Решение № 215 от 15.07.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Добрич, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Момчева при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно наказателно дело № 20223230201360 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. М. И. ЕГН **********, чрез адвокат А. А. срещу НП № 22 – 0851 – 001546 от 24.10.2022г., издадено от Началник Група в ОД на МВР - Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175 ал. 1 т. 1 предл. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, представител поддържа подадената жалба. чрез процесуалния си

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна 1 проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 08.10.2022г. около 17.55 часа в село П., път II – 27, в посока гр. Д. управлява лек автомобил „***, като предната регистрационна табела не е поставена на определеното за тази цел място, а е поставена на предно панорамно стъкло.

С посоченото е нарушил разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, съобразно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред, представлява годно доказателствено средство, съобразно чл.

189 ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява извършеното нарушение, в каквато насока са и показанията на актосъставителя по АУАН, които са еднопосочни и безпротиворечиви, се кредитират изцяло от съда и които доказателства установяват по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, с оглед на което следва да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Съвсем обосновано и законосъобразно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 175 ал. 1 т. 1 предл. 3 от ЗДвП.

Съгласно посочената норма наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места.

В хода на административнонаказателното производство не са били 2 допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а впоследствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т.е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Разпоредбата н а чл. 140 ал. 1 от ЗДвП предвижда наказание за всяко неправомерно поведение, изразяващо се в управление на МПС и ремарке, които не само следва да са регистрирани, но и да са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Следователно е необходимо не само регистрацията на МПС по надлежния ред, както и наличието на регистрационни табели, а и поставянето им на определените за това места.

От материалите по делото става ясно, че не се оспорва, че жалбоподателят е управлявал посоченото МПС и като водач на същото по смисъла на легалната дефиниция по § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, предприемайки управлението е бил субект на задълженията, визирани в нормите на ЗДвП относно установените правила за движение по пътищата, в частност и към изискванията относно наличието на регистрационни табели на МПС-то и то на съответните места. За последните е действащ регистрационен режим, регламентиран в подзаконов нормативен акт, а именно Наредба I-45 от 24.03.2000г. на Министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на ППС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС /обн., ДВ, бр. 105/2002г. /.

Освен това, от разпита на актосъставителя по АУАН, става ясно, че жалбоподателят е управлявал МПС без поставена регистрационна табела отпред на определеното за това място.

Това не се и оспорва от жалбоподателя. Напротив твърди се, че бронята на лекия автомобил е била счупена поради неравностите по пътя, съответно не е била годна за употреба, а самата регистрационна табела при това положение 3 е нямало как да бъде поставена. В тази насока са показанията на разпитания по искане на процесуалния представител на жалбоподателя свидетел Е. С. М., които съдът кредитира като непротиворечиви.

Предприетото, обаче движение с автомобил, чиято предна регистрационна табела, не е поставена н а определеното за това място е обективно доказано по делото и с това си действие жалбоподателят е нарушил въведената с разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП забрана по пътищата, отворени за обществено ползване да се допускат само регистрирани МПС с поставени на определените за това места регистрационни табели.

Освен това, съгласно нормата на чл. 10 ал. 1 от Наредба № I-45 за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства за всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер, които следва да отговарят /като форма, размер и шрифт/ на изискванията на БДС и Регламент (ЕО) № 2411/1998г. на Съвета на Европа от 03.11.1998г. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното постановление лек автомобил и, че същия е регистриран по надлежния ред, има регистрационни табели, но предната не е поставена на определеното за това място. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл. 10 ал. 5 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, съгласно която табелите с регистрационен номер се закрепват отпред и отзад /или само отзад/ перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а когато това е невъзможно - в лявата част, така че да се осигури тяхната видимост и осветеност нощно време. При закрепването не трябва да се нарушава формата на табелата, целостта на графиката и символите на номера. От разпита в съдебно заседание н а актосъставителя по АУАН се установява по безспорен начин, че управлявания от жалбоподателя лек автомобил не е бил с поставена на определеното за целта място предна регистрационна табела. Мястото, определено за поставяне на регистрационния номер е определено от завода – производител за всяко едно превозно средство и именно това е мястото, 4 визирано в разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП и описано в чл. 10 ал. 5 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Още повече, следва да се посочи, че липсата на определени части от едно превозно средство или поставянето на други по определен начин само по себе си не води до отпадане на задължението за поставяне на регистрационната табела на определеното място и не съществува законова възможност водача сам да избере местоположението на което да постави същата.

Анализът на цитираните разпоредби несъмнено показва, че е изпълнен съставът на административното нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП , доколкото предната регистрационна табела не е поставена на обозначеното за това място. Преди управление на МПС, водачът е задължен да констатира както техническата изправност на МПС, така и външната му административна цялост, която включва наличието на два броя регистрационни табели, трайно и сигурно прикрепени на съответните, предвидени за това места. Независимо от посочените обстоятелства, жалбоподателят е предприел управлението на автомобила, на който предната регистрационна табела, не е поставена на определеното място, поради което правилно и законосъобразно е прието от наказващия орган като нарушение на разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП .

Без значение за спора е, какви са били причините за липсата на предна регистрационна табела на автомобила, защото те не опровергават факта, че такава не е имало, нито пък оневиняват жалбоподателя за извършеното нарушение. Така Решение № 165/08.06.2011г. по к.адм.д. № 264/2011г. по описа на Административен съд – гр. Добрич.

Д.ието е съставомерно и наказуемо на основание чл. 175 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, която разпоредба предвижда две административни наказания при условията на кумулативност – глоба и лишаване от право да се управлява МПС.

При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите 5 смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушения.

В настоящият случай, съдът намира, че така наложеното кумулативно предвидени от законодателя в нормата на чл. 175 ал. 1 т. 1 от ЗДвП административно наказание: „лишаване от право да управлява моторно превозно средство”, чийто размер е индивидуализиран в размер над минималния, предвиден от законодателя, при определяне на което именно административно наказание, съдът намира, че се явява завишено, с оглед данните за личността на жалбоподателя, настоящият състав намира, че административното наказание следва да бъде определено в размер на минималния, предвиден в закона, а именно „лишаване от право да управлява МПС”, то съдът намира, че административно наказание от посочения вид в размер на минималния, предвиден от законодателя би ответствало на тежестта на нарушението и би изпълнило целите на административно наказателната превенция, визирани в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 22 – 0851 – 001546 от 24.10.2022г., издадено от Началник Група в ОД на МВР - Добрич, с което на И. М. И. ЕГН ********** за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175 ал. 1 т. 1 предл. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, като: