Заповед за изпълнение № 1717 от 31.10.2025, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Пети състав, в проведеното на 31.10.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2367 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Елица Юл. Орманова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Д. М. Н. с ЕГН: **********, адрес: с. ***, да заплати на кредитора Би енд Джи Кредит ООД с ЕИК: 201513004, седалище и адрес на управление: **********, сумите: 1 300,00 BGN (хиляда и триста лева), представляваща главница за периода от 20.09.2024 г. до 23.10.2025 г., ведно със законната лихва за период от 23.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 466,50 BGN (четиристотин шестдесет и шест лева и 50 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 20.09.2024 г. до 23.10.2025 г., 58,69 BGN (петдесет и осем лева и 69 стотинки), представляваща законна лихва за периода от 20.09.2024 г. до 23.10.2025 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 31,03 BGN (тридесет и един лева и три стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 80,00 BGN (осемдесет лева).

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите: 824,46 BGN (осемстотин двадесет и четири лева и 46 стотинки), представляваща друго - Експресно обслужване, 549,64 BGN (петстотин четиридесет и девет лева и 64 стотинки), представляваща друго - Бързо разглеждане, 220,00 BGN (двеста и двадесет лева), представляваща друго - Разходи за просрочено вземане.

О Т Х ВЪ РЛ Я искането на заявителя за определяне на разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство за размера над 80,00 (осемдесет лева) до претендирания размер от 200,00 (двеста лева), както и за държавна такса за размера над 31,03 BGN (тридесет и един лева и три стотинки), до претендирания размер от 58,13 BGN (петдесет и осем лева и 13 стотинки).

Вземането произтича от следните обстоятелства: Друго № 300888948 от дата 23.08.2024г.: Договор за кредит.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 ГПК съдът констатира, че:

По отношение на претендираните за т.нар. допълнителни услуги „Бързо разглеждане“ и „Експресно обслужване“ суми липсва изложение по какъв начин са били предложени тези услуги на клиентите и как длъжниците са се възползвали от тях. Съдът счита, че няма извършени „допълнителни услуги“, за да иска връщане на разходите за тях. Те и не представляват допълнителни услуги по см. на чл.10а, ал.1 ЗПК. Напротив, сумата за тях всъщност е едно допълнително, непозволено от чл.33, ал.1 ЗПК обезщетение за кредитора от неизпълнение задължението за връщане на 1 сумите по договора, на което е придаден вид, че представлява такса за допълнителни услуги. В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът н действието, за което се събират такси н/или комисиони, трябва да бъдат ясно н точно определени в договора за потребителски кредит." В случая в Договора за потребителски кредит не са посочени вида, размера и действието, за което се събират съответните такси. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните Договор. Предвид на изложеното уговорката за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2, предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителският кредит /ЗПК/.

Относно претенцията за таксата за разходи за просрочено вземане съдът счита, че, за да е основателна една претенция за разходи за извънсъдебно събиране на задължения, най-напред трябва да се посочи какви точно са тези разходи-за какъв вид действия с точно посочване времето и начина на извършването им и къде е удостоверен размерът им. В заявлението не се посочва какви действия е извършил заявителят по време, начин и място, с конкретен размер на всеки един разход, които са осъществени, за да се събере вземането му от длъжника. Такива извънсъдебни разходи са начислени, за да се прикрие действителното основание за плащането им и да не може да се установи, че имат за резултат натрупването всъщност на няколко обезщетения в полза на кредитора за едно и също нещо- забавата на длъжника. По този начин извънсъдебните разходи представляват всъщност допълнителна възнаградителна лихва за заемодателя.

По отношение на разноските: Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 80 до 230 лв. Заявителят е претендирал около максималния предвиден в цитираната разпоредба размер - 200 лева. С оглед размера на претендираното вземане, съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 80,00 лева. В случая следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева първо, защото не се касае за водене на исково производство, отличаващо се с повече процесуални действия и съответно по-голям обем положен юридически труд и второ, защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова. Държавната такса е уважена в размер, който би се дължал съобразно уважената част от претенцията.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС-Монтана, от която не се представя препис за връчване.

Разпореждането за отказ за присъждане на разноски подлежи на обжалване от заявителя по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОСМонтана в едноседмичен срок от съобщението.

След влизане в сила на заповедта в отхвърлителната й част, препис да се 2 връчи на длъжника.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД IBAN: ***, име на банката (BIC) или друг подходящ начин, банков код: BPBIBGSF.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Елица Юл. Орманова )

3