условията на продължавано престъпление, чрез използване (представяне пред С.В.А. – „***“ при МБАЛ „***“ гр. ***; и пред А. В. Д. - *** *** при „Обединена българска банка“ АД, клон ***) на официален документ с невярно съдържание - Удостоверение за наследници № ***, издадено от Община ***, е получила без правно основание чуждо (собственост на С. Б. А.) движимо имущество в големи размери (сума пари в лева и евро в левова равностойност в размер на 30 632.70 лв.) с намерение да го присвои, както следва:

- на 09.03.2015г., в гр. ***, в сградата на МБАЛ „***“ гр. ***, чрез използване (представяне пред С.В.А. - *** при МБАЛ „***“ гр. ***) на официален документ с невярно съдържание - Удостоверение за наследници 1

№ ***, издадено от Община ***, е получила без правно основание чуждо (собственост на С. Б. А.) движимо имущество (сума пари в размер на 1080.12 лв.) с намерение да го присвои;

- на 08.05.2015г., в гр. ***, в сградата на „Обединена българска банка“ АД, клон ***, чрез използване (представяне пред А. В. Д. - *** „Връзка със значими клиенти“ при „Обединена българска банка“ АД, клон ***) на официален документ с невярно съдържание - Удостоверение за наследници № ***, издадено от Община ***, е получила без правно основание чуждо (собственост на С. Б. А.) движимо имущество в големи размери (сума пари в размер на 15 109.99 евро в левова равностойност в размер на 29552.58 лв.) с намерение да го присвои, и на основание чл. 212, ал. 4 във вр. ал. 1 във вр. чл.

26, ал. 1, вр. чл.54 от НК е осъдена на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, чието изтърпяване на основание чл.66 ал. 1 от НК е отложено за срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата подсъдимата В. К. В. е осъдена да заплати на С. Б. А. сумата от 30 632.70 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието по чл. 212, ал. 4 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, заедно със законната лихва, считано от 08.01.2018 г. до окончателното изплащане на посочената главница.

С присъдата В. К. В. е осъдена да заплати сумата 131,94лв. по сметка на ОД на МВР – Перник за експертизи в досъдебното производство.

В срока по чл. 319 НПК срещу присъдата са постъпили въззивни жалби от защитниците на подсъдимата, в които се излагат съображения за нейната неправилност, незаконосъобразност и необоснованост и се моли същата да бъде отменена, а подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение, като се отхвърли и предявеният срещу нея граждански иск.

Срещу жалбите не е постъпило писмено възражение от РП – Перник.

В срока по чл. 319 НПК присъдата е протестирана като неправилна в частта й относно определеното наказание, с доводи за явната му несправедливост и се предлага да бъде изменена, като наказанието „лишаване от свобода“ бъде увеличено и се отмени отлагането на изтърпяването му по чл. 66 НК.

Срещу протеста не е постъпило писмено възражение от подсъдимата.

2

С присъда №2/20.01.2021г., постановена по ВНОХД №270/2020г. по описа на Окръжен съд – Перник, е отменена първоинстанционната присъда и подсъдимата В. К. В. е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 212, ал. 4 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, както и е отхвърлен гражданският иск срещу нея като неоснователен.

С решение №88/28.05.2021г., постановено по н.д. №348 по описа за 2021г. на ВКС, е отменена въззивната присъда и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

В хода на производството пред настоящия съдебен състав, след извършена служебна справка в Национална база данни „Население“, се установява, че на *** подсъдимата В. К. В. е починала, като за свои наследници е оставила лицата А. К. Г. и Д. К. Я.. С молба от 16.12.2021г. защитникът на подсъдимата адв. Б. е представил по делото препис-извлечение от акт за смърт № *** от Община ***, с. ***.

В проведеното открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник изразява становище, че наказателното производство срещу подсъдимата следва да бъде прекратено на основание чл. 289, ал.1 вр. с чл. 24, ал.1, т.4 от НПК, като съдът потвърди първоинстанционната присъда, в частта й само по отношение на гражданския иск.

Гражданският ищец С.А., чрез адвокат М.М., моли присъдата, в частта й относно гражданския иск, да бъде потвърдена.

Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед доводите, развити в жалбата и протеста и служебно по реда на чл.31 3 и чл.314 от НПК, както и с оглед дадените указания от Върховния касационен съд с решение №88/28.05.2021г., постановено по н.д. №348 по описа за 2021г. на ВКС, приема за установено следното:

Производството пред Пернишкия районен съд е образувано по внесен срещу подсъдимата В. К. В. обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Своевременно в първоинстанционното производство е предявен граждански иск от пострадалия С. Б. А. срещу подсъдимата В. за обезщетение на претърпените от пострадалия имуществени вреди от престъплението в размер на 30 632,70 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.01.2018г. до 3 окончателното изплащане. Съобразно направеното искане и в съответствие с процесуалните правила, първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане гражданския иск и е конституирал С. Б. А. в качеството на граждански ищец и частен обвинител в хода на наказателното производство.

След проведеното съдебно следствие, на 06.06.2018 г. Районен съд – Перник е постановил атакуваната осъдителна присъда срещу подсъдимата и е уважил предявения от пострадалия граждански иск в пълен размер.

Видно от извършените служебни справки в Национална база данни „Население“ и представения препис-извлечение от акт за смърт, приобщени по делото, се установява, че на *** подсъдимата В. К. В. е починала, за което е издаден акт за смърт № *** от Община ***, с. ***. Смъртта на подсъдимата е настъпила в хода на производството пред настоящата инстанция и след постановяване на решение №88/28.05.2021г., постановено по н.д. №348 по описа за 2021г. на ВКС, с което на настоящия състав са дадени задължителни указания по смисъла на чл. 355, ал. 1 НПК, като посоченото обстоятелство несъмнено представлява новонастъпило такова и при постановяването на съдебния акт, на основание чл. 355, ал. 1, т.2 НПК, следва да бъде преценено приоритетно.

С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 24, ал. 1, т.4 НПК и образуваното наказателно производство следва да бъде прекратено, тъй като от представения препис – извлечение от акт за смърт № *** на Община ***, с. ***, се установява, че подсъдимата В. е починала преди да приключи наказателното производство.

Независимо, че единственият подсъдим по делото е починал, настоящият състав не може в рамките на въззивното производство единствено да прекрати производството по делото, а първо дължи произнасяне по вече постановената, но невлязла в сила, първоинстанционна присъда, като я отмени. Отмяната й следва не от констатирани в хода на проверката нарушения, допуснати от първоинстанционния съд при постановяването й, а от смъртта на привлеченото към наказателна отговорност лице. В този смисъл и на основание чл. 334, т.4 вр. чл. 24, ал. 1, т.4 НПК атакуваната присъда следва да бъде отменена в частите й, с които подсъдимата В. К. В. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 212, ал. 4 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и е осъдена на наказание „лишаване от свобода“ за срок 4 от 3 /три/ години, изтърпяването на което е отложено за срок от 5 години, на основание чл.66 ал. 1 от НК, считано от влизане на присъдата в сила, както и е осъдена да заплати сумата от 131,94лв. по сметка на ОД на МВР – Перник за експертизи в досъдебното производство, а воденото наказателно производство следва да бъде прекратено поради настъпила смърт на единствения подсъдим по делото.

Независимо от наличието на горепосоченото основание за прекратяване на наказателното производство и отмяна на присъдата в посочените й части, настоящият въззивен състав дължи произнасяне с решение по приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Този извод следва от задължителните за съдилищата указания, дадени с т. 2 на ТР №1/04.02.2013г., постановено по тълк. д. № 2/2012г. на ОСНК на ВКС.

Според разпоредбите на чл. 45 - чл. 54 ЗЗД, определящи границите на деликтната отговорност, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Когато вредоносната дейност представлява престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1 НК, то винаги е и деликт. Поради това качество на престъплението, то е източник и на облигационно правоотношение, и пострадалият е процесуално легитимиран да предяви в съдебната фаза на наказателното производство граждански иск за обезщетение на вредите от престъплението и да бъде конституиран като граждански ищ ец. От юридическия факт на извършеното деяние възникват едновременно материално наказателно правоотношение между държавата и дееца и деликтно правоотношение, по което увреденото лице – пострадалият от престъплението, което е и деликт, е носител на субективното право на обезвреда от причинителя на вредата, спрямо когото е повдигнато и внесено обвинение в съда за извършеното престъпление. Защитата на материалното право по тези две правоотношения о б ач е има напълно самостоятелен характер, макар и реализирането й да е в рамките на едно производство.

Поради общия предмет на доказване в наказателното производство на двата вида отговорности – наказателна и гражданска, търсени от обвиняемото лице, нормите, регламентиращи наказателния процес и свързаните с него наказателнопроцесуални правоотношения дават едновременна защита и санкция по всяко от двете паралелно съществуващи материални правоотношения. При смърт на дееца в хода на наказателното производство липсва наказателноотговорно лице по материалното правоотношение с 5 държавата. В тази хипотеза се заличават само наказателноправните последици от извършеното деяние, докато гражданскоправните остават, тъй като деликтът съществува в правния мир и въпросът за отговорността за обезщетяване на причинените с него вреди трябва да бъде решен.

Основанията за погасяване на наказателната отговорност не са основания и за погасяване на субективното материално право на обезщетение от непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД, носител на което е пострадалият от престъплението .

Следователно събраните в хода на наказателното производство доказателства, независимо от наличието на основание за прекратяването му, следва да бъдат преценявани с оглед необходимостта от изясняването на обстоятелствата, касаещи основателността на предявения граждански иск в наказателния процес.

С оглед на изложеното и извършвайки собствена преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства и доказателствени средства, настоящият съдебен състав намери за установено следното:

Починалата в хода на настоящото производство подсъдима В. живеела със сестра си А.К.Н. в гр. *** до 1995г., когато А.Н. заминала за ***, за да работи като ***, където се запознала с гражданския ищец С. Б. А.. На *** двамата се явили пред първоинстанционен съд в град ***, *** и заявили желанието си да сключат брак, който бил обективиран в постановено Решение № *** за сключване на брак, надлежно приобщено като доказателство по делото. За сключения помежду им брак, св. А. и А.Н. осведомили своите близки в Република България, в това число и семейството на А., като във връзка с това в стопанисваното от подсъдимата В. заведение била организирала почерпка на близки и познати. През периода от сключването на брака им до ***., когато А. и Н. се върнали окончателно в Република България, двамата живели и работили в гр. ***, в ***, като съжителствали като семейство, обитавали едно жилище и се подкрепяли в своето ежедневие, за които обстоятелства семейството на Н. било наясно, тъй като през време на отпуските си двамата се прибирали в Република България, при които посещения св. А. се запознал и с всички членове на семейството на А.Н., а сестрата на Н. дори им гостувала в ***. През есента на ***. двамата се преместили окончателно в Република България и заживели в имота на Н., находящ се в ***, който се намирал и в общ двор с имота на подсъдимата.