Разпореждане № 40780 от 29.03.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 40780 гр. София, 29.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно гражданско дело № 20221110169667 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „А...“ ЕАД с ЕИК 203670940 (заявител) срещу Я.

С. А. с ЕГН ********** (длъжника) за издаването на заповед за изпълнение на парични вземания: 935 лева и 20 стотинки главница; 197 лева и 25 стотинки възнаградителна лихва; и 146 лева и 54 стотинки обезщетение за забава за периода 01. 07. 2021 г. – 21.

12. 2022 г. Заявителят твърди, че поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД е изпълнил задълженията на длъжницата по договор за потребителски кредит в полза на кредитора „К...“ ЕАД, след което е цедирал регресните си вземания на заявителя.

Съгласно текущото законодателство когато вземанията произтичат от договори, сключени с потребител, договорите ведно с приложенията към тях и общите условия се прилагат към заявлението, при което заповедният съд осъществява служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи или противоречие със закона или добрите нрави. При констатирането на неравноправни клаузи (или дори само при обосновано предположение), съответно на противозаконни или безнравствени уговорки, съдът отхвърля изцяло или отчасти заявлението. В този смисъл са чл. 410, ал. 3, чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 413, ал. 2 ГПК.

Според приложените към заявлението заверени преписи от общи условия за предоставяне на кредити и договор за потребителски кредит № 2365319 от 20. 03. 2021 г., приложение № 1 към договор за потребителски кредит, договор за поръчителство от 09. 02. 2021 г., договор за предоставяне на поръчителство от 20. 03. 2021 г. и приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство се установява, че длъжницата е сключила договор за потребителски кредит с третото лице „К...“ ЕАД.

По силата на този договор тя е усвоила главница в общ размер 1071 лева и 88 стотинки и е поела задължението да върне усвоената главница и да заплати възнаградителна лихва в общ размер 266 лева и 47 стотинки на тринадесет ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 102 лева и 95 стотинки. Съгласно договора длъжницата посочва в заявлението за сключването на договора обезпечение на кредита, което би могло да бъде или банкова гаранция, или „договор за предоставяне на поръчителство“, сключен с одобрено от „К...“ ЕАД юридическо лице (чл. 4, ал. 1 и ал. 2).

Установява се също така, че „К...“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са сключили 1 договор за поръчителство чрез размяна на електронни изявления, при което писмената форма за действителност следва да се счита спазена (чл. 16 от договора; чл. 138, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ). По силата на този договор „Ай Тръст“ ЕООД е поръчителствувало за всички задължения на длъжницата, произтичащи от съответния договор за потребителски кредит.

Най-сетне, длъжникът е сключил чрез размяна на електронни изявления с „Ай Тръст“ ЕООД и „договор за предоставяне на поръчителство“, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД е поело задължение да поръчителствува за нея, а тя е поела задължение да му заплати възнаграждение в размер на 79 лева и 67 на месец за периода на действие на договора или общо 1035 лв. и 71 стотинки.

При класическата форма на поръчителството е налице система от две правоотношения. Главното от тях е това по договора между кредитора и длъжника.

Акцесорното е по договора за поръчителство, който се сключва между поръчителя и кредитора. За да е налице поръчителство по начало не се изисква да бъде сключван договор между длъжника и поръчителя, в какъвто смисъл е последователната съдебна практика (решение № 351 от 12. 06. 1995 г. на ВС по гр. дело № 2635/94 г., V г. о.; решение № 1022 от 28. 06. 1999 г. на ВКС по гр. дело № 252/1999 г., V г. о). Регресните вземания на изпълнилия чуждите задължения поръчител възникват срещу длъжника по силата на закона. Преди изпълнението на тези задължения от поръчителя в класическия случай между тях не съществува правна обвързаност (решение № 74 от 01.

07. 1959 г. по гр. дело № 51/59 г., ОСГК на ВС). За разлика от типичната хипотеза, в разглеждания случай към системата от правоотношения между страните е привнесен и още един договор, а именно „договор за предоставяне на поръчителство“, сключен между поръчителя и длъжницата. Първо, този договор неправилно е обозначен от страните по договора за потребителски кредит като „обезпечение“. Действителното обезпечение е договорът за поръчителство между поръчителя и кредитора, а не „договорът за предоставяне на поръчителство“ между поръчителя и длъжницата, който не е нужен за учредяването на поръчителството. Второ, страните по договора за кредит формално са уговорили „възможност“ за представяне на съответните „обезпечения“, но доколкото кредиторът „одобрява“ заявлението за кредит след представянето на съответните „обезпечения“ и може да не го „одобри“, ако такива не са заявени или не са представени в кратки срокове, то съдът приема, че всъщност е налице задължително условие за сключването на договора за потребителски кредит. Трето, условието да бъде сключен „договор за предоставяне на поръчителство“, което не е нужно за учредяването на поръчителството, но въпреки това се изисква от кредитора за отпускането на кредита, значително ограничава възможността на длъжницата да намери поръчител. От една страна, тя трябва да открие поръчител в рамките на 48 часа от подаването на заявлението. От друга страна, изискваният от кредитора поръчител не може да е физическо лице, а трябва да е юридическо лице, при това одобрено от него.

При справка в търговския регистър заповедният съд констатира, че кредиторът е едноличен собственик на капитала на така одобреното юридическо лице. Крайният резултат от тази юридическа конструкция е, че длъжницата усвоява главницата по договора за потребителски креди в размер на 1000 лева и застрахователна премия в размер на 71 лв. и 88 стотинки, а за него възникват задължения за връщане на главницата с възнаградителна лихва на обща стойност 1338 лева и 35 стотинки и за заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер на 1035 лева и 71 стотинки, тоест задължения за общо 2374 лева и 06 стотинки. Изпълнилият дълга поръчител, който е свързано лице спрямо кредитора, формално може да претендира от длъжницата 2 както заплатеното в полза на кредитора по силата на договора за поръчителство и чл.

146 ЗЗД, така и възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

Добрите нрави са неписани правила, уреждащи обществените отношения наред с правото. При обмяната на блага те най-общо се изразяват в принципите на справедливостта, добросъвестността и предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. В дадения случай предвид всичко изложено по-горе договорът за поръчителство противоречи на добрите нрави и в частност на правилото за предотвратяване на несправедливото облагодетелстване. След като договорът за поръчителство е безнравствен, то заявлението за цедираните регресни вземания следва да бъде изцяло отхвърлено.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс на „А...“ ЕАД с ЕИК 203670940 срещу Я. С. А. с ЕГН ********** за сумите 935 лева и 20 стотинки главница, 197 лева и 25 стотинки възнаградителна лихва, и 146 лева и 54 стотинки обезщетение за забава за периода 01.

07. 2021 г. – 21. 12. 2022 г., свързани с договор за потребителски кредит и договор за поръчителство от 23. 03. 2021 г.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.

Служебно изготвен препис от разпореждането да се връчи на „А...“ ЕАД.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3