Решение № 24 от 14.03.2023, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Дряново, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20224220100329 по описа за 2022 година

Предявен е първоначален иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата В. С. Р. чрез пълномощника си адвокат М. М. от АК - Пловдив основава исковата си претенция на обстоятелството, че сключила договор за потребителски кредит № 476908/ 06.05.2022г. с ответното дружество. Съгласно договора ищцата следвало да върне сумата по кредита 2951,34 лв., при сума на получаване 2000 лева, при лихва от 951,34 лева, ГПР 49 % и ГЛП 40,55 % при срок на кредита от 24 вноски. Съгласно чл. 5.6. от договора в случай, че ищцата не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията на т. 5.1 - т. 5.5 от настоящия договор и общите условия или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължал на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не бил предоставил обезпечение. Размерът на неустойката бил изрично посочен в приложение № 1 към договора за кредит и погасителен план, като възлизала на 3143,72 лв. Счита, че клаузата на чл. 5.6 от договора е нищожна на основание чл.

26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и противоречаща на добрите нрави поради това, че била сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

На първо място в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД било налице именно, когато се нарушавал правен принцип било той изрично 1 формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби.

В този смисъл била практика на ВКС – решение № 4/2009г. по търг. дело № 395/2008г., решение № 1270/ 2009г. по гр. дело № 5093/ 2007г., определение № 877 по търг. дело № 662/2012г. и др. Такъв основен принцип била добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип била чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

В допълнение така претендираната неустойка била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендирала чрез нея в размер на 3143,72 лева била в размер на над един път и половина от сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Така претендираната неустойка била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

Претендираната по договора за потребителски кредит неустойка била и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на неустойка, която била необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/ 48/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, неустойка в размер на 3143,72 лева при неосигуряване на обезпечения, се намирала в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водели до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение била пример за неустойка, която излизала извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради 2 накърняване на добрите нрави, била тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

С процесната неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл била т. 32 от извлечение от протокол № 44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г. Неустойката по съществото си била добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. В същия смисъл решение № 511/ 17.04.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 324/ 2018 г. Последователна била и практиката, че неустойка която била уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, била нищожна поради противоречие с добрите нрави: решение № 107/ 25.06.2010г. по търг. дело № 818/ 2009г., II търг.отделение, решение № 511/ 17.04.2018г. по в. гр. дело № 324/ 2018г. на окръжен съд Пловдив.

На следващо място претендираната неустойка била нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите били нищожни, освен ако били уговорени индивидуално. Счита, че така уговорената неустойка не се явявала индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. В този смисъл била и Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

На последно място смята, че компетентен да разгледа настоящият спор спрямо разпоредбата на чл. 113 от ГПК бил Районен съд Дряново. Доколкото отпуснатия кредит на ищцата като физическо лице, представлявал финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, тя имала качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, т.е. приложима била разпоредбата на чл. 113 от ГПК. В този смисъл посочва съдебна практика. Моли съда да приеме, че ищцата не дължи на „Изи финанс" ЕООД сумата от 288,30 лева, представляваща неустойка по договор за заем от разстояние № 385688, тъй като същата била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че била сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Моли съда да осъди ответната страна да заплати направените в настоящото производство разноски.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника „***“ АД. В същия се твърди, че исковете на ищцата били изцяло неоснователни и 3 необосновани. Възразяват срещу твърденията на ищеца и считат всички съображения на ищеца във връзка с неустойка по договор за кредит № 476908 за неоснователни и необосновани, тъй като по процесния договор за кредит неустойка не била начислявана на кредитополучателя, съответно такава не била дължима и заплащана от него. В случай че съдът все пак преценял, че следва да разгледа основателността на исковите претенции на ищеца на претендираните основания, правят следните възражения под формата на евентуалност.

Възразяват изцяло срещу твърденията на ищцата, че клаузата за неустойка в сключения между страните договор за кредит се явявала нищожна. Твърдят, че на 06.05.2022г. между страните бил сключен договор за кредит № 476908.

Договарянето между страните се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит се сключил във формата на електронен документ и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на „***" АД. Сключването на договора било извършено по инициатива на кредитополучателя. За да получи кредит, ищецът попълнил заявка за кандидатстване, като в същата били попълнени и предоставени доброволно пълни и верни данни на кредитополучателя относно неговата самоличност като: трите имена, ЕГН, адрес (постоянен и настоящ), лична карта, месторабота, мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, предпочитания от нея начин за получаване на сумата по кредита. Ищецът посочил, че желаел да получи заема чрез банков превод по своя банкова сметка. В края на заявката за кандидатстване и с оглед успешното й попълване ищецът потвърдил, че се бил запознал и се съгласявал с Общите условия на „***" АД, приложими към договора за кредит, като приемането на Общи условия било необходимо условие за изпращане на заявката.

Посочват, че след подаване на заявката ищцта получила ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (CMC) на посочения от нея в заявката телефонен номер, както и линк на посочената от нея електронна поща. С краткото електронно (CMC) съобщение и линка на електронната поща се удостоверявало, че лицето, което желаело да получи кредита било именно лицето, което подало заявката за кандидатстване и именно това били неговите лични данни. След получаване на линка ищцата потвърдила заявката си за кандидатстване за кредит, като активирала въпросния линк, при което се зареждала част от уеб сайта на „***" АД — smilecredit.bg, където тя въвела ПИН кода на заявката и потвърдила искането си за получаване на кредита при сроковете и условията съгласно заявката.

4

След успешното потвърждаване на заявката, „***" АД разгледал предоставената от ищцата информация и въз основа на тази информация и след проверка в Централния кредитен регистър одобрил искания от нея кредит. След одобряване на кредита ответникът изпратил на електронната поща на ищцата договор за кредит № 476908, заедно с приложимите Общи условия на „***" АД, също така Стандартен Европейски Формуляр и погасителен план, като в мейла прикачил два броя линка -„Приеми договора" и „Откажи договора". С оглед сключването на Договора за кредит и като доказателство за съгласието на ищеца с договора за кредит и Общите условия ищцата активирала линка „Приеми договора". Моли съда да счете за безспорни между страните обстоятелствата по сключване на договор за кредит № 476908 и предоставяне и усвояване от кредитополучателя на заема в размер на 2 000 лева.

Възразяват и оспорват твърденията на ищеца, че предвидената неустойка била недействителна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, на основание чл.

143 от ЗЗП, както и поради заобикаляне на закона, включително поради надхвърлянето на нейните функции, присъщи на всяка неустойка, следователно поради накърняване на добрите нрави. Чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК изрично предвиждал, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включвали разходите, които потребителят заплащал при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Начисляването на неустойка в настоящия случай се извършвало и произтичало от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди и/или представи надлежно обезпечение на кредита - поръчители или банкова гаранция. Годишният процент на разходите имал за цел да информира потребителя какви ще бъдат разходите, ако изпълнява надлежно и в срок задълженията си по договора за кредит, а нямал за цел да включва в себе си евентуални компоненти, които били поставени под условие, че кредитополучателят не изпълнел задължението си по договора.