Решение № 10387 от 26.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10387 гр. София, 26.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.И. И.А при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И. И.А Гражданско дело № 20211110164337 по описа за 2021 година

„... АД е предявило срещу А. Л. Ц. иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на следните суми: 2500 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 96593 от 23.01.2020 г., ведно със законната лихва от 19.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, 324 лева – договорна лихва за периода 23.07.2020 г. – 23.04.2021 г. и 277,75 лева – лихва за забава за периода 24.07.2020 г. – 17.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 10057 от 31.08.2021 г. по ч. гр. д. № 48238/2021 г. на СРС, 82 състав.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 96593 от 23.01.2020 г. по реда на ЗПФУР за сумата 3000 лева. Ответникът кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на ищеца, като предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. След обработване на данните ответникът е потвърдил получения от него договор за кредит от разстояние и след избиране на изпратения от „... АД линк за потвърждение, заемната сума му била изпратена чрез системата е-pay, като А. Л. Ц. я получил още същия ден. Ответникът избрал да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита, поради което му била начислена такса „Гарант“ за услугата. Ищецът твърди, че съгласно сключения договор общият размер на задължението бил 5592 лева, платимо ведно със законната лихва върху главницата на дванадесет месечни вноски за периода 23.02.2020 г. - 23.01.2021 г. Сочи, че по кредита с падеж 23.02.2020 г. от страна на ответника три пъти е осъществено плащане само на дължимите лихви и такса 1

„Гарант“ по месечната вноска, поради което крайният срок на издължаване на кредита бил удължен с три месеца и новият падеж на вноските бил 23.05.2020 г., а крайният срок за погасяването на кредита бил удължен до 23.04.2021 г. Допълва, че по кредита с падеж 23.07.2020 г. ответникът извършил частично плащане в размер на 81,48 лева, а към 17.08.2021 г. кредитополучателят не бил погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които били настъпили съответно на 23.07.2020 г., 23.08.2020 г., 23.09.2020 г., 23.10.2020 г., 23.11.2020 г., 23.12.2020 г., 23.01.2021 г., 23.02.2021 г., 23.03.2021 г., 23.04.2021 г. Навежда доводи, че многократно са отправяни покани до ответника да заплати задълженията си, но същият и към настоящия момент не го е сторил. С оглед на изложеното „... АД обуслява правния си интерес от предявяване на настоящия иск, с който желае да се признае за установено, че А. Л. Ц. му дължи сума в размер на 2500 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 96593 от 23.01.2020 г., ведно със законната лихва 19.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 324 лева – договорна лихва за периода 23.07.2020 г. – 23.04.2021 г. и сума в размер на 277,75 лева – лихва за забава за периода 24.07.2020 г. – 17.08.2021 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение между него и ищеца като твърди, че никога не е подписвал твърдения от ищеца договор, както и че никога не се е регистрирал в сайта му и не е приемал общи условия, изготвени от него.

Оспорва да е получавал електронни или хартиени съобщения от ищеца, представляващи предложение за сключване на договор за потребителски кредит. Твърди, че е завишен годишният процент на разходите в размер на 49,70 % и като такъв го определя като незаконосъобразен. Оспорва разпоредбите на чл. 8.1, чл. 8.2. 8.3 от ОУ като незаконосъобразни и противоречащи на добрите нрави и морала. Счита, че дори и да са извършвани от него плащания в полза на ищеца, то не можело да се приеме, че основанието за тях e процесният договор за кредит. Счита за неоснователен предявения иск за лихви поради обстоятелството, че не било налице валидно облигационно правоотношение, както и поради нищожността на лихвата с оглед надвишаването на размера на законната лихва с повече от три пъти. Ответникът твърди, че процесният договор е недействителен по смисъла на ЗПК и поради обстоятелството, че не отговаря на законовите изисквания за действителност на договорите за потребителски кредит и съдържа неравноправни клаузи.

Излага, че противоречи на задължителните изисквания за действителност с материалния закон /ЗПК/, не отговаря на изискванията за форма и шрифт, не съдържа погасителен план съгласно изискванията на ЗПК, не съдържа задължителен лихвен процент на ден, което от своя страна води до пълната му недействителност. Евентуално заявява, че ако се приеме за действителен от съда, следва да се дължи само чистата стойност на заема без допълнителни тежести като лихви, неустойки, такси и др. Допълва, че процесният договор за кредит бил нищожен поради противоречие с добрите нрави и с него се целяло заобикаляне на закона, а задължаването на ответника да заплаща такса за банкова гаранция представлява скрита лихва. Оспорва да е бил уведомяван за предсрочната изискуемост на кредита, както и че ищецът е провеждал телефонни разговори с него. Счита, че ищецът е действал 2 недобросъвестно при сключване на договора и не би го сключил без клаузата, задължаваща ответника да заплати обезпечението със свързано лице на „... АД - „Бикнел корп“ ООД, което водело до нищожност на клаузата и недействителност на целия договор. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на процесните вземания. Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Ищецът твърди, че е кредитор на длъжника за вземане, произтичащо от сключен договор за кредит от разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със ЗЗД, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Закона за потребителския кредит (ЗПП). Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕП – сега ЗЕДЕУУ, а съгласно, ал. 3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според разпоредбата на чл. 3 ЗЕДЕП електронният документ представлява електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ. В случая в производството по делото съдът намира за установено, че между страните е възникнало облигаторно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние.

По делото е представен договора за кредит № 96593/23.01.2020 г. и Общите условия към него, свалени от системата на кредитодателя, който не носи подписа на потребителя.

Тъй като договорът за кредит е сключен под формата на електронен документ, последният, ведно с Общите условия към него, е представен по делото на хартиен носител на основание чл. 184, ал. 1 ГПК. В договора за кредит са посочени личните данни на кредитополучателя – ответник. Уговорено е, че сумата, предоставена по договора, е в размер от 3000 лева, при лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 49,7 %. Установен е срок за връщане на предоставения кредитен ресурс с падеж на 23.01.2021 г. Страните са постигнали съгласие за заплащане на такса „Гарант“ от 2160 лева. В клаузите на Общите условия е 3 установено, че договорът за кредит се сключва по искане на кредитополучателя след регистрация в системата на www.creditins.bg или при налична регистрация, като последният се счита сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му от кредитора по електронна поща и извършване на паричния превод, след като кредитополучателят е приел договора на началната страница на дружеството, предоставящи финансови услуги от разстояние.

По делото е представена разписка от 24.01.2020 г., издадена от EasyPay, от която се установява, че на посочената дата ответникът е получила сумата от 3000 лева, преведена от „..., с посочване на имената, ЕГН и адреса на ответната страна и номера на договора за кредит.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП (сега ЗЕДЕУЗ) електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 5 ЗЕДЕП). Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство.

Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.

Неговата доказателствена сила е такава, каквото законът признава на подписания писмен документ.

Съдът намира, че така представеният договор представлява електронен документ, който не е подписан с квалифициран електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕП. Независимо че електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална доказателствена сила, последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и не може да бъде игнорирано, в който смисъл е практиката на ВКС, формирана с решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г.о. и определение № 169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., І т. о. В посочената практика се приема, че “принципно представянето на документ върху който липсва подпис на издателя му предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят му”.

В случая съдът намира за установено, че страните са сключили договор за кредит с посоченото съдържание, доколкото ответната страна през системата на кредитодателя на сайта www.creditins.bg е подала заявка за сключване на договора и е генерирала сключване на договор чрез потвърждаване на изпратения линк. Това е така, доколкото заявката с посочване на параметрите на договора за кредит е направена от профила на потребителяответник, след което от този профил при следване на стъпките на системата, е бил генериран договор със съответните параметри и който е приет от потребителя с потвърждаването. Профилът на съответния потребител се създава след въвеждане на неговите лични данни, които в случая съвпадат с тези на ответната страна, след което се 4 генерира уникален идентификационен код на този потребител. Възможността за ползване на профила е ограничена, тъй като последното е възможно единствено с въвеждане на електронния адрес на потребителя и избраната от последния парола. Всички тези обстоятелства, разгледани в тяхната взаимовръзка обосновават извода, че именно ответната страна е ползвала системата на финансовата институция, като след избиране на параметрите на договора и запознаване с него е дала съгласието за сключването му при посочените в последния клаузи и съдържание с потвърждението.