Решение № 5 от 06.01.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Варна, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000617 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба вх.

№31066/04.12.2024г. на ВОС, подадена от РИГЕЛС ООД, ЕИК 103000234, Варна, чрез пълномощникът адв.В.Г., срещу решение №498 от 02.12.2024г., постановено по т.дело №694/2024г. на ВОС, ТО, с което е потвърден отказ на Агенцията, Търговски регистър, рег.№202411051009316/07.11.2024г., постановено по заявление вх.№20241105100931 на РИГЕЛС ООД, за вписване заличаването на Д.С.П. и И.А.А. като съдружници, на основание чл.125, ал.2 ТЗ.

В жалбата се твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен.

Твърди се, че аргументите на съда да потвърди отказа /посочени изчерпателно/ не съответстват на материалния закон и на практиката на съда. Въззивникът счита, че капиталът на дружеството заявител е бил изцяло внесен като няма непопълнен регистриран капитал. С напускане на съдружниците не се намалява автоматично същият. Учредителите, част от които сега напускат дружеството, са внесли напълно дяловите си вноски. Поради това, въззивникът счита, че упраженото в интерес на третите лица /и кредитори/ контролно правомощие на съда /и ДЛР/ да следи за регистрирания капитал и същият да не падне под обявения в регистъра, не съответства на нормите на закона. Предвидените в ТЗ изрични защити при намаляване на капитала – в чл.150, чл.151, чл.138, ал.3 вр.чл.274а, ал.2 от ТЗ – нямат общо с хипотезата на заявено заличаване на напускащи съдружници. Последното като подлежащо на отразяване обстоятелство няма директно отражение върху регистрирания капитал или имуществото на дружеството. Прекратяването на членството настъпва по силата на закона и не може да се подчинява на други условия. Според въззивника, както за оставащия съдружник, така и за дружеството не е ясно каква вноска ще трябва да се направи при изплащане на дела на напусналия съдружник, тъй като това ще стане ясно едва при изготвяне на дружествения баланс към края на месеца, в който е настъпило напускането.

Изразява се довод, че съдът не следи служебно за правата и интересите на третите лица в регистърното производство. Аргументът на съда, че дружеството следва да вземе решение за капитала едновременно със заявяване на заличаването на съдружниците не се подкрепя от законовата уредба. Такова изискване не поставя и Наредбата към ЗТРРЮЛНЦ /чл.21, ал.3, т.11 от същата/, което ясно показва, че законодателят е разграничил двете хипотези. Счита, че 1 извършвайки такава проверка в интерес на третите за регистърното производство, лица, съдът е надхвърлил предвидената преценка за законосъобразност във формално охранително производство. В заключение, въззивникът посочва, че вписване заличаването на напуснали съдружници не може да се постави в зависимост от бъдещото уреждане на имуществените последици, които могат да доведат до промяна в капитала, но не безусловно. Аргументи за това, според въззивника, се съдържат косвено и в цитираното от съда ТР №1/2020г. на ОСТК на ВКС.

Претендира се отмяна на решението и вместо това уважаване на жалбата с отмяна на постановения от ДЛР отказ.

В срок е постъпило становище на Агенцията по вписванията, чрез ю.к.Н.Б., за неоснователност на жалбата. Счита решението на съда за правилно и съответстващо на съдебната практика. Счита, че съдът следи служебно за охраняване интересите на третите лица, вкл. кредитори на дружеството, досежно размера на вписания в ТР дружествен капитал. Поради това, сочи становище, че е необходимо да бъдат представени доказателства за съдбата на дружествените дялове на напусналите съдружници, а тези въпроси са именно от компетентността на Общото събрание. Поради формалния характер на производството, длъжностното лице съобразява единствено представените със заявлението писмени доказателства, а такива въпреки дадените указания не са били представени. По същество, Агенцията счита, че решението на ВОС следва да бъде потвърдено. Претендира разноски за ю.к. възнаграждение.

За да се произнесе по жалбата настоящият състав установи, че производството по същата е допустимо -жалбата е подадена от легитимирана страна – заявител, съответно жалбоподател по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ, чрез надлежно упълномощен от вписан управител на дружеството процесуален представител, в преклузивния срок и при интерес от обжалването.

Окръжен съд -Варна е разгледал жалба по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, подадена срещу отказ с рег.№20241105100931- 6/07.11.2024г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление вх.№20241105100931 на Ригелс ООД, за вписване заличаването на Д.С.П. и И.А.А. като съдружници в хипотезата на напускането им с предизвестие съгласно чл.125, ал.2 ТЗ. В жалбата са били изложени съществените за вписването обстоятелства, вкл. посочените понастоящем и пред въззивния съд във връзка с имуществените последици на заявената промяна и капитала на дружеството.

Съобразно разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗТР, длъжностното лице следва да извърши проверката за законосъобразност на искането за вписване/обявяване единствено въз основа на представените към заявлението писмени доказателства и тяхната редовност от външна страна, като прецени дали заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените доказателства, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона.

С Отказ №20241105100931-6/07.11.2024г. длъжностното лице при АВ е отказало на заявителя „Ригелс“ ООД вписване заличаване на съдружниците Д.С.П. и И.А.А., напуснали дружеството с предизвестие, като е посочено, че въпреки дадените петкратни указания не са били представени получени от управителя на дружеството предизвестия за напускането и документ за внесен по сметка на дружеството в банка капитал в размер на поетите от оставащия съдружник дялове.

За да се произнесе по жалбата настоящият състав установи, че заявлението е подадено от надлежно легитимирания управител на дружеството, вписан въз основа на предходно заявление.

Изпълнени са изискванията за прилагане на връчените покани – предизвестия за напускане на съдружниците съгласно чл.125, ал.2ТЗ както и декларациите по ЗТРРЮЛНЦ. Към процесното заявление е представен Протокол от решение на едноличния собственик на капитала на „Ригелс“ООД от 05.11.2024г., с който оставащият съдружник С.П.С. поема всички освободени поради напускане на съдружниците дружествени дялове, изменя се фирмата на дружеството в ЕООД, приема се нов Учредителен актуализиран акт, приложен към заявлението, заверен от едноличния собственик.

За да потвърди отказа първоинстанционният съд е изложил аргументи, че с прекратяване на членството между напусналия съдружник и дружеството възникват облигационни отношения с 2 оглед правото на първия да получи паричната равностойност на дружествения си дял въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването съгласно чл. 125, ал.

3 ТЗ. Упражняването на това право може да доведе до намаляване капитала на дружеството – чл.149, ал.3, т.2 ТЗ, със съответно задължение за изменение на дружествения договор и вписване в регистъра. Съобразно тези аргументи съдът е приел, че за да станат противопоставими не само на дружеството, но и на дружествените кредитори последиците от напускането на съдружниците (намаляване на чистото имущество поради възникване вземане за изплащане на дела), е необходимо самото дружество да предприеме допълнителни действия, насочени към защита на дружествения капитал (чрез намаляване на уставния капитал или внасяне на вноски срещу записване на освободените дялове; или преценка за нецелесъобразност на продължаване на търговията от останалите съдружници и прекратяване на цялостната дейност с ликвидация). В подкрепа на тези изводи съдът е препратил към мотивите на ТД №1/2020г. на ОСТК на ВКС, според които с изтичане срока по чл.125, ал.2 от ТЗ членственото правоотношение се прекратява по право като за дружеството възниква задължение чрез общото събрание да приеме решения за изменение на дружествения договор в частта по чл.115, т. 3 от ТЗ и за дяловете на напусналия съдружник – в частта по чл.115, т.4 от ТЗ. При отправено заявление за вписване на исканата промяна – прекратяване на членството на напускащ съдружник, ДЛР и съдът следят за охраняване интересите на третите лица, вкл. на кредитори на дружеството досежно размера на вписания в ТР дружествен капитал. В тази връзка съдът е приел, че е необходимо да бъдат представени доказателства за съдбата на освободените дружествени дялове като тези въпроси са от компетентността на Общото събрание, а доказателства за взети решения в тази насока не били представени, въпреки дадени указания в регистърното производство.

Въззивният съд не споделя изцяло изложените от първата инстанция мотиви. Независимо от предвидения в ТР №6/2017г. на ОСГТК на ВКС, пълен въззив, настоящият състав, с оглед липса на спор относно останалите предпоставки по чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ, обсъжда единствено повдигнатия с жалбата въпрос – дали имуществените последици, свързани с напускането на съдружниците, подлежат на заявяване едновременно с подаденото заявление за вписване персоналната промяна в състава им. Правомощията на съда в производството по глава двадесет и първа от ГПК определят съответно и правомощията му в производството по обжалване на отказ на длъжностното лице по регистрацията като водят до извод, че при осъществяване на контрол по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ съдът дължи самостоятелна проверка на предпоставките за извършване на заявеното вписване, заличаване или обявяване. Тъй като решаващата дейност на съда е в същия обем като тази на длъжностното лице по регистрацията, при липса на дадени указания за прилагане на всички изискуеми по закон документи съдът няма правомощия да отмени обжалвания отказ като незаконосъобразен и да върне преписката на Агенцията за поправяне на пропуска по чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, а трябва да извърши в същата последователност действията, които е следвало да предприеме и длъжностното лице по регистрацията. В случая не е спорно, че на страната са давани неколкократно указания от длъжностното лице в посока представяне на решение за уреждане на имуществените последици от напускането по чл.125, ал.2 ТЗ. От изложените в жалбата доводи е очевидно, че заявителят е на принципно различно становище и не възнамерява да изпълни указанията. Поради изложеното, не е необходимо даване на нови допълнителни указания на заявителя -жалбоподател, а въззивният съд следва да извърши преценка за законосъобразност на отказа.

В случая към заявлението са представени писмени доказателства за получени на 05.08.2024г. предизвестия на напускащите съдружници, първото от които е получено от вписания към този момент управител И.А.А., а второто - чрез оставащия съдружник, като към датата на заявлението е изтекъл тримесечният срок. По аргумент от т.4 от ТР 1/31.05.2023г. по т.д. 1/2020г. на ОСТК на ВКС, легитимирано да получи предизвестието от името на дружеството е всяко лице, съгласно да го приеме, с изключение на напускащия съдружник. С изтичането на предизвестието се прекратява участието на съдружника в дружеството по право. В случая не е необходимо изрично решение на общото събрание на дружеството за това. Заличаване на напусналите съдружници е безспорно сред подлежащите на вписване обстоятелства съгласно чл.119, ал.2 вр.ал.1, т.3 и чл.140 ТЗ, ведно със следващите от това последици спрямо капитала и дружествените дялове.

Въззивният състав споделя виждането на първата инстанция, че автоматичното 3 прекратяване на членственото правоотношение – в случая съгласно чл.125, ал.2 ТЗ, не съставлява самостоятелно основание за вписване на промяна в подлежащи на регистрация обстоятелства. При получаване на предизвестие от съдружник за прекратяване участието му в ООД по чл.125, ал. 2 от ТЗ, Общото събрание следва или да вземе решение за намаляване на дружествения капитал, или да избере начин за запазване покритието на същия - чрез поемане дела на съдружника, или разпределение на дяловете между съдружниците, или приемане на нов съдружник. Следва да се вземат и решения относно промени в учредителния акт или дружествения договор, произтичащи от напускането на съдружника, които са част от задължителното съдържание на дружествения договор съгласно чл.115 от ТЗ – относно размер на капитала, състав на съдружниците, размер на дяловете, с които съдружникът участва в капитала и т.н. /арг. и от мотивите на цит. ТД №1/2020г. на ОСТК/ Вземането на посочените решения от Общото събрание както и приемането на актуален учредителен акт или дружествен договор, отразяващ промените, свързани с напускането на съдружник, не са условия за настъпване прекратяване на членственото правоотношение по чл.125, ал.2 ТЗ, но съставляват елементи от необходимия фактическия състав за вписването на тези промени и последиците им по партидата на дружеството, като следва да бъдат заявени едновременно с останалите, съответни на решенията на ОС с оглед защитата на дружествения капитал и интересите на кредиторите. Липсата на вписване в ТР на прекратяването на членствено правоотношение не лишава напусналия съдружник от възможността да реализира вземането си по чл.125, ал.3 ТЗ, вкл. по съдебен ред, като за това вписването на промените в ТР е ирелевантно. В тази насока е и последователната практика на АС -Варна, в решение №266 от 7.09.2023г. на ВнАС по в.т.д.№465/2023г.; Решение №260116 от 22.12.2020г. на ВнАС по в. т. д. № 614/2020 г.; Решение № 15 от 22.04.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 233/2021г.; Решение № 14 от 19.04.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 149/2021 г./това е точно/ и Решение № 11 от 9.04.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 192/2021г.