Решение № 161 от 01.02.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Варна , 27.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. И.ова като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско дело № 20203100503038 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК. Производството е образувано по депозирана въззивна жалба от З. И. Б. с ЕГН **********, с адрес гр.Дългопол, ул.“Хан Тервел“ № 10 срещу решение № 75/ / 16.03.2020г.,постановено по гр.дело № 1106 по описа за 2018г. на Районен съд гр.Провадия , с което се

ОТХВЪРЛЯ предявения от З. И. Б. с ЕГН **********, с адрес гр.Дългопол, ул.“Хан Тервел“ № 10 срещу Н. Н. И. с ЕГН 70050411876 с дарес гр.Варна, жк.“Трошево“,бл. 37, ет.13, ап.83, И. Н. И. с ЕГН **********, с адрес с.Бозвелийско, ул.“Първа“ № 3, общ.Провадия и С.И.Н. с ЕГН *** с адрес с.Бозвелийско, ул.“Първа“ № 3, общ.Провадия иск с правно основание чл.69 ЗН вр. чл.341 ГПК за делба на следните недвижими имоти, находящи се в село Бозвелийско, общ.Провадия ДВОРНО МЯСТО с площ от 2 250 кв.м.по Нотариален акт № 102, том ІІ, регистър 1006, дело № 249/1936 г., а по скица № 553/28.08.2018 г. с площ от 2 120 кв.м., включено в УПИ IX-67 в кв.25 на с.Бозвелийско, ведно с построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа и две СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, при граници на имота: улица, УПИ XII64, УПИ VIII-68, УПИ Х-66, УПИ XI-65.

ОТХВЪРЛЯ претенцията с правно основание чл.344, ал.2 ГПК на З. И. Б. с ЕГН **********, с адрес гр.Дългопол, ул.“Хан Тервел“ № 10 срещу Н. Н. И. с ЕГН 70050411876 с дарес гр.Варна, жк.“Трошево“,бл. 37, ет.13, ап.83, И. Н. И. с ЕГН **********, с адрес с.Бозвелийско, ул.“Първа“ № 3, общ.Провадия и С.И.Н. с ЕГН *** с адрес 1 с.Бозвелийско, ул.“Първа“ № 3, общ.Провадия за осъждането на ответниците солидарно да заплатят на ищцата сума в размер на 200 лева месечно, представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на нейния дял от горепосочените делбени имоти от подаване на исковата молба – 28.08.2018г. до окончателното приключване на делбата ведно с лихва за забава считано от последния ден на текущия месец, за който се дължи наемът до датата на плащане на съответната наемна вноска.

ОСЪЖДА З. И. Б. с ЕГН **********, с адрес гр.Дългопол, ул.“Хан Тервел“ № 10 да заплати на Н. Н. И. с ЕГН 70050411876 с дарес гр.Варна, жк.“Трошево“,бл. 37, ет.13, ап.83, И. Н. И. с ЕГН **********, с адрес с.Бозвелийско, ул.“Първа“ № 3, общ.Провадия и С.И.Н. с ЕГН *** с адрес с.Бозвелийско, ул.“Първа“ № 3, общ.Провадия сума в размер на общо 200 лева – разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА З. И. Б. с ЕГН **********, с адрес гр.Дългопол, ул.“Хан Тервел“ № 10 да заплати по сметка на РС Провадия държавна такса по делото в размер на 50 лева, на основание чл.71, ал.1 ГПК вр. с чл.9 ТДТКССГПК.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по иск от З. И. Б. с ЕГН ********** срещу Н. Н.

И. с ЕГН 70050411876, И. Н. И. с ЕГН **********, и С.И.Н. с ЕГН ***.

В исковата молба се твърди, че на 31.07.1936 г. наследодателите на страните Н.И.С. и И.С.К. с нот. акт №102/ 1936 г. придобили в СИО недвижим имот находящ се в с.Бозвелийско, общ.Провадия. обл.Варна, представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 2 250 кв.м.по Н.А., а по скица 2 120 кв.м., включено в УПИ IX-67 в кв.25 на с.Бозвелийско, ведно с построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа и две СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, при граници на имота: улица. УПИ XII-64, УПИ VIII-68. УПИ Х-66, УПИ XI65.

След смъртта на Н.И.С. и И.С.К. , ищцата и брат й Н.С. станали собственици по наследство на горепосочения имот.

През 2009г. починал Н.И.С. ЕГН:*** и оставил за наследници ответниците по настоящото производство. До смъртта на брат й Н.И.С., всички заедно 2 ползвали наследствените имоти. По време на струването на 40 дни от смъртта на Н.И.С. , ответниците и казали да не идва в делбените имоти, като това е причината от тогава тя да не посещава делбените имоти.

Претендира се:

-извършване на делба на процесните имоти при квоти 3/6 ид.ч за ищцата и по 1/3 ид.ч. за всеки един от ответниците.

-осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищцата считано от 01.09.2015 г. до датата на подаване на исковата молба наем в размер на 200 лева месечно затова, че са я лишили от ползване на дела й от наследствените имоти, както и лихва до окончателното изплащане на дължимата сума.

- осъждане на ответниците, считано от датата на подаване на исковата молба солидарно да й заплатят обезщетение в размер на 200 лева месечно за зова, че са я лишили от ползване на дела й от имота, както и лихва за забава, считано от последния ден на текущия месец за който се дължи наемът, до датата на плащането на съответната наемна вноска, до окончателното прекратяване на съсобствеността върху делбения имот.

По делото е депозиран отговор на исковата молба от Н. и И. И.., в който се посочва, че оспорват претенцията и твърдят, че процесният недвижим имот не е съсобствен между страните по делото, а е тяхна изключителна собственост, тъй като са го придобили по правилата на наследственото правоприемство и въз основа на изтекла в полза на нейната техните родители непрекъснато давностно владение .Давностното владение е реализирано от родителите на ответниците С.И.Н. и Н.И.С. в режим на СИО в периода 1991 -2009г. чрез упражняване на фактическа власт върху имота открито, явно и необезпокоявано от никого с намерение да го своят. След смъртта на Н.И.С., ответниците са продължили да упражняват фактическа власт върху процесните имоти.

Твърди се, че родителите на Н. и И. И.. непосредствено след женитбата си са се устан.ли да живеят в процесния имот и от тогава са поели грижите за него.

След смъртта на дядото на ответниците И.С.К., починал на 12.06.1991 г, до смъртта на баща им Н.И.С. през 2009г, той заедно с майка им са правели ремонти за поддържането и подредбата му, без да искат и се съобразяват с мнението на останалите.

Само ответниците притежават ключ и достъп до жилището, като ищцата не живеела в него повече от 50 години, като неколкократно и само за кратко време го била посетила непосредствено преди смъртта на родителите си, тъй като те били във влошено здравословно състояние.

Ответниците били собственици на процесните имоти въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от 1991г. до подаването на отговорите на исковата молба, като владението им било явно, непрекъснато и необезпокоявано.

3

.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

От Нотариален акт № 102/ 1936 г.; се установява, че Н.И.С. и И.С.К. придобиват чрез покупко-продажба собствеността на недвижим имот находящ се в с.Бозвелийско, общ.Провадия. обл.Варна, а именно: ДВОРНО МЯСТО с площ от 2250 кв.м., ведно с построените в това дворно място плевник и къща. Видно от представената скица , дворното място е включено в УПИ IX-67 в кв.25 на с.Бозвелийско и е с площ 2 120 кв., при граници на имота: улица, УПИ XII-64, УПИ VIII-68, УПИ Х-66, УПИ XI-65.

От Удостоверение за наследници с изх. № 58/1/16.08.2018 г., изд.от кметство с.

Бозвелийско, обл. Варна се установява, че И.С.К. / вдовец/ е починал на 12.06.1991г. и е оставил за свои наследници по закон З.Б. – дъщеря, Н.С. – син, починал на 13.10.2009г. и оставил за свои наследници С.Н. – съпруга и деца Н. И.ова и И. И.ов.

От преписка от община Провадия с вх.№ 7274/02.12.2019г., се установява, че ответникът И. И.ов е подал декларация по чл.14, ал.8 ЗМДТ за делбеното дворно място и построените в него – къща, вила, лятна кухня, навес.

От преписка по издаване на удостоверение за търпимост за имот находящ се в с.Бозвелийско, изпратена от община Провадия се установява, че ответникът И. И.ов е подал заявление за търпимост на построената в дворното място жилищна сграда на 22.09.2019г. и е издадено удостоверение за търпимост за полумасивна двуетажна жилищна сграда, която според декларацията подадена от И. И.ов е построена от баща му Н.С. през 1968г. – 1969г. в дворно място,предмет на настоящия правен спор. Сградата е със застроена площ от 73 кв.м..

От изготвената по делото СИЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че средния пазарен наем на месец за процесните имоти за периода от 2015г. до момента на изготвяне на СОЕ – 05.02.2019г. е в размер на 118 лева.

От изготвената по делото СТЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че В имота са изградени следните сгради:

- сграда 1 - двуетажна масивна жилищна сграда. Първият етаж е вкопан в терена на 0.50м., а таванът е на 1.50м. над него,със светла височина- 2.00м. Етажът се състои от входно антре,салон, две стаи и кухня-трапезария. Има самостоятелен вход от двора, а от кухнята-трапезария има достъп до коридора на сграда 2 (баня-тоалетна).

Вторият етаж също има самостоятелен вход от двора, чрез външно стълбище.

Етажът се състои от входно антре, салон и три стаи. Височина на етажа - 2.40м.

4

ЗП по геодезическо заснемане към удостоверението за търпимост - 73 кв.м. РЗП по замерване от място - 153 кв.м. Вероятна година на изграждане - 60-те години на миналия век.

- сграда 2 - масивна едноетажна жилищна сграда ,която е пристройка към сграда и се състои от: коридор, баня и тоалетна. Има връзка с кухнята-трапезария на сграда 1 и с навес 4. ЗП по мярка от място - 8.0 m2. Вероятна година на изграждане - около 2016г. сграда 3 - масивна едноетажна сграда, представляваща външна баня и тоалетна. ЗП по мярка от място - 6.8м2. Вероятна година на изграждане - 80-те години на миналия век.

- сграда 4 - паянтов навес, който е пристройка към сгради 1 и 2, изграден върху ст.бет. настилка. Използва се като склад, а през лятото като трапезария.. ЗП по мярка от място - 18.30м2. Вероятна година на изграждане - около 2018г.

- сграда 5 - паянтово жилище. ,състоящо се от две самостоятелни стаи с входове от двора. Светла височина - 2.5Ом.Сградата е със сериозни увреждания. Преди се е ползвала за живеене, а към момента е необитаема и вече опасна. Това е една от сградите описани в н.а. 102/1936г.Същата е отразена в плана на селото от 1928г. Вероятна година на изграждане - 20-те години на миналия век. ЗП по мярка от място - 41м2.

-- сграда 6 - полумасивна сграда. Преди е използвана за отглеждане на животни.

ЗП по мярка от място - 29 m2. Вероятна година на изграждане - 80-те години на миналия век.

- сграда 7 - полумасивен навес с три оградни стени(едната е сграда 6). Използва се като склад за дърва. ЗП по мярка от място - 19.70 m2. Вероятна година на изграждане - 80те години на миналия век.

- сграда 8 - полумасивен навес с три оградни стени(едната е сграда 6, другата сграда 5, а третата е самостоятелна откъм двора). Преди е използвана за складиране на зърно. ЗП по мярка от място - 29 m2. Вероятна година на изграждане - 80-те години на миналия век.

- сграда 9 - паянтов навес с една оградна стена( сграда 5,10 и 11). Използва се като складова площ. ЗП по мярка от място - 36.90 m2. Вероятна година на изграждане - 60-те години на миналия век.

- сграда 10 - паянтова сграда с каменни осн. и кирпичени стени. Това е плевнята от н.а. 102/1936г. Същата е отразена в плана от 1928г. Към момента е опасна за експлоатация. ЗП по мярка от място - 43м2. Вероятна година на изграждане - 20-те години на миналия век.

- сграда 11 - паянтова сграда с каменни осн. и смесени стени. Преди е използвана 5 като железарска работилница. Към момента сградата е със сериозни увреждания и е опасна за експлоатация. ЗП по мярка от място - 37м2. Вероятна година на изграждане - около 192728г.

Л) сграда 12 - паянтов навес без оградни стени. Използва се като гараж. ЗП по мярка от място - 15.60 m2. Вероятна година на изграждане - 80-те години на миналия век.