Решение № 6160 от 14.06.2024, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 6160

Варна, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - I тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

Членове:

ЯНКА ГАНЧЕВА

ИВЕТА ПЕКОВА

При секретар ПЕНКА МИХАЙЛОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА административно дело № 20247050700241 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 19, ал. 1 от ЗИД на АПК (ДВ бр. 39 от 2011 г.).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. С. С. с [ЕГН] от [населено място], Й. С. Й. с [ЕГН] от [населено място] и С. Й. С. с [ЕГН] от [населено място], срещу Решение № 4090/14.12.2023г., постановено по гр.д.№ 8800/2023г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на същите срещу Заповед № Г-ПР-91/20.06.2023г. на Кмета на район „Аспарухово“, при община Варна, с която е одобрена изготвена от независим оценител експертна оценка за обезщетение в общ размер от 1279,00 лв. за подобрения и насаждения, подлежащи на оценяване в част от поземлен [имот номер] по ПКП, попадащ в поземлен [имот номер] по плана на новообразуваните имоти на местност Боровец-север, землище [жк], [населено място], Община Варна, одобрен със Заповед № РД -12 - 7706-313/19.10.2012 г. на Областен управител на Област с административен център Варна, собствеността върху който е възстановена на наследници на А. Н. С. със Заповед № Г-ПР -175/05.10.2022 г. на Кмета на Район „Аспарухово“, Община Варна.

С касационната жалба решението на ВРС се атакува като неправилно поради противоречието му с приложимия материален закон, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като необосновано. Твърди се, че в производството пред първоинстанционния съд не са конституирани като заинтересовани страни всички наследници на бившия собственик А. Н. С., които могат да се установят от приложеното към доказателствата по делото удостоверение за наследници. Според касаторите, районният съд не се е произнесъл по всички техни възражения, наведени в жалбата, с която е сезиран. В голяма част възраженията на касационните жалбоподатели са идентични с тези, съдържащи се и във въззивната жалба, които по естеството си са такива за незаконосъобразност на административния акт – при постановяване на заповедта за одобряване оценката на подобренията в имота не са спазени сроковете и редът за извършване на процедурата така, както са разписани в приложимата правна регламентация по ЗСПЗЗ и Правилника за неговото прилагане. Оспорва се един от основните мотиви в съдебното решение, че е останало неустановено времето на извършване на строителните подобрения в имота, въпреки че по делото има достатъчно доказателства, сочещи, че те са извършени в периода 1979 – 1980 година, което съвпадало и с изводите на лицензирания оценител, който е изготвил оценката в хода на административното производство. Посочва се, че ако съдът действително е считал, че намиращите се по делото доказателства не са достатъчни за определяне времето на извършване на строителните подобрения, то той е бил длъжен да разпредели доказателствената тежест между страните като им даде конкретни указания и възможност за установяване на релевантните факти. Оспорва се и изводът, че намиращите се в имота строителни подобрения представляват незаконни строежи, тъй като няма данни за образувани административни производства с такъв предмет – извършено незаконно строителство. Според касаторите, дори и да е вярно заключението, че намиращите в имота постройки са незаконни, то съдът не е съобразил, че същите са търпими, което също е предпоставка за възмездяване на полз вателите на имота за тяхното изграждане. Релевират се доводи, че въззивният съд, в нарушение на съдопроизводствените правила, не е съобразил основен принцип в съдопроизводството, че с решението си съдът не може да влошава положението на оспорващия/оспорващите и в този смисъл неправилни са изводите му, че за намиращите се в имота трайни насаждения на възраст под 30 г. и за оградата, изпълнена от железни прътове и оградна мрежа, не се дължи обезщетение. Посочва се също, че съдът не е приложил правилата за оспорване на документ, тъй като в хода на въззивното производство е била оспорена автентичността на представеното от заинтересованата страна С. П. Л. нотариално завещание от м. март 2011 година на М. А. Н. - единствен наследник на А. Н. С.. Изразено е становище, че заповедта на кмета на район „Аспарухово“ е незаконосъобразна, тъй като С. Й. С. и Й. С. Й. не са надлежно уведомени от ответника за започване на административното производство по §4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. Н. изложените основания се иска касационната инстанция да отмени решението на районния съд и да укаже на административния орган да прекрати производството, а в условие на алтернативност – да увеличи размера на оценката на строителните подобрения в имота, както и да се присъдят на касаторите разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация - кметът на район Аспарухово при Община Варна чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита оспореното съдебно решение за правилно, а обжалваната заповед за законосъобразна, като издадена от компетентен орган при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните изисквания. Моли касационната инстанция да отхвърли жалбата. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното от касаторите адвокатско възнаграждение.

Заинтересованата страна С. П. Л. в депозиран от неговия процесуален представител писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и настоява решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция за заинтересованата страна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира за отхвърляне на жалбата. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

А. съд гр. Варна при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок, от активно процесуално легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност пред настоящия съд.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Г. С. С., Й. С. Й. и С. Й. С. срещу Заповед № Г-ПР-91/20.06.2023г. на Кмета на район „Аспарухово“, при община Варна, с която е одобрена изготвена от независим оценител експертна оценка за обезщетение в общ размер от 1279,00 лв. за подобрения и насаждения, подлежащи на оценяване в част от поземлен [имот номер] по ПКП, попадащ в [ПИ] по плана на новообразуваните имоти на местност Боровец-север, землище [жк], [населено място], Община Варна, одобрен със Заповед № РД -12 - 7706-313/19.10.2012 г. на Областен управител на Област с административен център Варна, собствеността върху който е възстановена на наследници на А. Н. С. със Заповед № Г-ПР -175/05.10.2022 г. на Кмета на Район „Аспарухово“, Община Варна.

След подробно изложение на фактите, установени в хода както на административното така и на съдебното производство, районният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в законово установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и с преследваната от него цел.

За да потвърди оспорената заповед, решаващият състав на ВРС е изложил мотиви, че по отношение подобренията в чужд недвижим имот, както и относно субекта на правото да получи тяхната стойност, следва да се съобразят разясненията, дадени в т. 1 от Постановление на Пленума на Върховния съд /ППВС/ № 6/1974 г., съгласно които разпоредбата на чл.72 ЗС регулира правоотношения, породени от неоснователното обогатяване на собственика с подобренията, извършени само от владелеца на вещта. Според цитираното ППВС от 1974 г., тези разпоредби не се отнасят до лица, които не упражняват владение. В тази връзка е съобразена разпоредбата на § 4в ЗСПЗЗ, съгласно която лицата, извършили подобрения в подлежащите на връщане земи, имат правата по чл. 72 ЗС. Първоинстанционният съд е изложил в мотивите на атакуваното решение, че според установената от закона фикция, че лицата, направили подобрения в подлежащите на връщане имоти, имат правата на добросъвестни владелци, на заплащане подлежат само подобренията в имота, които са направени до влизане в сила на ЗСПЗЗ, т.е. до момента, до който може да се счита, че ползвателите са били добросъвестни владелци. Относно извършените след влизане в сила на закона подобрения, лицата не могат да се считат за добросъвестни владелци, или приравнени на тях подобрители, защото са знаели, че имотите подлежат на възстановяване или изкупуване.

Въз основа на горното е изведено заключение, че в тежест на жалбоподателите е било да докажат в хода на съдебното производство, че намиращите се в имота строежи са извършени преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Същият извод е направен и относно засаждането на намиращите се в имота трайни насаждения. Посочено е, че в проведеното въззивно производство жалбоподателите не са се справили с лежащата върху тях доказателствена тежест, тъй като периодът на изграждане на намиращите се в имота постройки е останал недоказан, което е достатъчно основание за отхвърляне на жалбата. Отделно от това е посочено също, че ответникът законосъобразно не е включил в оценката стойността на намиращите се в имота постройки, доколкото същите са незаконно построени, а незаконният строеж не представлява подобрение на имота тъй като не увеличава неговата стойност и подлежи на премахване. Относно оградата, с която е ограден имотът, съдът е посочил, че за нея също не се дължи обезщетение, защото металните колове и оградната мрежа, от които е изпълнена, не са трайно прикрепени към терена и могат да бъдат демонтирани без да бъдат увредени и да загубят стойността си. Според решаващия състав на ВРС, дори и от ответника да са допуснати нарушения в хода на административното производство, същите не са от категорията на съществените, за да обосноват извод за нищожност на оспорената заповед. По повод съдържащите се в жалбата доводи за липсата на вещни права у заинтересованата страна С. П. Л. върху поземлен [имот номер] по ПКП, попадащ в [ПИ] по плана на новообразуваните имоти на местност Боровец-север, землище [жк], [населено място], съдът е посочил, че те са индиция за наличието на спор за материално право между заинтересованата страна и касационните жалбоподатели, който не може да бъде решен нито от органа, издал оспорената заповед, нито от съда в настоящото производство, а могат да бъдат разрешени от гражданския съд в отделно исково производство.

Настоящият състав на А. съд – Варна, в качеството на касационна инстанция, напълно споделя изводите на първостепенния съд относно компетентността на органа, както и относно липсата на формални пороци в оспорената заповед, които да са толкова съществени, че да обосноват извод за нейната нищожност или незаконосъобразност само на това основание. Споделят се и изводите, че доводите на касационните жалбоподатели, относно липсата на вещни, съответно – на реституционни права у заинтересованата страна С. П. Л. върху процесния [ПИ] по ПНИ на местност Боровец-север биха били относими в производство по оспорване на самия ПНИ или в друго исково производство по ГПК, но не и в производство като настоящото, в което предмет на спора е единствено въпросът дали органът правилно е определил размера на обезщетението за извършените в имота подобрения, което следва да се изплати от реституирания собственик или от неговите наследници на бившите ползуватели на имота или на техните наследници, които не са провери процедура за трансформиране на притежаваното от тях право на ползване в право на собственост.

Правилни са изводите на ВРС, че в производства като настоящото на обезщетение подлежат единствено тези подобрения на имота, които са извършени до влизане в сила на ЗСПЗЗ, т.е . до 04.03.1991 г., до който момент ползвателите на съответните имоти се възприемат, според съществуващата съдебна практика като добросъвестни владелци и разполагат с правата по чл. 72 от Закона за собствеността.