Определение № 419 от 05.11.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 419 гр. Велико Търново, 05.11.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА Д.А като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264000600353 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по Глава ХХІІ от НПК вр. 249 ал.3 от НПК.

С определение №791/20.10.2026г., постановено на 19.10.2026г. ОСЛовеч по НОХД№292/2026г. по описа на същия съд в разпоредително заседание е постановил: Не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на защита на подсъдимия, на пострадалия или на неговите наследници.

Недоволна от постановеното определение е останала В. Д. З., като го обжалва, чрез адвокат Д. З. от АК-Бургас с твърдения, че същото е неправилно и се иска постановяване на определение, с което да се отмени определението на Окръжен съд - Ловеч в обжалваната му част и да се постанови друго, с което да бъде прекратено съдебното производство и се върне делото на прокуратурата за извършване на съответните действия.

Настоящият въззивен състав на ВТАС разгледа подадената частна жалба с изложените доводи, атакуваното определение и с оглед данните по делото, намери за установено следното:

По допустимостта на частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в седмодневния срок/на 26.10.2026г., при постановен съдебен акт на 19.10.2026г/ по чл.342 ал.1 от НПК и от активно легитимирана страна.

По основателността на частната жалба.

За да постанови определението си ОС-Ловеч е изложил следните съображения: Правилно ОС-Ловеч посочва, че не са налице допуснати на 1 досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели го ограничаване правата на защита на тогава обвиняемия. В тази връзка ОС-Ловеч основателно приема, че са лишени от основания възраженията на защитата за допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на подсъдимия. Конкретно относно непосочване в диспозитива на обвинението относно второто деяние от 20.03.2023 г. на конкретен адрес в гр. Плевен, където да е извършено последното, правилно ОС-Ловеч посочва, че в случая отразяването на населеното място е достатъчно. По никакъв начин не е нарушено правото на защита на подсъдимия, тъй като не е нарушена т. 4 от ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС на РБ.

Правилно, на следващо място, относно първото обвинение също е посочено конкретното място - „на публично място-на ******* № ***“, от което става ясно, че на подсъдимия се вменява, че деянието е извършено на улицата, а не в жилищната сграда.

ОС-Ловеч е обсъдил и искането на защитата за прекратяване на съдебното производство, поради не изготвяне на обвинителния акт в 6месечен срок от приключване на досъдебното производство. Правилно се приема, че същото не съставлява нарушаване правото на защита на подсъдимия и не може да се приеме за съществено нарушение на процесуалните правила.

При горните определение и мотиви на ОС-Ловеч, оплакванията в частната жалба се свеждат до следното:

Първото оплакване се свежда до това, че протокола от проведено съдебно разпоредително заседание на 19.10.2026г е подписан с КЕП и прикачен в ЕПЕП по едва на 20.10.2026г. В конкретния писмен официален документ - протокол от проведено разпоредително заседание се съдържат реквизити които „частично“ отговаря като форма и съдържание на писмено доказателствено средство - протокол, но по никакъв начин не покрива изискванията за съдебен акт. Протоколът от проведеното заседание на 19.10.2026г е с начален час 10.00 ч и с краен час 11.20 ч на заседанието. На страните е обявен неподписан съдебен акт по реда на чл. 33 ал.7 , чл. 34 и чл.

311 ал.2 от НПК. Самият „протокол - определение“ е подписан с КЕП и прикачен в ЕПЕП на следващия ден- 20.10.2026г - ранния следобед в 13.18.14 ч т.е повече от 24 часа , след като е обявен на страните в открито съдебно заседание. Същият освен че е незаконосъобразен и неправилен, не отговаря и на изискванията на чл. 360 а от глава 18 а от ЗСВ, както и на основният принцип за публичност и прозрачност на актовете на органите на правосъдието съгл.чл.5 ал.2 от ЗСВ - „Органите на съдебната власт са длъжни да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните закони“. Цитира се Решение № 60158 от 05.10.202 Д г. по н. д. № 608 / 2021 г. на Върховен касационен съд, З-то нак.

2 отделение,,

Във връзка с това оплакване следва да се цитира разпоредбата на чл.33 ал.6 от НПК, която гласи следното: „В съдебното заседание определенията на съда и разпорежданията на председателя се произнасят устно и се вписват в протокола.“ В случая атакувания съдебен акт е определение, какъвто трябва да бъде и е произнесен устно и вписан в протокола. На следващо място определението отговаря и на изискванията на чл.34 от НПК, които не е нужно да се цитират. Предвид посоченото оплакването е напълно неоснователно.

Второто оплакване се свежда до това, че в „протокола - определението“ незаконосъобразно се посочва срока за обжалване на същото, а именно че същият тече от деня на заседанието - което е в противоречие с чл. 183 ал.2 от НПК /Срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден./

Във връзка с това оплакване е необходимо да се посочи, че то не държи сметка за разпоредбата на чл.342 ал.1 от НПК която гласи: Частната жалба и частният протест срещу акт по чл. 341, ал. 2 се подават в седемдневен срок от постановяването му, а когато е постановен в закрито заседание - в седемдневен срок от връчването на преписа. В случая определението е постановено на 19.10.2026г. и съдът е посочил, че то подлежи на обжалване в седем дневен срок от тази дата. Това по никакъв начин не противоречи на разпоредбата на чл.183 ал.2 от НПК, която гласи: Срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден.

Оплакването е неоснователно.

Третото оплакване се свежда до твърдението, че непосочването на място на държане - т.н. „местопрестъпление“ в обвинителният актдиспозитива - съществено нарушава правото на подсъдимия да разбере точно в какво е обвинен, при условие че в досъдебното производство се съдържат множество протоколи за оглед, претърсване и изземване - някой от тези действия в едни и същи дати но на различни места - адреси, улици, блокови пространства и т.н. Уточнението само в кой град е извършено едно от деянията - част от продължавано престъпление, не е достатъчно да изпълни изискванията както на чл. 246 ал.2 от НПК/където законодателят е използвал понятието „място“, а не „град или населено място“ /, така и на т 4.2 от ТР 2/2002г на ОСНК.

Във връзка с това оплакване е необходимо да се подчертае, че видно от мотивите и диспозитива на обвинителния акт, прокурорът ясно е посочил къде приема, че е извършено престъплението - гр.Плевен. В мотивите е посочен и точния адрес в гр.Плевен и за двете деяния, в диспозитива този адрес е посочен изрично и относно деянието от 03.01.2023г. Налице е пълна яснота в обвинителния акт относно това къде прокурора смята, че е извършено престъплението. Оплакването е неоснователно.

Четвъртото оплакване се свежда до твърдението, че неяснота внася и 3 цифровата квалификация по чл. 26 ал. 3 от НК, след диспозитива на обвинителният акт- Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях. Нито от обстоятелствената част, нито от диспозитива на Обвинителният акт, не става ясно кои са тези отделни различни състави, които има в предвид прокурора.

Във връзка с това оплакване следва да се обърне внимание, както на мотивите, така и на диспозитива на обвинителния акт. Продължаваната престъпна дейност, според прокурора е извършена с две деяния – на 03.01,2023г. в гр.Плевен на публично място и на 20.03.2023г. в гр.Плевен.

Видно е че обвинението е за първото деяние, че е извършено на публично място, а за второто няма такова обвинение. Чл.26 ал.3 от НПК урежда наказуемостта при реализирани различни състави на съответното престъпление в рамките на продължаваната престъпна дейност. В случая е видно, че обвинението за едното деяние от 03.01,2023г. е за извършването му на публично място, а за другото деяние от 20.03.2023г. няма такова квалифициращо обстоятелство. При това положение позоваването на прокурора на разпоредбата на чл.26 ал.3 от НПК е съвсем ясно с какво основание е.

Петото оплакване се свежда до това, че съдебния състав не се е и опитал да даде отговор с мотивите на „протокола- определение“, защо приема че Заповедта за командироване на прокурора, не противоречи на изискванията на ЗСВ - чл.147 от ЗСВ /касаеща заемане на длъжност/и чл. 227 от ЗСВ “командироване за конкретен срок“, а не „ат хок“, за конкретно дело.

От горното оплакване не става ясно всъщност каква е критиката към командироването на участващия в производството прокурор. Ясно е обаче, от приложената заповед по делото, че командироването е формално изрядно и не може да се приеме наличие на някакво съществено процесуално нарушение.

Шестото оплакване се свежда до твърдение, че липсва отговор и в мотивите на „съдебният акт защо изготвянето и внасянето на обвинителен акт, след сроковете по чл.242 ал. 4 и 5 от НПК, не е нарушение на основни принципи на НПК - чл. 13 ал.2 и чл.105 ал.2 от НПК.

Относно това оплакване ОС-Ловеч правилно е посочил, че макар и да има нарушаване на законовия срок, то не съставлява нарушаване правото на защита на подсъдимия и не може да се приеме за съществено нарушение на процесуалните правила. Отделен е въпросът дали въобще има нарушение на срока за изготвяне на обвинителния акт, при положение че последният е изготвен в рамките на удължения срок по чл.242 от НПК.

Седмото оплакване се свежда до твърдението, че отказа на съда да приема че е налице основание за връщане противоречи както на РТ 2/2022 г на ОСНК- т 1 и т 4.2, като съгл. т 3, допуснатите нарушения при изготвяне на обвинителният акт се отстраняват чрез законосъобразно преповтаряне – извършване. В тази насока е и последователната и непротиворечива практика на ВКС, относно приложението на чл. 246 ал.2 от НПК - липсва ясна и 4 разбираема квалификация както текстово, така и цифрово, отразявайки нарушените материални - правни норми от НК и ЗКНВП. В бланкетната норма на чл.30 от ЗКНВП липсва изпълнително деяние „държане“, както и липсва форма на изпълнително деяние „държане“ в чл. 73 ал.1 от ЗКНВП„медицински и научни изследвания и обучение“, което още повече внася неяснота в диспозитива на обвинителният акт и затруднява правото на защита.

Обвинението очертава предмета на доказване и е пряко свързано с правото на защита.

В тази насока е цитирано Решение № 281 от 10.05.2024 г. по н. д. № 319/2024 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение. При липса на изискуемата в разпоредбата на чл.246, ал.2 НПК информация за подсъдимия е невъзможно той да разбере в извършването (или пропускането) на кои действия е обвинен и как те се съотнасят към повдигнатото му обвинение.

Решение № 449 от 19.09.2024 г. по н. д. № 1066/2023 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. Отделение. Задължителната съдебна практика /ТР №2/2002 г. ОСНК на ВКС/ е изяснила стандарта, на който следва да отговаря обвинителният акт, за да е процесуално годен да постави фактическите и правни рамки на обвинението и да информира дееца в достатъчна степен за същото, за да обезпечи ефективната си защита. Посочва се и Решение №212 от 04.04.2024 г. по н, д. № 1046/2023 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение. Още се посочва, че съдът в Страсбург последователно напомня също, че в наказателно-процесуален аспект изискването за пълна и подробна информация относно повдигнатите обвинения и съответната законова квалификация, която съдът може да възприеме по същество, са необходимо условие да се приеме, че процесът е справедлив. Още се цитира Решение № 102 от 13.12.2021 г. по н. д. № 236 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 2-цо нак. Отделение. Обвинителният акт има съществено значение за наказателния процес, като едни от основните аспекти на неговата правна същност са, че той е средство за формулиране на окончателното обвинение и единственото такова за повдигане на обвинението пред съда, поради което обвинението трябва да бъде точно и ясно формулирано, чрез посочване на обстоятелства, обуславящи съставомерните признаци на деянието и на неговите правни рамки. Обвинителният акт определя пределите на доказване в съдебното производство. По отношение на извършените престъпления, авторството на извършителите и предмета на доказване, прокуратурата е институцията, която чрез внесения обвинителен акт очертава развитието на наказателния процес в неговата съдебна фаза. Посочва се и Решение № 188 от 28.06.2021 г. по н. д. № 781/2020 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.