Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 342 от 10.11.2023, Районен съд - Димитровград

Съд
Районен съд - Димитровград
Дело
Гражданско дело 426/2023
Вид
Решение № 342
Подписан
10.11.2023
В сила
12.04.2024
Състав
Огнян Христов Гълъбов

Цитирани разпоредби

  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. гр. Димитровград, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20235610100426 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В исковата молба се твърди, че на 05.12.2019г. между „Банка ДСК“ЕАД, като кредитор, и М. М. К., като кредитополучател, бил сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица. Съгласно този Договор, Банката предоставила на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осъществявал чрез кредитна карта DSK Maxi Go, в размер на 3000 лева, с месечна падежна дата на всяко 20-о число на месеца. С подписването на Договора, кредитополучателят приел и Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на Банката, както и ОУ по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК. Съгласно чл.1 ал.2 от Договора, кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил 17,95% годишно или 0,04% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент в размер на 0,170% и фиксирана надбавка в размер на 17,98%.

Лихвеният процент се променял с промяната на референтния лихвен процент в сроковете и при условията, посочени в ОУ. За усвоената част от кредитния лимит, клиентът заплащал променлива лихва в размер на договорения лихвен процент по кредита, посочен в Договора, която се начислявала ежедневно върху фактически ползваната сума. Срокът на валидност на кредитната карта бил 3 години, а падежната дата 20-о число на месеца. Клиентът бил длъжен ежемесечно да заплаща минимална сума за револвиране в размер, представляващ процент от усвоената част от кредитния лимит- в случая 3%. След изтичане на срока за валидност на картата се издавала нова карта, с нов срок на валидност. Банката не преиздавала картата при наличие на някое от основанията за прекратяване на договора, съгласно чл.88 от ОУ. В случая кредитната карта не била преиздавана от Банката, поради 1 настъпване на основание за прекратяване на Договора, уговорено в ОУ, а именнонеизпълнение на задължението на кредитополучателя да погасява минималните суми за револвиране на усвоения от него кредит. Този кредитен лимит се револвирал ежемесечно с размера на погасената част от ползвания кредит. Съгласно извлечението от счетоводните книги на Банката, неплатените минимални суми за револвиране през периода от 20.05.2021г. до 05.10.2021г. били 5 в общ размер на 1296,47 лева. На 13.01.2023г., в следствие неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя и настъпилата изискуемост на цялото вземане- на краен падеж на 06.12.2022г., Банката пристъпила към принудително събиране на вземането си по съдебен ред. В РС-Димитровград било депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по отношение на длъжника М.

М. К.. Образувано било ч.гр.д.№21/2023г. по което в полза на Банката били издадени Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 2861,96 лева- главница, неплатено задължение по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 05.12.2019г., сключен с „Банка ДСК“АД, ведно със законна лихва за периода от 12.01.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 832,82 лева, представляваща договорна лихва за времето от 20.05.2021г. до 05.12.2022г., сумата от 29,97 лева- мораторна лихва за периода от 06.12.2022г. до 11.01.2023г., сумата от 90 лева- такса за нереволвиране на определената минимална сума в гратисния период, сумата 42,28 лева, представляваща годишна такса, съгласно приложените условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти, държавна такса- 77,14 лева и юрисконсултско възнаграждение- 150 лева.

Срещу длъжникът било образувано изп.д.№296/2023г. по описа на ЧСИ ***, като Поканата за доброволно изпълнение и заповедта по чл.417 от ГПК му били връчени на 01.03.2023г. В законоустановения едномесечен срок ответникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което за ищеца възникнал правен интерес да предяви против него настоящия установителен иск. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че М. М. К. дължи на „Банка ДСК“АД сумите посочени в Заповед №12/16.01.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№21/2023г. по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане на направените в заповедното и настоящото производство деловодни разноски.

Ответникът М. М. К. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че не било извършено надлежно уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на задълженията по договора, като оспорва вземането. Твърди, че не притежава специални знания и не е наясно каква е разликата между револвиращ и обикновен кредит. В Договора липсвало определение на този вид кредит и с какво той е по-различен от останалите. При подаване на документите за кредит му било обяснено, че сумата следва да се върне със срока на изтичане на картата, като до тогава кредитополучателят можел да използва парите.

Неясното формулиране и наличието на специфични за финансовия сектор термини, представлявало сериозна пречка да разбере значението и условията по договора, което го правело неясен, а от там и незаконосъобразен. За периода, за който се твърдяло, че той не е плащал задължението си, ответникът излежавал присъда в размер на 1 година и 2 месеца в Затвора-Стара Загора. Това било обективна предпоставка за липса на субективен елемент по 2 отношение на плащането. Веднага след излизането от затвора той установил, че ищеца е образувал дело против него, без преди това да се е срещал с негов представител. Обяснено му било, че вече е образувано изпълнително дело, което те не могат да прекратят. През същия период бил обявен и мораториум върху плащанията във връзка с Ковид 19. При съществуването на проблемни кредити трябвало да му се предостави възможност за преструктуриране на задълженията. Такива разговори с ответника не били водени, като той изобщо не бил търсен от кредитора. Счита, че Банката имала възможност да се съобрази с обективната му невъзможност да плаща и да предприеме законни действия по преструктурирането на кредита в срока на мораториума. Поради тази причина, поддържа ,че ищецът неоснователно претендирал договорна лихва, лихва от датата на изискуемост и таксите за нереволвиране на определената минимална сума в гратисния период. Твърди, че обективната причина за липса на плащане от негова страна била от тези, които могат да бъдат приравнени към т.нар.форсмажорни условия.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 05.12.2019г., „Банка ДСК“ЕАД е предоставила на ответника М. М. К. револвиращ кредит по формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурява чрез кредитна карта VISA Galaxy pay Wave, в размер на 3000 лева. Уговорено между страните е, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 17,95%годишно или 0,04% на ден. ГПР е в размер на 19,50%, а общо дължимата сума е 3299,62 лева. За месечна падежна дата е определено всяко 20-о число на месеца. ГПР при максимален размер на кредитния лимитдо 3 пъти стойността на договорения по договора размер, е 19,50%, като в този случай общо дължимата сума е 9898,86 лева. За издаване и ползване на кредитната карта ответникът трябвало да заплаща такси, съгласно действащата към датата на събиране на таксите Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които Банката прилагала по извършвани услуги на клиенти, съответно към датата на извършване на операцията, във връзка с която са дължими.

С подписването на Договора ответникът декларирал, че е запознат с Общите условия по издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на Банка ДСК, които представляват неразделна част от договора. Съгласно чл.25 от ОУ, клиентът е длъжен ежемесечно, в рамките на определен в Условията срок след падежната дата да заплаща минимална сума за револвиране. Минималната сума за револвиране била посочена в Условията и можела да бъде фиксирана или да бъде в размер, представляващ процент от усвоената част от кредитния лимит, също посочен в Условията. При невнасяне на минималната сума за револвиране в рамките на гратисния период по картата се начислявала такса за невнесена минимална сума, съдържаща се в условията. На 05.12.2019г. ответникът подписал и предоставените му от Банката Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК, в които изрично са посочени дължимите от него такси и лихви във връзка с използването на кредитната карта. Наред с 3 това е посочен срока за валидност на кредитната карта, който е 3 години, от датата на издаването й.

Тъй като ответникът не изпълнявал задълженията си по Договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 05.12.2019г., след изтичане на срока на договора на 06.12.2022г., когато настъпила изискуемостта на всички задължения на М. К., „Банка ДСК“АД депозирала в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Образувано било ч.гр.д.№21/13.01.2023г., по което на 16.01.2023г. РС-Димитровград издал Заповед №12 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. С нея разпоредил на длъжника М. М.

К. да заплати на кредитора „Банка ДСК“АД сумата от 2861,96 лева- главница, неплатено задължение по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 05.12.2019г., ведно със законна лихва за периода от 12.01.2023г. до изплащане на вземането, 832,82 лева- договорна лихва за периода от 20.05.2021г. до 05.12.2022г., 29,97 лева- мораторна лихва за периода от 06.12.2022г. до 11.01.2023г., 90 леватакси за нереволвиране на определената минимална сума в гратисния период, 42,28 левапредставляващи годишна такса, съгласно Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК, държавна такса в размер на 77,14 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Видно от приложеното по ч.гр.д.№21/2023г. по описа на РС-Димитровград Извлечение от счетоводни книги за кредитна сметка №13/28529475/12.01.2023г. по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта VISA Galaxy от 05.12.2019г., крайният падеж на задълженията по договора е 05.12.2022г., като изискуемостта на тези задължения е настъпила на 06.12.2022г.Допусната е забава в плащанията на минимална сума за револвиране от над 5 месеца, съгласно чл.34 и чл.35 от Общите условия за издаване и обслужване на кредитна карта. Неплатените минимални суми за револвиране са за периода от 20.05.2021г. до 20.09.2021г., като на 20.10.2021г. е преустановено ползването на кредитната карта. Остатъчния дълг към датата на извлечението- 12.01.2023г., е 3857,03 лева, в т.ч. главница 2861,96 лева; договорна лихва за периода от 20.05.2021г. до 05.12.2022г. в размер на 832,82 лева; обезщетение за забава 29,97 лева за периода от 06.12.2022г. до 11.01.2023г.; 90 лева- такси за нереволвиране на определената минимална сума в гратисния период; 42,28 лева- представляващи годишна такса.

От приложената по ч.гр.д.№21/2023г. по описа на РС-Димитровград Покана за доброволно изпълнение до М. М. К. от ЧСИ *** с рег.№929 с район на действие ОСХасково, се установява, че Поканата е била връчена на ответника, като с нея той е уведомен, че е осъден да заплати парично задължение в полза на „Банка ДСК“АД, във връзка с издадена против него Заповед за поради изтичане на договорения краен срок за погасяване и поради неизпълнение на задълженията за връщане на падежа на усвоените суми по за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№21/2023г. по описа на РС-Димитровград.