Решение № 132 от 09.04.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Карлово, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20245320101885 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, предявен от Е. М. Б., ЕГН: **********, от с. А., обл. П., ул. „***“ №***, чрез пълномощника си адв. К. К., против „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, с ЕИК: 202376220, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район Илинден, ж.к. „Света Троица“, ул. „Зографски манастир“ №15, вх.Г, ет.6.

Ищцата твърди, че имала сключени множество договори за парични заеми към ответното дружество. За периода 05.01.2022 г. – 29.03.2022 г. тя заплатила на ответника сумата от общо 784 лева, чрез банков превод, както следва: на 05.01.2022 г. – 196 лева, на 01.02.2022 г. – 196 лева и на 29.03.2022 г.

– 392 лева.

Твърди, че към датата на извършените плащания ищцата нямала вече каквито и да било парични задължения към ответника, като въпреки това от него се претендирало заплащането на посочената сума. Ищцата заплатила сумата, тъй като същата била претендирана от ответното дружество.

Претенцията на ответното дружество била за заплащане на процесната сума без да се посочва на какво основание същата се дължала от ищцата.

1

Моли, съдът да има предвид, че съгласно решение № 29/28.03.2012г. по гр.д. № 1144/10г., IV г.о. на ВКС, в обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание. Изявлението, че даденото е без основание можело да бъде както твърдение на отрицателен факт, така и правен довод. То било твърдение на отрицателен факт, когато ищецът посочва, че даденото от него няма връзка с никакви факти от обективната действителност. Когато ответникът по иска възрази, че съществува основание да получи даденото и посочи какво е то, ищецът можел да репликира, че претендираното основание е нищожно, като посочи фактите, които го опорочават. В този случай изявлението, че даденото е без основание било правен довод. Нямало пречка ищецът, който знае претенциите на ответника за наличие на някое правно основание да признае в исковата молба фактите, обосноваващи такава претенция още преди тя да е заявена с отговора на исковата молба и да направи репликата си, че такова основание е нищожно и посочи още в исковата молба фактите, които го опорочават или изложи правните си доводи, защо фактите на които се позовава ответникът не пораждат претендираното основание. В исковата молба обаче ищецът не бил длъжен да прави реплики на още непредявени възражения от ответника.

В случай, че по делото се установи наличие на правоотношение по договор за потребителски кредит, ищцата твърди, че същият е недействителен на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 50.00 лева – частично претендирана от общо 784 лева, представляваща сума, получена при начална липса на основание, с която ответникът се обогатил неоснователно за нейна сметка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2024 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноските по делото.

С протоколно определение от 12.03.2025 г. съдът е уважил молбата на ищцата с правно основание чл.214 ГПК, като е допуснал изменение на иска по размер и същият се счита предявен за сумата от 784 лева.

С отговора на исковата молба ответното дружество, чрез юрк. Х. Г., оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

2

Твърди, че изложените в исковата молба твърдения са неправилни, необосновани, недоказани и противоречащи. С така предоставена фактическа обстановка от исковата молба не ставало ясно, каква е сумата заплатена при начална липса на основание без съществуването на облигационно правоотношение за заплащането й. Цитирали се извършени банкови преводи за периода от 05.01.2022 г. до 29.03.2022 г. за общо 784.00 лева, за които банкови преводи не били представени никакви доказателства. Предвид изложеното, предявеният иск по чл. 55 от ЗЗД срещу ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД бил неоснователен и недоказан и следвало да бъде отхвърлен.

Претендират възнаграждение. се разноските по делото за юрисконсултско

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – обезщетение за нещо, предадено, респективно – получено без основание. Основателността на иска предполага заплащане на сочената от ищцата сума на ответника, което обстоятелство следва да бъде установено от нея при условията на пълно и главно доказване. Ответникът носи тежестта да докаже, че обогатяването не е лишено от основание, т. е., че съществува правно призната причина за разместване на благата, по силата на която има право да задържи полученото.

Съгласно константната съдебна практика, първата хипотеза на чл. 55, ал.1 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно.

В случая ищцата е заявила, че е извършила превод на сумата от 784 лева по банкова сметка на ответното дружество, както и че към този момент между нея и ответника не е съществувало облигационно правоотношение, по което да се дължи тази сума. Извършването на превода се установява от представеното по делото извлечение от банкова сметка, от което е видно, че Е.

Б. е заплатила по банкова сметка на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД общо 784 лева, както следва: на 05.01.2022 г. – 196 лева, на 01.02.2022 г. – 196 лева и на 29.03.2022 г. – 392 лева.

3

С отговора на исковата молба ответникът нито отрича да е получавал процесната сума, нито твърди наличие на основание за получаването й.

Следователно искът се явява основателен и доказан, тъй като ищцата е установила факта на получаването на сумата от 784 лева от ответника, а последният не е посочил и не е доказал основанието, на което тази сума е получена от него.

По разноските:

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищцата се дължат направените по делото разноски в размер на 50.00 лева за заплатена държавна такса.

От пълномощника на ищцата възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв. се претендира адвокатско

За да определи размера на дължимото възнаграждение, съдът съобрази, че с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. е постановено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако съдът установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

Ето защо в конкретната ситуация, при сключен договор за правна защита при условията на чл. 38 ал.1 т.2 от закона за адвокатурата, съдът на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС отказва да прилага чл.2 ал.2 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Производството е приключило в две съдебни заседания, не се отличава с фактическа и правна сложност, и понастоящем съдът намира за справедливо с оглед на броя на исковете, техния резултат и тяхната правна и фактическа сложност, отчитайки и положения труд от пълномощника, че на адвокат К. К. следва да бъде определено възнаграждение в общ размер на 200 лева за предоставена безплатна защита и съдействие на ищцата Е. М. Б. по 4 реда на чл.38 ал.1, т.2 от ЗА.

В същия смисъл е и Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 991/2024г. на ВКС, IV г.о.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, с ЕИК: 202376220, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1309, район Илинден, ж.к. „Света Троица“, ул. „Зографски манастир“ №15, вх.Г, ет.6 да заплати на Е. М. Б., ЕГН: **********, от с. А., обл. П., ул.

„***“ №***сумата от 784 лева, представляваща сума, получена при начална липса на основание, с която ответното дружество се е обогатило неоснователно за нейна сметка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2024 г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, с ЕИК: 202376220, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район Илинден, ж.к. „Света Троица“, ул. „Зографски манастир“ №15, вх.Г, ет.6 да заплати на Е. М. Б., ЕГН:

**********, от с. А., обл. П., ул. „***“ №***сумата от 50.00 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, с ЕИК: 202376220, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район Илинден, ж.к. „Света Троица“, ул. „Зографски манастир“ №15, вх.Г, ет.6 да заплати на адвокат К. Й.

К., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ул. „Б. П.“ №***сумата от 200.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Ц.Ч.

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 5